Установен факт е, че всеки десети страда от една или друга форма на невроза. Граничните нервно-психични разстройства, сред които неврозата заема значително място, са водещи в обширната група на психическите заболявания. По данни на Световната здравна организация около 10% от населението на индустриално развитите страни страда от невроза и за последните 65 години тяхното число е нараснало 24 пъти. Сред специалистите, занимаващи се с тази патология, се разпространява следната тъжна шега: вместо да питат пациента дали страда от невроза, те го питат от какъв вид невроза страда.
Обезпокояваща статистика на фона на добиващата все по-голяма популярност практика на психоаналитиците. В страните, които имат опит в тази насока, днес се преосмисля ползата и вредата от психоанализата. Ние обаче подхождаме безкритично и я приемаме като панацея. Все пак психоаналитиците ни гарантират социална адаптивност и интеграция в обществото. Популярни и научни издания ни убеждават, че психичните заболявания от рода на неврозата се дължат на влиянието на външни фактори. Редом с бълващата информация по тези въпроси върви процес на игнориране на действителните причини за бума на подобни заболявания.
Все повече съвременни учени, работещи в тази област, стигат до извода, че причината това заболяване да се разпространява толкова бързо, а все по-трудно и неуспешно да се лекува е пренебрегването на онази дълбинна същност на личността духовността. Това означава, че е назрял моментът, постиженията на науките, посветили се на изследвания на душевния живот, да включат понятия от областта на християнската антропология и аскетическия опит на светците.
Гневът, подобно на бързото движение на воденичния камък, в един момент може да стрие и унищожи плодовете на духовната пшеница, повече отколкото всичко друго през целия ден. Затова ние сме длъжни да внимаваме върху себе си. Той (гневът) е като пламъка, силният вятър го разгаря и постепенно огънят обхваща и погубва душевната нива.
Както с появата на светлината изчезва тъмнината, така от благоуханието на смирението изчезва всяко огорчение и гняв.
Който е намерил пътя на дълготърпението и незлобието, той е открил пътя на живота.
Бъди внимателен към себе си, за да не допуснеш в тебе да надделее избухливостта, раздразнителността и злопаметността, защото така ще водиш тревожен и неспокоен живот. Възпитавай в себе си великодушие, кротост, незлобие и всичко, което подобава за християните, за да водиш спокоен и мирен живот.
Когато умът се покорява на Бога, тогава сърцето се покорява на ума. В това се заключава кротостта. Какво е това кротост? Кротостта смирена преданост към Бога, съединена с вяра, осенена от божествената благодат.
Не мисли, че си единственият, който търпи скърби. Както живеещият на земята не може да избегне въздуха й, така човек, живеещ в този свят е невъзможно да не бъде изкушаван от скърби и болести.
Занимаващите се със земното изпитват скърби, а стремящите се към духовното за духовни неща и боледуват. Но последните ще бъдат блажени, защото техният плод е обилен в Господа.
Има и още една печал непотребна, когато в съгрешилата душа се влага намерение не да поправи живота си и да се очисти от страстите, а пагубно отчаяние. Именно тя не позволила на Каин да се покае след братоубийството, а при Юда след предателството, като му внушава отчаяние, го тласка към самоубийство. Св. Йоан Касиан Ако искаш да се справиш с унинието и мрачното разположение на духа, трябва да се изпълниш с благодушна любов и да се облечеш в незлобна радост. Св. Нил Синайски Ненавистта зависи от раздразнителността, раздразнителността от гордостта, гордостта от тщеславието, тщеславието от неверието, неверието от жестокосърдието, жестокосърдието от нехайството, нехайството от леността, леността от унинието, унинието от нетърпеливостта, нетърпеливостта от сладострастието. Молитвата зависи от любовта, любовта от радостта, радостта от кротостта, кротостта от смирението, смирението от служението, служението от надеждата, надеждата от вярата, вярата от послушанието, послушанието от простотата.
