Св. Николай (Велимирович) Жички и Охридски
Тълкувания, поучения, размисли

 

Св. Николай (Велимирович)
Св. Николай (Велимирович) Сръбски (1881-1956)

 

:: Евангелската притча за десетте девици

:: Из писмата на светителя Николай (Велимирович)

     За кризата в съвременния свят

     Далече ли е от нас войната?

:: Други творби

 

 

Евангелската притча за Десетте девици

 

Причтчата за 10те девици. Стенопис от Спасо-Преображенский собор в Спасо-Ярославския монастир в Ярославл, Русия. Източник: cnit.uniyar.ac.ru

"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)

Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите (Мат. 25:14-30), тази за десетте девици (Мат.25:1-13).

В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните - само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език "милост" се произнася "елеос". Оттук е дошла и думата "полиелей", което означава "многомилостив". На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: да бъде милостта Му вечна, алилуя!

Мъдрите девици имали девствено тяло с девствена душа, но освен това и милост велика по отношение на по-слабите, към онези, които още не са се освободили от греха. Неразумните строго спазвали целомъдрието телесно, но презрително, немилостиво се отнасяли към по-слабите, високомерно ги осъждали и ги загърбвали с презрение. "Праведниците са наречени неразумни - казваше свети Нил Синайски, - защото преуспявайки в много трудното, дори невъзможно дело - запазването на целомъдрието, те пренебрегнали малкото и лесното". А пренебрегнали са те милостта, съчувствието, прошката. Светилникът им е чист, но празен и тъмен! Когато дойде смъртният час, земя ще покрие тялото, и душата ще тръгне на път към вечното си отечество, а ще й свети и ще я поведе след себе си елея на милостта. Който се окаже без такъв елей, него тъмнината ще го погълне! Вратите отпред ще са в тъмнина! Как да се премине през тези страшни врати? Душата трепери от страх, примира от сенките на призраците като в кошмарен сън. Кой ще я помилва? Кой ще й протегне поне лъч светлина? Господ помилва, но само милостивите, защото е казано: блажени милостивите, понеже те ще бъдат помилвани. Онези, които са били милостиви към творенията, ще бъдат помилвани от Твореца. Не е ли това наистина правилно и утешително? Да, но е и страшно - за немилостивите!

В съседство до нас живееше една стара мома. Казваха, че както е била в младостта си "честна девойка", таква е останала и през целия си живот. Всичко това е прекрасно, и можеше само да бъде похвалена, ако не беше злият й език. Ден след ден от езика й се откъсваха отровни стрели по адрес на онези, които живееха в брак и грешаха. От сутрин до вечер тя се хвалеше със своето целомъдрие и ругаеше онези, които й се струваха отвратителни. Един свещеник в разговор за нея каза: "Ако не знаете какво представлява неразумната девица от евангелската притча, ето я, това е тя!" И действително, неразумността изглежда още по-голяма, когато човек има само една добродетел, а други няма. Така на пътника в нощта тъмнината му се струва още по-гъста, когато гледа само своето огънче, а после обърне взор надясно или наляво. Мъдростта не е в едничката добродетел, а в събраните всички добродетели. Казал е Премъдрият: мъдростта си строи дом върху седем стълба. Мъдра е онази душа, която има седем добродетели.

Тази притча има и още по-дълбок, духовен смисъл. Под петте неразумни девици се подразбират петте безмълвни сетива. Който живее само с това, което вижда и чува, без да контролира чувствата с разума си, той има неразумна душа. Когато смъртта спусне завесата върху света на чувствата, такава душа ще остане в абсолютна тъмнина.

Под пет мъдри девици се подразбират петте вътрешни органи на чувствата, които разумно управляват външните чувства и властват над тях. Тези вътрешни органи на чувствата събират светлина в продължение на целия живот на човека, светлината, която остава в душата и свети и тогава, когато смъртта спусне завесата.

Можеш ли обаче да разбереш това навреме? С времето, разбира се, ще го разбереш.

Да ти дава Господ мир и здраве!

Светител Николай (Велимирович) Сръбски, Из книгата "За трите най-важни неща"

 

 

За кризата в съвременния свят

Писмо до свещеник К.

Питаш ме, човече Божий, откъде произхожда сегашната криза и какво означава тя. Кой съм аз, та искаш да узнаеш от мен такава велика тайна? Св. Григорий Богослов е казал: "Говори, ако у теб има нещо, което да превъзхожда мълчанието." И макар да считам мълчанието за повисоко от всяка реч, от любов към теб ще ти напиша какво мисля по този въпрос.

Думата "криза" (krisis) е гръцка и означава "съд". В Свещеното Писание тя се употребява многократно. Така например Псалмопевецът казва: Затова нечестивците не ще устоят на съда (Пс. 1:5). На друго място той говори: Милост и съд ще възпявам; Тебе, Господи, ще пея (Пс. 100:1). Сам Спасителят казва, че Отец ... целия съд предаде на Сина (Иоан 5:22) и малко по-нататък продължава: Сега е съд над този свят (Иоан 12:31). И св. ап. Петър в Първото си съборно послание пише: Защото време е да почне съдът от Божия дом (1 Петр. 4:17).

Замени думата "съд" с "криза" и чети: "Затова нечестивите не ще устоят при криза. Милост и криза ще възпявам. Господ изпраща криза на всекиго. Сега е криза над този свят. Време е да почне кризата от Божия дом."

