Апология на християнството
Апология на християнствотоКвинт Септимий Флоренс Тертулиан
|
|
|
1. Управници на Римската империя, вие, които заседавате на открито и високо място, почти на самия връх над града, за да раздавате правосъдие, ако не ви е позволено явно да разглеждате и публично да разследвате причините за преследването на християните, ако вашият престиж поради загриженост за справедливостта се бои или срамува да предприеме съдебно дирене единствено в този специален случай, ако най-сетне омразата към това учение, която усърдно се занимава с частни доноси, затвори устата на защитата, както става най-често, то нека тогава бъде позволено на истината да достигне до ушите ви поне по тайния път на нямото писмо.
2. Истината не иска нищо за себе си, защото не се учудва на положението си. Тя знае, че живее като странница по земята, че лесно среща врагове сред чужденците, но че си има род, дом, надежда, благодат и достойнство на небето.
3. Какво вреди на законите ви - господари в своето царство, ако тя бъде изслушана? Ще се прочуе ли повече мощта им, ако осъдят истината, без дори да я изслушат? Всъщност, ако я осъдят, без да я изслушат, ще си навлекат не само омраза поради несправедливостта си, а и подозрение в известно предубеждение, тъй като не са пожелали да изслушат нещо, което нямаше да осъдят, ако го бяха изслушали.
4. И така, обвиняваме ви първо в несправедлива омраза към името "християнин". Същият мотив, който привидно оправдана несправедливостта ви, всъщност я подсилва - това е невежеството ви. Защото какво по-несправедливо от това, да мразиш нещо непознато, пък дори и то да заслужава омразата ти? То заслужава омраза само тогава, когато се разбере дали я заслужава.
5. Но ако не се знае дали я заслужава, как може да се обоснове справедливостта на омразата, която трябва да се доказва съвсем не чрез външен признак, а чрез вътрешна убеденост? А след като мразят, защото не знаят какво представлява това, което мразят, защо да не може то да е такова, каквото не трябва да мразят? Така опровергаваме едно чрез друго и двете положения - че те не го познават, защото го мразят, и че несправедливо го мразят, защото не го познават.
6. Ето и доказателството за невежеството им, което, оправдавайки несправедливостта им, я осъжда: тези, които преди са мразели, защото са били невежи, веднага, щом сложат край на невежеството си, престават и да мразят. Вследствие на това те стават християни поради прозрението си и започват да мразят това, което са били, и да изповядват това, което са мразели. Те стават толкова много, колкото вие ни наброявате.
7. Оповестява се, че християните са обсебили цялата държава, че са изпълнили полята, укрепленията, островите, че хора от всеки пол, възраст, положение и звание са приели това име, и се скърби, сякаш това причинява някаква щета.
8. И въпреки това управниците не се стремят да преценят дали тук не се крие някакво добро начало. Не им е позволено да предположат нещо правилно, не им е угодно да го проверят по-бързо! Само тук човешкото любопитство замира! Обичат невежеството, докато другите се радват на познанието. Колко по-силно щеше да ги заклейми Анахарсис като безумци, които съдят разумните!
9. Те предпочитат да не знаят, защото вече мразят! Така предварително заключават, че онова, което не познават, е такова, каквото не биха могли да мразят, ако го познаваха. Но в случай, че не се намира нищо, заслужаващо омраза, най-добре е да сложат край, на несправедливата си омраза. Ако пък се установи, че омразата е заслужена, тя не само не губи нищо, но дори прибавя към упоритостта си славата на собствената си справедливост.
10. Но, ще каже някой, не може да се отсъди предварително, че нещо е добро само защото обръща към себе си много хора: та колко много са се обърнали към злото! И все пак истинското зло не дръзват да го защитават дори тези, които са обсебени от него. Природата е покрила всяко зло или със страх, или със срам.
11. Най-сетне, злодеите се стремят да се укрият, избягват да се появяват, треперят да не ги заловят, отричат, когато ги обвиняват, дори когато ги изтезават признават трудно и не винаги, в крайна сметка страдат, когато ги осъдят: изброяват злоумишлените атаки срещу самите тях, приписват слабостта си на съдбата или на звездите. Не искат да е тяхно дело това, което признават за лошо.
12. Нима християнинът върши нещо подобно? Той не сё срамува от никого, не се разкайва пред никого освен, естествено, за това, че и по-рано не е бил християнин. Ако го разкрият, се прославя; ако го обвиняват, не се защитава; ако го запитат, дори доброволно си признава; ако го осъдят, благодари.
13. Какво е това зло, което не притежава естествените признаци на злото: страхът, срамът, увъртането, разкаянието, оплакването? Какво е това зло, провинилият се в което се радва, обвинението в което е желано и наказанието за което е победа? Не можеш да наричаш безумие нещо, което си изобличен, че не познаваш.