Препечатано от © Църковен вестник, бр. 23 за 2000 г. 
Дмитрий Александрович Авдеев е психиатър, психотерапевт, медицински психолог, кандидат на медицинските науки, директор на Психотерапевтичния център при Обществения фонд за социална безопасност, консултант при душепастирския център на името на св. Йоан Кронщадски. Многогодишната му научна практика е посветена на разработването на принципите на православното медицинско-психологическо душегрижие.
Един от възгледите върху проблема за възникване на неврозата изтъква като корени на страданието: духовната слепота, игнорирането на духовните потребности и безбожието. "Нарастващият неудържимо ръст на неврозите в ХХ век е породен не само от стреса и научно-техническия прогрес с неговата информационна натовареност (както твърдят повечето специалисти), но преди всичко на "прогреса" на общочовешкото грехопадение. Не за първи път човешката история е наситена с войни и природни бедствия като наводнения и суша. Затова е трудно да направим съпоставка и да изтъкваме в каква степен нашето време е по-тревожно и по-неспокойно от епохата на царуването на Иван Грозни, например. Основна причина неврозата да се превърне в особено остър проблем на съвремието е нарастващото безверие, загубата на човешкия духовен фундамент, а с него на истинския смисъл на живота." (В. К. Невярович)
Оказва се, че неврозата се дължи не само на стреса и неприятностите, а преди всичко разкрива дълбинно разстройство на личността.
Свети Теофан Затворник говори за човека, който не е в състояние да контролира действащи извън него сили: "Разумът е така помътен, мечтателен и отвлечен, понеже не се направлява от сърцето и не се контролира от волята; в резултат на това волята става своенравна и безсърдечна, защото не слуша разума и не се вглежда в сърцето; сърцето неудържимо, сляпо и лениво, защото не следва указанията на разума и не се отрезвява от силата на волята. Но освен че тези сили не си оказват взаимна помощ, те са поели във враждебни едно на друго направления, едната отрича другата, сякаш я поглъща и снижава..."
Грехът като корен на всяко зло е близък на невротичното разстройство. Извършвайки се в дълбините на човешкия дух, той възбужда страстите, дезорганизира волята, извежда извън контрола на съзнанието емоциите и въображението. Затова светият отец посочва, че "вътрешният свят на човека-грешник е изпълнен със самовластие, безпорядък и разрушение".
Св. Теофан Затворник акцентира на това, че "естественото отношение на съставните части на човека трябва да бъде подчинено на закона на йерархията: по-малкото се подчинява на по-голямото, по-слабото на по-силното; тялото трябва да се подчинява на душата, душата на духа, а на духа е свойствено да пребивава в Бога. Човек трябва да пребивава у Бога с цялото си същество и съзнание. При това своята сила над душата духът черпи от Бога, силата на душата над тялото зависи от изпълващия я дух. Отпадането от Бога поражда объркване в целия състав на човека: духът се отделя от Бога, загубва своята сила и се подчинява на душата, а душата, като престава да се издига към духа, се подчинява на тялото. Човекът с цялото си същество и съзнание потъва в чувствеността".
Професор Д. Е. Мелихов смята, че в основата на много психически разстройства стои коренът на всички грехове гордостта. Неврозата в този смисъл не е изключение. Установено е, че това заболяване се развива във вид на конфликт на личността със самата себе си (интрапсихичен конфликт) или с другите хора (интерпсихичен). Неврозата е сблъсък между желаното и действителността. Колкото по-мощен е този конфликт, толкова по-остро протича болестта. "Вярата включва и смирение", говори св. Варсануфий Велики. Демонът говори на св. Макарий Велики: "Ти постиш, аз съвсем няма да ям; ти спиш малко, а аз съвсем не спя, но ти можеш да се смириш пред другите, а аз не мога да се смиря дори пред Бога. Със смирението си ти ме побеждаваш!"