До неотдавна европейските народи употребяваха вместо "криза" думата "съд", когато ги постигаше някакво нещастие. Сега старата дума е заменена с нова; разбираемата — с неразбираема. Когато настъпваше суша, хората казваха: "съд Божий!". Щом идваше война или мор, пак — "съд Божий!". Случеше ли се наводнение, земетресение, или скакалци нападнеха нивите — все "съд Божий!". Това означава криза от засушаване, криза от наводнение, от война, мор и т.н. И сегашните финансови и икономически несгоди народът разбира като съд Божий, но не ги нарича съд, а криза, та бедата да стане по-голяма чрез неразбирането й. Когато се употребяваше разбираемата дума съд, беше известна и причината за настъпилата беда. Известен беше и Съдията, Който е допуснал тази беда, и най-сетне известна беше целта, с която тя е допусната. А откакто започна да се употребява думата криза, никой не може да обясни нито защо, нито от кого, нито за какво е допусната тя.

Тази е единствената разлика между днешната криза и кризата, причинена от засуха, от наводнения, от войни, глад, нападения на скакалци и други бедствия.

Питаш ме за причината на сегашната криза или по-право казано на сегашния съд Божий. Тя винаги е била една и съща: човешкото богоотстъпничество. Именно грехът на богоотстъпничеството е породил тази криза и Бог я е допуснал, та хората да се опомнят, да станат по-духовни и да се върнат при Него.

За съвременните грехове подобава и съвременна криза. И наистина, Бог използува съвременни средства, за да накаже съвременните хора. Той удря по банките, борсите, финансите и валутата. Преобръща масите на менячите на пари по целия свят, както някога в Йерусалимския храм. Създава небивала паника сред търговците и менячите и те се надигат, борят се, вълнуват се, плашат се. И всичко това само и само да се пробудят и опомнят гордите глави на европейските и американските мъдреци. Лишени от материална осигуреност, те повече биха помислили за своите души, биха осъзнали своите беззакония и биха се поклонили на Всевишния, живия Бог.

Дълго ли ще продължи кризата? Докато не се промени духът на хората; докато гордите виновници за тази криза не се преклонят пред Всемогъщия; докато хората не се досетят да преведат неразбираемата дума "криза" на своя език и не възкликнат с въздишка на покаяние: "съд Божий!"

Казвай и ти, честни отче, "съд Божий" вместо "криза", и всичко ще ти стане ясно.

Поздрав и мир на теб!

Светител Николай (Велимирович) Сръбски

 

 

Далече ли е от нас войната?

Портрет на Владика Николай (Велимирович). Източник: pravoslavie.domainbg.comДо един военен от запаса, който по своему тълкува Китайско-японската война.

Трябва да Ви призная, че ме удиви Вашето обяснение на сегашната война между Китай и Япония. Вие казвате: "Опасността от война в Европа е отстранена. Войната е пренесена на другия край на света, там където е нощ, докато при нас е ден." И ликувайки, предричате мир за Европа.

Нима за Вас е сладостен този мир, когато слушате за война между хората в която и да е част на света? Нима са Ви приятни храната и питието, веселбите и киното, смехът и шегите, когато мислено се носите над манджурските полета и виждате там полузамръзнали, окървавени, гладни, озверели хора, потомци на същия прародител, от който е произлязъл и Вашият народ, и Вие самият? Всяка вечер слушате по радиото празни приказки и смятате, че от тях ставате по-умен. Най-същественото, което радиото може да Ви съобщи в наши дни, това са стоновете на стотици хиляди ранени и воплите на хиляди умиращи; това са риданията на майки, вдовици и деца от две велики земни царства. И всички те са хора като Вас — живи души, жадуващи за живот и щастие. Над тях свети същото онова слънце, което огрява и Вас. И те стоят пред Божия взор, както и Вие.

Значи, сега е време не за радост, а за скръб. И то скръб не на един или двама души, а на цели народи, племена и държави.

Когато европейските владетели обявяват траур по повод смъртта на някой си Бурбонски или Савойски принц, как не се сещат да обявят траур за смъртта на стотици и хиляди човешки същества, които също са принцове в Божиите очи?

Ако европейските народи бяха по-просветени, те щяха да обявят общодържавен и всенароден траур за всяка война, в която и да е точка на земното кълбо. Щяха да затворят кафенетата, игралните домове, вертепите и кината; щяха да забранят всички безумни увеселения, докато трае кръвопролитието между братя и съседи. И всичко това от жалост и състрадание. Как биха ликували небесата, ако славяните въведат първи това!

Вие навярно весело ще се засмеете на написаното от мен. Зная. И Пилат би се засмял. Но зная също, че Христос не би се засмял.

А що се отнася до Вашето пророчество, че мирът в Европа е осигурен, че пламъците на войната бушуват далече от нея, бъдете много внимателен. Не се доверявайте на себе си, нито на Вашето пророчество. Ако гората се е запалила в единия си край, колко му трябва на вятъра, за да пренесе огнени искри и на другия?

Мир Вам и Божията милост да бъде над Вас!

Светител Николай  (Велимирович) Сръбски
Превод от руски език. Святитель Николай Сербский. Мир тебе и утешение от Господа. Клин, 2001, с. 22-25, 60-61.

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com

      Обадете ни се  Заглавна страница - Pravoslavieto.com  Желая да ме информирате за новости на сайта