1. Ако със сигурност сме най-големите престъпници, защо ни третирате по друг начин, а не като равностойните нам, сиреч като останалите престъпници, след като едно и също престъпление трябва да се третира по един и същ начин?
2. Когато други биват обвинени във всичко, в което сме обвинявани и ние, те доказват невинността си и в собствени речи, и посредством адвокати. Предоставя им се възможността да отговарят, да спорят, тъй като изобщо не е позволено да се осъждат незащитили се и неизслушани хора.
3. А единствено на християните не е разрешено да кажат нещо, за да отхвърлят обвинението, за да отстоят истината, за да попречат на съдията да бъде несправедлив. От тях се очаква само това, което е необходимо за всеобщата омраза: да признаят името си, а не да се разследва престъплението им.
4. Когато водите следствието на някой друг престъпник, вие не се задоволявате моментално с признаването на името - убиец или светотатец, или кръвосмесител, или обществен враг (да не говоря за обвиненията срещу нас), за да се произнесете, ако не разгледате обстоятелствата, характера на деянието, броя, начина, мястото, времето, съмишлениците, съучастниците му.
5. А спрямо нас не предприемате нищо подобно, макар че би трябвало по същия начин да изтръгвате с мъчения това, което лъжливо ни се приписва, а именно: с колко детеубийства е омърсен всеки, колко кръвосмешения е потулил, кои готвачи, кои кучета са присъствували. Колко ли велика щеше да е славата на председателствуващия съда [За съдебните процедури, свързани с християните, вж. C . Callewaert. Rev. Des Quest. Hist., t.74,76 . Срв. Деян. 25, 9-12; 21, 25; 26, 32.], ако беше открил християнин, погълнал стотина невръстни деца!
6. Но ние установихме, че е било забранено дори издирването ни. По време на провинциалното си управление Плиний Млади осъдил някои християни, а други принудил да се отрекат, но объркан все пак от големия им брой, се допитал до император Траян какво да прави по-нататък. Писал му, че с изключение на упорития им отказ да извършват жертвоприношения, не е открил в тайнствата им нищо друго, освен навика да се събират на разсъмване, за да възпяват Христос като Бог и да скрепяват с договор един ред, който забранява човекоубийството, прелюбодеянието, лъжата, вероломството и останалите злодеяния. [Плиний. Писма. Х, 96-97.]
7. Тогава Траян му отговорил, че тези хора наистина не трябва да се издирват, но трябва да се наказват, ако бъдат доведени пред съда.
8. О, мнение, неизбежно противоречиво! То забранява да се издирват, сякаш са невинни, и повелява да се наказват, сякаш са виновни. Пощадява и свирепствува, затваря си очите и ги отваря на четири. Защо само се подлагаш на сурова критика? Ако осъждаш, защо също и не издирваш? Ако не издирваш, защо също и не оправдаваш? Из всички провинции се разпращат военни патрули, за да преследват разбойниците, всеки човек воюва срещу осквернителите на императорското величие и срещу обществените врагове: издирването обхваща и съучастниците, и съмишлениците.
9. Само християнинът не е позволено да се издирва, но е позволено да се предава на съд, сякаш издирването има за цел нещо друго освен предаването на съд. И така, осъждате доведения в съда, който никой не е искал да се издирва и който според мен не е заслужил наказание не просто защото е невинен, а защото е заловен, без да е трябвало да се издирва.
10. Но дори в съда не ни третирате според процедурата за осъждане на злодеите. Спрямо другите, когато отричат, вие прилагате изтезания, за да си признаят, а единствено спрямо християните ги прилагате, за да отрекат. Ако делото ни беше лошо, ние всъщност щяхме да отричаме, а вие щяхте с изтезания да ни принуждавате да си признаем. Затова едва ли щяхте да смятате, че не се налага злодеянията ни да се разследват чрез изтезания, защото само от признаване на името сте се убедили, че те са извършени - та нали ако днес един убиец направи самопризнания, вие, макар и да сте отлично осведомени за убийството, все пак с мъчения изтръгвате от него обстоятелствата около престъплението?
11. След като от признаването на името ни вие предварително си съставяте мнение за нашите злодеяния, още по-нелепо е да мислите, че ще се отречем от признанието си поради мъченията, та като отречем името си, същевременно да отречем и злодеянията си, за който предварително сте си съставили мнение от признаването на името ни.
12. Но не, мисля си аз, вие не искате да умрем, макар че ни смятате за най-големите злодеи. Може би казвате на убиеца: "Отречи!", може би заповядвате светотатецът да бъде разкъсан, ако упорито си признава? Ако в действителност не постъпвате така с виновниците, тогава вие ни осъждате като невинни, сякаш не искате невинните да упорствуват в това свое признание, което според вас трябва да накажете по необходимост, а не поради справедливост.