В лекарската практика много често може да се срещне следният случай. Жена, страдаща от една от формите на невроза, многократно повтаряла: "Докторе, омръзна ми да боледувам и искам да се излекувам на всяка цена. За какъв конфликт между желано и действително може да става въпрос?"
Моят отговор обикновено е следният: "Господ вижда твоята скръб и ако не бързаме да променяме моментното положение на нещата, то ще стане Неговата свята воля и така ще се изцерите."
В този смисъл трябва да се следва примерът на светците за отношение към неприятностите, които ги сполетявали (болест, скръб). Те благодарели на Бога и казвали: "Поради греховете ми е". А в нашия случай искаме изцеление на всяка цена! Именно в това е конфликтът между желаното и действителното.
Да се лекуваме, разбира се, трябва и е нужно. Но по-важно е да се смириш пред постигналите те страдания, да ги приемеш с благодарност към Бога. Господ не забравя и никога не ни изпитва свръх силите. Същото ни уверява и св. ап. Павел: "Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите" (1 Кор. 10:13). Затова се успокойте и не се отчайвайте.
Неврозата е духовна болест. Справедливо е наричана понякога скрита форма на страстта. Грехът е духовната почва за възникване на невроза. В по-нататъшното развитие на болестта невротичните проявления зависят от особеностите на характера, условията на живот и възпитание, неврофизиологични предпоставки, а така също различни стресове и други обстоятелства, много от които остават неизвестни.
Всичко това не може да се постави в една схема. При един човек се развива невроза, а при друг реакцията се ограничава със сътресение, но болест не възниква. Дълбинната същност на неврозата е тайна, известна само на Бога.
От времето на нашите прародители човешката природа е повредена от греха. Затова човек, страдащ от невроза, не е по-добър или по-лош от останалите. Неврозата е само частен случай на последствията от греха. Неврозата се отделя от числото на останалите психически и соматични заболявания с това, че се явява един вид фин нравствен барометър. Връзката й с духовната сфера е очевидна. И развитието на този недъг, в резултат на душевните терзания и угризения на съвестта, може да бъде стремително.
Сложността при търсене на причините за възникване на неврозата произтича от това, че голяма част учени и практици се опитват да решат този сложен проблем самостоятелно без помощта на Бога, без вярата Христова. Духовността на пациента се пренебрегва като се подменя с образованост, ерудиция или не й се отдава никакво значение. Дейността на подобен род изследвания може да се сравни с бягане в кръг. Истински плодове този труд не принася.
Много от последствията от духовното повреждане у човека, страдащ от невроза, са изтълкувани правилно. Например патологията в процеса на самопознание, "невротичния" строй на мисълта и особености в емоционалната сфера. Но винаги трябва да си даваме сметка, че тези качества най-напред са се разстроили на ниво духовност, а след това са се отразили на душевния живот на човека.
Из "Неврозы открыв глаза на причины, увидим и врача"
Превод Мария Иванова
Препечатано от © Църковен вестник, бр. 23 за 2000 г.
Чувстваш се изпълнен с тревога, сякаш всички те мразят, дебнат те да те уловят в слабост, да те злепоставят, изместят, смажат...; чувстваш се малоценен, защото никой не оценява по достойнство усилията ти, качествата които притежаваш. Нуждаеш се от нечие одобрение, някой да те цени и обича, заради теб самия, а не заради нещата които би направил за него. Нуждаеш се от нечия любов, да си важен за някого, единствен, нужен. Някой да се вгледа в теб и да заяви, че си същество, което заслужава обич. Но се боиш да разкриеш чувствата си и желанието си, боиш се да се откриеш, защото ще станеш уязвим, защото могат да отхвърлят или пренебрегнат чувствата ти, можеш да се окажеш зависим от нечие благоволение, от нечия близост... И не можеш да постигнеш обич.