13. Човекът заявява: "Аз съм християнин". Казва какъв е, а вие искате да чуете какъв не е. Вие, който председателствувате издирването на истината, полагате всички усилия, за да чуете лъжа единствено от нас. "Такъв съм, - казва християнинът, - какъвто ме питаш дали съм наистина. Защо ме измъчваш така нелепо? Аз си признавам, а ти ме измъчваш. Та какво щеше да правиш тогава, ако отричах?" Явно не хващате лесно вяра на другите, когато отричат, а на нас, щом отречем, веднага ни вярвате.
14. Това противоречие трябва да ви изглежда подозрително: да не би тук да се спотаява някаква скрита сила, която да ви направлява, противно на уредбата и природата на съдопроизводството, противно на самите закони. Законите, ако не се лъжа, повеляват злодеите да се разкриват, а не да се прикриват. Те предписват призналите вината си да се осъждат, а не да се оправдават. Същото формулират и сенатските решения, и императорските постановления. Властта, чиито служители сте вие, е гражданска власт - не тиранично деспотство.
15. При тираните изтезанията се прилагат като наказание, а при вас те се свеждат само до разследване. Вие спазвате закона си относно изтезанията, който са нужни само до изтръгването на признание, и ако то ги изпревари, те ще се окажат излишни - тогава се дава път на присъдата. Виновният трябва да изтърпи заслуженото наказание, а не да бъде освободен.
16. И накрая, никой не иска да освобождава призналия си престъпник, не е позволено да се иска подобно нещо. Затона никой и не помисля да отрича. Ти считаш християнина за виновен за всички престъпления, за враг на боговете, на императорите, на законите, на правите, на цялата природа и го принуждаваш да се отрече, за да освободиш този, когото не би могъл да освободиш, освен ако отрече.
17. Кривиш си душата пред законите. Искаш да отрече, че е виновен, за да го направите невинен дори и за миналите му прегрешения, макар и той да не иска. Откъде се взе това ваше безумие да не схващате дори, че трябва да се вярва по-скоро на призналия доброволно, отколкото на отричащия по принуда. А нима принуденият да се отрече, ще се отрече искрено и, вече освободен след съдебния процес, няма да се надсмее над вашата омраза, след като отново е станал християнин.
18. Понеже във всички случаи ни третирате различно от останалите престъпници, като се стремите само към едно - да загубим името "християнин" (а ние наистина го губим, ако вършим това, което вършат нехристияните), то можете да проумеете, че този процес е свързан не с някакво престъпление, а с нашето име, преследвано с една преднамерена враждебност, целяща най-вече следното: хората да не искат със сигурност да узнаят това, което със сигурност знаят, че не познават.
19. Затова и вярват в непотвърдени клевети по наш адрес и ле искат да ги проучат, за да не се потвърди, че те не съвпадат с това, в което са искали да вярват, и за да осъдят това ненавистно на преднамерената им враждебност име не чрез потвърдени престъпления, а чрез своите предубеждения и чрез собственото му признание. Затова ни изтезавате, когато си признаваме, наказвате ни, когато упорствуваме, и ни освобождавате, когато се отричаме, защото воювате всъщност срещу името ни.
20. Най-сетне, когато заклеймявате в съдебното си решение един човек като християнин, защо не го наречете и убиец, ако християнинът може да бъде убиец? Защо не го наречете и кръвосмесител или с някое друго от имената на престъпленията, които ни приписвате? Само срещу нас ли се червите и срамите да произнасяте названията на престъпленията? Ако името "християнин" не е название на нито едно престъпление, то твърде нелепо е престъплението да се състои единствено в името.
1. А как да окачествя факта, че мнозина се нахвърлят върху името "християнин" с такава сляпа омраза, че не могат да кажат добра дума за някого, без да упрекнат това име? "Добър човек е Гай Сей, само дето е християнин." Друг пък казва: "Чудя му се на Луций Тит - умен мъж, а взе, че стана християнин". Никой не се замисля дали Гай не е добър, а Луций умен, именно защото са християни и дали не са християни точно поради това, че единият е умен, а другият - добър.
2. Езичниците хвалят това, което познават, а порицават онова, което не познават. Те се нахвърлят върху онова, което познават, заради това, което не познават. А всъщност по-справедливо е да преценят неизвестното посредством известното, отколкото да осъждат известното заради неизвестното.
3. Други пък започват да заклеймяват хора, известни преди покръстването си като бродяги, отрепки и негодяи, в същия ден, в който са ги хвалили. Поради сляпата си омраза те неволно се изказват добре за тях:
"О, колко е забавна тази жена, колко е мила! Колко е игрив този младеж, колко е любвеобилен. А и двамата - християни!" Така излиза, че името им е причина за усъвършенствуването им.
4. Някои заради удобствата си дори се примиряват с тази омраза, задоволени от несправедливостта, стига това, което мразят, да не е в дома им. Мъжът прогонва целомъдрената си вече съпруга, без да ревнува повече, бащата се отрича от покорния си вече син, чиито немирства по-рано е търпял, господарят отвръща благосклонния си взор от роба, който е вече вярващ. И така всеки; който реши да се усъвършенствува чрез това име, става омразен. Постигнатото благо не е толкова голямо, колкото омразата към християните!
5. Но ако омразата е насочена срещу името, кой е виновен за имената? Какво обвинение можем да отправим срещу думите, освен това, че произнасянето на някое име звучи варварски или вещае зла поличба, че е проклятие или пък е безсрамно? А името "християнин" ("помазан"), доколкото е разтълкувано, се извежда от "помазване". Но дори когато го произнасяте погрешно като "хрестиянин" (защото нямате точна представа дори за името), то пак е съставено от сладост и благосклонност [crhsto - полезен, благ, предан cristo - помазан.]. И тъй, у невинните хора обект на омраза е дори невинното име.
6. Но това учение е ненавистно и заради името на своя създател. Какво необичайно има в това, едно учение да прехвърли името на учителя върху последователите му? Нима философите не се наричаха платоници, епикурейци, питагорейци подобно на учителите си? А също така не се ли именуваха стоици и академици заради местата на своите срещи и сбирки? По същия начин и лекарите взеха прозвището си от Еразистрат, граматиците - от Аристарх, готвачите - от Апиций.
7. Откритото споменаване на името, преминало от учредителя в организацията, не обижда никого. Очевидно, ако някой одобри един лош учител и едно лошо учение, той ще одобри и лошото им име, достойно за омраза по вина на учението и учителя. Затова, преди да намразим името, е редно да опознаем учението чрез създателя му или създателя чрез учението му.
8. А сега, като се пренебрегват изследването и опознаването и на двете, се обвинява и се преследва името и само една дума е достатъчна, за да се осъдят непознатото учение и непознатият му създател, защото носят това име, а не защото са изобличени в нещо.
1. И ето, след като направих това кратко въведение, за да ви убедя колко несправедлива е всеобщата омраза към нас, ще изложа доказателствата за нашата невинност. Аз не само ще отхвърля обвиненията, който ни се отправят, но дори ще ги насоча срещу тези, който ни обвиняват. Така и хората ще разберат, че пороците, който те виждат в самите себе си, не се срещат у християните и обвинителите ще се изчервят (нямам предвид само най-порочните, който обвиняват най-достойните, а и тези, който своеволно обвиняват своите ближни).
2. Подред ще отговоря на всяко едно обвинение - какво казват, че правим тайно, какво виждат, че вършим явно, в кои дела ни смятат за престъпници, в кои за безполезни, в кои - за заслужаващи присъда, в кои - за достойни за присмех.
3. Когато нашата правота се опълчи срещу всички обвинения, в крайна сметка авторитетът на законите се изпречва срещу нея било за да се обяви, че след думата на закона нищо повече не може да се обсъжда, било за да се предпочете принудителното подчинение пред истината. Затова ще се спра първо на законите, и то заедно с вас - нали сте техни защитници.
4. Най-напред, като се осланяте на закона, вие ни повелявате: "Не е позволено да съществувате!", и ни налагате тази заповед без никакъв по човешки обоснован мотив. Така признавате насилието и безправното си господство, налагано като от настанил се в крепостта си тирании, щом заявявате, че съществуването ни не е позволено, защото така ви се иска, а не защото в действителност не трябваше да е позволено.
5. Ако не искахте то да бъде позволено, защото не трябваше да бъде позволено, то несъмнено не трябва да бъде позволено, защото е лошо. Но по същата логика се предполага, че е позволено това, което е добро. Ако установя, че е добро това, което законът забранява, не мога ли въз основа на тази предпоставка да забраня това, което и законът с право щеше да забрани, ако то беше лошо? Ако твоят закон е сгрешил, той според мен е създаден от човек, а не е произлязъл от небето.
6. Учудвате ли се, че човек може или да сгреши при учредяването на някакъв закон, или да поправи грешката си, като го отхвърли? Нима и законите на самия Ликург, усъвършенствувани от спартанците, не причиниха на своя създател толкова мъка, че той сам се обрече на глад и уединение?
7 . Нима и вие благодарение на практиката, която разбулва мрака на древността, не оглеждате ежедневно и не орязвате цялата стара и обрасла гора от закони с новите секири на преработените решения и постановления?
8. Нима вчера Север, най-консервативният принцепс, не отхвърли въпреки достолепната им стародавност тъй безсмислените Папиеви закони, които противно на Юлиевите повеляваха да се зачеват деца, преди да се сключи брак? [Законите на император Август за брака: Lex Julia de maritandis ordinibus от 18 г. пр. Хр. и Lex Papia Poppaea от 9 г. сл. Хр.]