И да ти я предложат – боиш се да я приемеш, всъщност не вярваш, че някой може да те обикне такъв, какъвто си. Някак все не се получава. Затова и вече не вярваш в любовта. Ставаш все по-затворен, дистанциран, студен и враждебен и все по-малко вероятно е някой да те обикне. Но защо другите го постигат, а ти все не можеш? Започваш да си мислиш, че нещо не е наред с тебе и че единствения начин да си докажеш обратното, е някой да те обикне…
Или друг омагьосан кръг: човек се чувства нищожен, никой не го брои за нищо. Впуска се да труп пари, имоти, престиж, власт,
известност, за да си набави самочувствие, за да докаже на себе си и на света, че не е по-лош от другите, че дори е по-добър от
тях. Но завоюваното не го прави по-спокоен, нито по-силен нищо, че се държи така самоуверено. Връхлитат го нови, още по-големи
тревоги. Всъщност властта, притежанието са го направили още по-уязвим: ами ако загуби, това което с толкова усилия е придобил
какво ще стане с него? Някой ще продължи ли да го цени или всички ще злорадстват, ще му се присмиват? Изобщо някой цени ли го
заради него самия или всички му завиждат или се боят от него или се надяват да получат нещо от него? Пък и постигнал ли е изобщо
нещо щом други притежават всичко, което толкова много иска , а все му се изплъзва…
Или по-простичък омагьосан кръг: пиеш, за да
прогониш тревогите си и да си върнеш самочувствието, а после още повече се тревожиш, защото с пиенето съсипваш живота си, и още
повече се презираш, защото си долен пияница…
Изобщо: животът на невротичната личност е живот в омагьосан кръг. Или може би спирала, която води все по надолу?
Като се замисля, май всички сме повече или по-малко невротици. Цялото ни общество е невротично. Хората са уплашени и раними и неистово се стремят да избягат от безпокойството и комплексите, които ги изпълват. И май зад повечето ни стремежи всъщност се крие не нещо друго, а стремежът ни към сигурност, към душевен покой, стремежът ни да опровергаем тревогата че нищо не сме, че нищо не струваме, че никой не го е грижа за нас. Като уплашени деца сме, като уплашени божии чеда сме, отдалечили се от дома на Отца си в усилието си да се еманципираме.
Трайно състояние на тревожност, комплекси, мнителност, раздразнителност... както и неистов стремеж да се избавят от тях и да постигнат спокойствие и добро самочувствие.
За да се справят с измъчващата ги тревожност, според специалистите, невротиците в един или друг случай избират един от следните пътища: стремят се да получат одобрение, любов, привързаност; стремят се да добият власт над другите или да притежават; стремят се да попаднат под покровителството и закрилата на силна личност или се самоизолират, за да предотвратят възможността от отхвърляне.
В тревожността или в пътищата, които невротикът избира, за да се справи с нея?
За падналия човек всъщност е нормално да се чувства тревожен, незначителен, изоставен, уязвим в този враждебен, отдалечил се от Бога и доброто свят. Това е нормално следствие от първородния грях, от загубата на райското състояние на хармония със собствената ни същност, с Бога, с другия, със света; те са нормално състояние за отдалечилия се от Бога в далечна страна човек. Естествен за човека е и стремежът ни към сигурност и покой – какво по-нормално от това да търсим душевен мир!
Патологията, струва ми се не е и в пътищата, които избираме, за да се избавим от тревогата. Като божии творения, сътворени по божий образ и подобие, за нас е естествен стремежът към любов, към власт и към покорност.
Бог е Любов и е създал човека от любов поради изобилието от любов в Себе Си и за любов: за да се храни и насища от преизобилната Божия Любов и да отвръща на любовта на Онзи, Който пръв го възлюби, както и за да предава тази любов и на своите ближни и на по-нисшите твари, да освещава творението с грижата си за него. Така че: в самата природа на човека е да желае любов, да се стреми да я постига.