9. Но съществуваха и такива закони, според които кредиторите можеха да съсекат на части длъжниците си. Все пак тази жестокост бе премахната по-късно по всеобщо съгласие. Смъртното наказание бе заменено с позорно жигосване: чрез прилаганата конфискация на имуществото бе предпочетено кръвта да се разлива в срамна червенина, вместо да се пролива.
10. Колко закони, които трябва да се преработят, все още ви убягват! Нито броят на годините им, нито авторитетът на създателите им може да им спечели уважение, а само тяхната справедливост. Затова, ако ще самите те да осъждат, заслужено биват осъдени, щом като се разбере, че са несправедливи.
11. Но защо ги наричаме несправедливи? Ако наказват само едно име, те са направо глупави. Ако пък наказват делата, защо наказват само по името дела, които у другите хора преследват, след като са потвърдени чрез простъпката, а не само чрез името? Кръвосмесител съм - защо не ме издирват? Убивам невръстни деца - защо не ме изтезават? Извършил съм нещо срещу боговете, срещу Цезарите - защо не ме изслушат, мене, които имам с какво да се оневиня?
12. Нито един закон не забранява да се обсъжда това, което запрещава да се върши. Понеже нито съдията ще наказва справедливо, ако не е разбрал, че е допуснато нещо забранено, нито гражданинът ще се подчинява стриктно на закона, ако не знае какво е наказуемо.
13. Нито един закон не дължи убеждението, че е справедлив, на самия себе си, а на тези, от които очаква подчинение. Впрочем един закон е подозрителен, ако не иска да бъде проверен, а е деспотичен, ако се налага, без да е проверен.
1. Сега да кажем нещо и за произхода на този вид закони. Имаше старинен декрет, който забраняваше обожествяването на императора без одобрението на сената. Марк Емилий отлично го знаеше, когато ставаше въпрос за неговия бог Албурн. В подкрепа на нашата теза говори и фактът, че у вас божествеността се мери според човешките прищевки. Ако богът не се понрави на човека, той няма да стане бог. Трябваше човекът да е благосклонен към бога.
2. Тиберий, по чисто време християнството се появи на света, след известията за събитията в Сирия - Палестина, разкрили там истинността на божествената същност на Христос, изложи пред сената благосклонного си отношение. Сенатът го отхвърли, защото не бе проверил истинността на тези събития. Цезарят остана на своето мнение, като заплаши със смърт обвинителите на християните.
3. Направете справка в хрониките си. Там ще откриете, че пръв Нерон се разбесня с императорския си меч срещу изповядващите това учение, веднага щом то се появи в Рим. Ние дори се гордеем, че първият ни хулител е такъв, защото, които го познава, е наясно, че Нерон е осъждал само най-достойни неща.
4. Същото опита и Домициан, този полу-Нерон в жестокостта. Но понеже у него все пак имаше нещо човешко, той лесно прекрати начинанието си, като възстанови дори честта на тези, които бе пратил в изгнание. Нашите гонители винаги са били такива - несправедливи, безчестни, презрени. Вие самите обикновено ги осъждате и възстановявате честта на осъдените от тях.
5. Но от толкова принцепси до ден-днешен, сведущи и в човешките, и в божествените неща, посочете поне един, истински воювал срещу християните!
6. Ние, напротив, можем да посочим един свой защитник, ако се разгледа внимателно писмото на Марк Аврелий, този достолепен император, което свидетелствува за прословутата жажда на войските в Германия. Тя била утолена от поройния дъжд, измолен от войниците, които по една случайност се оказали християни. Както негласно отклони наказанието от тези хора, така явно с други средства императорът го обезсили, като дори заплаши обвинителите им с още по-сурово наказание.
7. Какви са тогава тези закони, които се прилагат спрямо нас от безчестните, несправедливите, презрените, свирепите, тщеславните, безумните? Траян отчасти отмени тези закони, като забрани да се издирват християните, не ги приложи нито Веспасиан, макар че разгроми юдеите, нито Адриан, макар че изследваше всички любопитни факта, нито Пий, нито Вер.
8. И тъй, злодеите щяха да бъдат осъдени на изтребление по-скоро от най-достойните императори, техни врагове естествено, отколкото от подобните на самите тях.
1. Сега бих искал най-ревностните защитници и поддръжници на законите и на родните ви институции да отговорят относно верността, почитта и подчинението си спрямо разпоредбите на своите предци - дали не са скъсали с някоя от тях, дали не са се отклонили от някоя, дали не са забравили най-необходимите и целесъобразни постулати на учението за добрите нрави.
2. Къде потънаха всеизвестните закони, възпиращи трупането на богатства и незаконните домогвания до власт, които заповядваха за едно угощение да се изразходват не повече от сто медни аса и да се поднася не повече от една кокошка, при това неохранена; които изправиха пред сената с обвинение в незаконно домогване до властта един патриций, задето имал десет фунта сребро; които моментално сриваха новопостроените театри, задето развращавали нравите; които не позволяваха лекомислено и безнаказано да се присвояват знаците на достойнството и на почтения произход [Законите срещу разточителните пирове: Lex Fannia от 161 г. пр. Хр. и Lex Licinia от 103 г. пр.Хр. Първият каменен театър, построен през 185 г. пр.Хр., бил разрушен по заповед на сената - вж. Тацит. Анали. 14, 21.].
3. А сега виждам, че пировете трябва да се наричат вече "стопирове" заради харченето на стотици сестерции и че среброто от рудниците се отлива в блюда - тук нямам предвид притежаваните от сенаторите, а от либертините [Libertinus - освободен роб или син на освободен роб. Често е синоним на парвеню, новобогаташ, поради безогледното домогване на освобожденците до по-високо обществено и материално положение.] и от тези, които още превиват гръб под камшика. Виждам, че театрите не достигат и че съвсем не са празни. Безсрамната страст дори зиме не замръзва, а спартанците първи измислиха ненавистния плащ за игрите. Виждам още, че няма вече никаква разлика между облеклото на матроните и на проститутките.
4. Що се отнася до жените, порядките на вашите предци, които покровителствуваха скромността и въздържанието, напълно отмряха. Тогава всяка жена носеше злато само на един пръст, белязан като залог от жениха с годежния пръстен. Тогава съпругите до такава степен се въздържаха от виното, че умориха от глад една матрона, задето била разпечатала винарската изба. При управлението на Ромул друга жена само вкусила от виното и била посечена от мъжа си Метений.
5. Затова всяка жена беше длъжна да целува близките си, та да проверяват дъха и.
6. Къде е онова брачно щастие, крепено от нравите, при което за близо шестстотин години след основаването на Рим не бе отбелязан развод в нито един дом? А сега по телата на жените няма част, ненатруфена със злато, няма нито една целувка, недъхаща на вино, а разводът вече е нещо желано, същински плод на брака.
7. Вие, тъй покорните, скъсахте дори с порядките, установени с уважение от вашите бащи спрямо боговете ви. Със сенатско решение консулите прокудиха татко Либер заедно с мистериите му не само от Рим, но и от цяла Италия.
8. Достъпът до Капитолия е забранен на Серапис, Изида, Харпократ с неговия Кинокефал, т.е. те са изхвърлени от курията на боговете. Консулите Пизон и Габиний, които съвсем не бяха християни, ги низвергнаха, като разрушиха дори и олтарите им, понеже смятаха, че по този начин смазват порочните, срамни и безполезни суеверия. А вие, след като ги възстановихте, ги удостоихте с височайше величие.
9. Къде е благоговението, къде е преклонението, което дължите на предците си? Отричате се от тях чрез облеклото си, чрез начина си на живот, чрез уредбата на дома си, чрез чувствата и дори чрез думите си. Непрестанно възхвалявате древността, а с всеки изминат ден възприемате нов начин на живот. По това личи, че докато отстъпвате от добрите порядки на предайте си, вие спазвате и съхранявате това, което не трябва, а това, което трябва, не пазите.
10. Има една традиция на бащите ви, която изглежда пазите с най-голямо усърдие и до днес и в потъпкването на която обвинявате най-вече християните. Имам предвид ревностното почитане на боговете, спрямо което древността прегреши твърде тежко. Въпреки че възстановихте олтарите на Серапис, станал вече римски бог, въпреки че принесохте беснованията си в жертва на Бакх, станал вече италийски бог, аз ще ви изтъкна при сгоден случай, че вие презряхте и нарушихте тази традиция пряко волята на предците си.
11. А сега ще отвърна и на позорната мълва за тайните ни злодеяния, за да си открия пътя за обсъждане и на явните.
1. Наричат ни най-големите злодеи заради някакъв тайнствен обряд, свързан с убиване на дете, с изяждането му и с кръвосмешение след пира, устройвано, както разправят, от кучета, които преобръщали светилниците - същински сводници, покриващи с мрак култа към нечестивата похот. От край време ни обвиняват, а вие не полагате никакви грижи да разследвате това, в което толкова дълго ни обвиняват. Или го разследвайте, ако вярвате, че наистина е така, или не вярвайте, ако не го разследвате. Лицемерието ви се обръща срещу самите вас и доказва, че това, което сами не дръзвате да разследвате, не съществува. Съвсем друго задължение възлагате на мъчителя на християните да ги принуди не да признаят това, което вършат, а да отричат това, което са.
3. Нашего учение, както вече изтъкнахме, съществува от времето на Тиберий. Истината пое своя път, съпровождана от омразата. Веднага щом се появи, тя стана ненавистна. Тя има толкова врагове, колкото са чуждите ней. А това са най-вече юдеите поради омразата си, войниците поради неистовия си бяс, дори домашните ни роби поради своя нрав.