В природата на човека, чийто живот минава под покрова на Божия промисъл, е и да търси покой в себеподчинението на по-силна от него личност, в осланянето на някой, който го обича безусловно и се грижи да удовлетворява всички негови нужди.
За човека, впрочем, е естествен и стремежът към власт, господство и обладаване (притежаване). Бог при самото сътворяване на човека му поверява да господства над творението, да обладае земята. От там е и този стремеж да завоюваме социални позиции, територии, богатства, нечии сърца.
Но когато Бог казва “господствайте и обладайте” има предвид “обичайте и се грижете”, така, както Той господства над творението, обграждайки щедро с топла грижа и любов всяко цвете, всяко птиче, неизпускайки от внимание както необятните галактики, така и нуждите на всяко живо същество. Така и ние трябва да обладаваме обичайки и да властваме грижейки се и в голямото и в малкото.
Патология за душата са всички изкривявания и сенки получени в следствие на греха. Те са причина за страданията ни в това число и за тревожността и комплексите, които ни измъчват.
Греховете в нас ни отдалечават от Божията благодат и ни карат да се чувстваме тревожни, изоставени и от там - враждебни… Пътят да се избавим от този душевен смут, който е само симптом за боледуването на душата ни, а не сам по себе си болест, е да изкореним греха, който помрачава душата ни и съсипва отношенията ни: тщеславието, гордостта, маловерието, завистта, мнителността…
Интересно е, че в страданието си човек се впуска да търси избавление и душевен покой в посока на търсене на любов, власт или подчинено положение. Сякаш инстинктивно се стреми да постигне изначалното си отвъдгреховно райско състояние: покорен на Божията воля, пребъдващ постоянно в любов със своя Създател, с човека до себе си и с по-нисшите твари, над които Бог го е поставил за грижовен господар и повелител.
Но ако се впуснем да търсим любов, власт и покорност, водени от егоистични подбуди, от усилието си да разрешим собствените си вътрешни конфликти и емоционални проблеми, те няма да ни носят удовлетворение, а още повече страдание и поводи да се чувстваме неудачници, още повече поводи за безпокойство. Опитаме ли да ги използваме като средство, любовта, властта и покорството ще правят още по-нещастни и нас и хората с които се обвързваме. Волно или неволно ще причиняваме страдания на хората,над които добиваме власт: те ще се чувстват подтиснати, недооценени, унизени, комплекси рани, неспокойни… ще ни мразят, ще ни отбягват и ще се боят от нас; Хората с които ще установяваме по-близки отношения, ще страдат от дефицит на ответност от наша страна, поради преднамерената ни сдържаност и притворство, ще страдат от несигурност поради уклончивостта в изразяване на чувствата и поради изменчивостта на отношението ни, ще страдат от чувството, че са използвани да задоволяват емоционалните ни нужди, без да се интересуваме от техните потребности. Онези пък, чиято закрила и покровителство ще търси невротичната личност, ще се чувстват манипулирани, тази натрапчива близост ще ги задушава, защото привързаността на невротика е като привързаността на плевел или кърлеж.
Дар, който получаваме, без преднамерено да сме го искали, едва в хода на освобождаването ни от егоизма, гордостта, тщеславието, завистта, маловерието и другите грехове, които помрачават в една или друга степен душата ни. Едва освобождавайки се от греховете си, а оттам и от вътрешната си тревожност и комплекси, можем истински да обичаме и това да носи радост и сигурност и на нас и на възлюбените ни; можем истински да обладаваме и всички и всичко над което Бог разпростре владичеството ни да възраства под топлите лъчи на грижите ни; можем и истински да се подчиняваме на по-висшестоящите в йерархията на властта или на чувствата ни, без да губим своята идентичност и лично достойнство, без да сме в тежест на никого.
Aлександра Карамихалева
Първа публикация в Интернет:
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