4. Ежедневно ни устройват засади, ежедневно ни предават, залавят ни дори на собствените ни срещи и сбирания.
5. Кой от тях се е натъквал при такъв случай на някое пеленаче, надаващо сетния си вик? Кой запази за съдията, така както ги бе открил, кървавите морди на тези циклопи и сирени? Кой откри у християнските съпруги поне една следа от сквернота? Кой скри тези злодеяния или бе подкупен да мълчи, след като ги откри, а същевременно изправи извършителите им пред съда? Ако винаги се крием, кога излизат наяве деянията ни?
6. Нещо повече - кой може да ги извади на показ? Очевидно, не самите престъпници, защото формулата на всички мистерии налага пълно мълчание. В тайна се пазят Самотракийските и Елевзинските мистерии, а какво остава за тези, чието разгласяване би предизвикало човешкото любопитство поради съдържащия се в тях божествен елемент?
7. Ако християните не се предават сами, то следва, че ги предават външни хора. Но откъде ще са запознати с тайнствата им външни хора, след като дори при посвещаването в благочестие непосветените се държат настрана и се избягват свидетели, освен ако нечестивите не изпитват никакъв страх?
8. Природата на мълвата е добре известна на всички. Ваша е мисълта: "Няма по целия свят по-чевръста злина от мълвата..." [Вергилий. Енеида. IV,174.]. Защо мълвата се счита за нещо зло? Защото е крилата, защото разкрива всичко или защото най-често лъже? Дори когато донася нещо вярно, тя не избягва порочната лъжа, тъй като отнема или прибавя нещо към истината и я изопачава.
9. Нещо повече, условието за съществуването й е такова, че тя не може да оцелее, без да лъже, и живее дотогава, докато бъде потвърдена. Ако се потвърди, тя престава да съществува и, сякаш изпълнила ролята си на вестител, предава факта. Оттам нататък остава голият факт, назовава се само фактът.
10. Никой не казва например: "Разправят, че това се случило в Рим" или "Носи се слух, че му се паднала по жребий една провинция", а твърди: "Паднала му се по жребий една провинция" или "Това се случило в Рим".
11. Мълвата, този синоним на несигурността, няма място там, където има сигурност. Понеже разумният не вярва на нищо несигурно, нима на мълвата вярва някой друг, освен безразсъдния? Всеки може да прецени с каква бързина се разпространява тя, с какво упорство се налага и че трябва да е възникнала някога от един единствен първоизточник.
12. После лъкатуши от уста в уста и от уши в уши - същинските й проводници. По този начин недъгът на малкото семенце заразява и останалите слухове, така че никой не се замисля дали онази първа уста не е посяла лъжата, както често се случва, било поради изобретателна омраза, било поради произволно подозрение, било поради страстта към измамата, която съвсем не е необичайна, а е вродена у някои хора.
13. За щастие времето разбулва всичко, както свидетелствуват дори вашите пословици и сентенции, пък и божествената природа поради естествената си нагласа се разпорежда нищо да не остава скрито дълго време, дори това, което мълвата не е разнесла.
14. Тогава напълно естествено мълвата остава единствен свидетел на християнските злодеяния вече толкова време. Нея призовавате в качеството на наш изобличител, нея, която някога подхвърли обвинението срещу нас и след толкова дълго време го затвърди като всеобщо мнение, но и до днес не успя да го докаже.
1. За да призовем човешката природа за свидетел срещу тези, които допускат, че трябва да се вярва на подобни слухове, ето, ние предлагаме награда за подобни злодеяния - вечния живот, който те ни обещават! За миг повярвайте. Но питам аз, дали ти, който вярваш, смяташ за толкова голяма придобивка да се отправиш към вечния живот с толкова нечиста съвест?
2. Ела, забий меча си в това невръстно дете, което не е сторило никому зло, което не се е провинило в нищо, а е син на всички ни. Или ако това задължение се пада другиму, ти само постой до човешкото същество, което умира, преди да е живяло. Изчакай тази млада душа да си отиде, вземи прясната кръв, накваси с нея хляба си и си хапни с удоволствие.
3. Междувременно, докато още си на трапезата, обърни внимание къде е майка ти, къде е сестра ти и грижливо си отбележи, за да не сгрешиш, когато се спусне кучешкият мрак. Понеже, ако не направиш кръвосмешение, ще трябва после да правиш изкупително очищение.
4. След като си посветен и причастен в подобни тайнства, получаваш вечен живот. Но искам да ми отговориш дали вечността струва толкова скъпо. Ако не, то не трябва да се вярва на всичко това. Ако пък повярваш, убеден съм, няма да го пожелаеш. А дори и да го пожелаеш, заявявам, че няма да го постигнеш. Защо други да могат, ако вие не можете? А защо да не можете, ако други могат?
5. Или може би ние сме различни по природа, някакви си кучекрили или сенкокраки чудовища, с друга подредба на зъбите, с други органи за задоволяване на кръвосмесителната страст! Ако вярваш за някого тези неща, ти можеш и сам да ги извършиш. Ти също си човек като всеки християнин. Не трябва да вярваш на нещо, след като сам не си в състояние да го извършиш. А всеки християнин е човек като теб.
6. "Но това престъпление се внушава и втълпява на невежите", твърдят враговете ни. Те не знаят, че нищо подобно не може да се приеме на сериозно относно християните, защото те са длъжни сами да се наблюдават и зорко да следят себе си.
7. За всички, които искат да се посветят в тайнствения обред, е обичайно според мен да отидат първо при "бащата на мистериите" и той да им опише какво да приготвят. Тогава той казва: "Необходимо ти е невръстно дете, което да не знае що е смърт и да се смей под ножа ти. Трябва ти също така хляб, който да наквасиш в кръвта му, освен това свещници, светилници, кучета и късове месо, с които да ги примамиш, за да преобърнат светилниците. Но преди всичко трябва да дойдеш с майка си и сестра си".
8. Ами ако те не искат или ако просто не съществуват? Колко християни живеят сами, без семейство? Тогава, предполагам, няма да те признаят официално за християнин, щом като не си брат или син.
9. А сега какво, ако всичко това се приготвя за новопосветените? Сигурно впоследствие го узнават, но го понасят и си затварят очите! Нима се боят от наказание, ако разгласят всичко, тези, които заслужават вашата защита и предпочитат да умрат, дори отколкото за живеят под бремето на такава съвест? Добре, нека се боят, но защо продължават да вършат всичко това? По-логично е да не искаш повече да си такъв, какъвто нямаше да бъдеш, ако беше наясно от по-рано.
1. За да отхвърля още по-убедително тези клевети, ще изтъкна, че вие самите вършите отчасти явно, отчасти тайно същото, което вярвате, че правим ние.
2. В Африка невръстни деца се принасяха публично в жертва на Сатурн чак до проконсулата на Тиберий. Той повеси живи жреците като на оброчни кръстове по същите тези дървета, които скриваха престъпленията им в сянката си. Призовавам за свидетели войниците на баща ми, които изпълниха тази заповед на проконсула.
3. Но това кощунствено жертвоприношение тайно се извършва и до днес. Не само християните ви презират, защото нито едно престъпление не се изкоренява веднъж завинаги и нито един бог не променя нрава си.
4. След като Сатурн не пощади собствените си деца, естествено нямаше да пощади и чуждите. Но и техните собствени родители му ги принасяха и откликваха на драго сърце и ги приласкаваха, за да не ги заколят, облени в сълзи. И все пак убийството на близък се различава много от убийството изобщо.
5. Галите посичаха в чест на Меркурий възрастни хора. Оставям легендите за Таврида на театрите [Таврида (или Таврическият Херсонес), обитавана в древността от скитите, е днешният Кримски полуостров. Тертулиан има предвид често разработваните от трагическите поети сюжети за Ифигения, принесена в жертва от баща си Агамемнон преди заминаването на гръцките войски за Троя.]. Но дори в онзи богобоязлив град на Енеевите благочестиви потомци се подвизава някой си Юпитер, когото хората обливат с човешка кръв по време на зрелищата си. "Но това - казвате, - е кръвта на укротителите на животни." Да, мисля си, тя е по-долно качество от кръвта на другите хора. Но тогава не е ли много по-достойно вместо нея да се пролее кръвта на един злодей? Тя поне със сигурност се пролива от убиец, а не от звяр. О, Юпитер, християнино, ти единствен син на баща си, равен нему по жестокост!
6. Понеже няма никакво значение дали убийството на едно дете се извършва по повод жертвоприношение или по нечие хрумване, макар че за убийството на близък това е от значение, аз ще се обърна към народа. Колко от тези, стоящи наоколо хора, алчно зинали за християнска кръв, колко от тези съдии, най-справедливи за вас и най-безпощадни спрямо нас, колко от тях искате да изправя пред съвестта им, задето убиха собствените си деца? .
7. Ако има някаква разлика между видовете смърт, то много по-жестоко е да изтръгнете диханието им под водата или да ги обречете на студ, на глад или на кучетата, защото един възрастен би предпочел да умре от меч.
8. А тъй като на нас действително ни е забранено веднъж завинаги човекоубийството, не ни е позволено дори да изтръгваме зародиш от утробата на майката, откъдето човек черпи кръв, за да се оформи. Възпрепятствуването на раждането е предварително убийство - няма значение дали някой изтръгва родена вече душа или я унищожава при раждането. Това, което ще стане човек, е вече човек, както всеки плод вече се съдържа в семето.
9. Колкото до кървавото угощение и до подобните трагични ястия, проучете не е ли разказано някъде (у Херодот, мисля), че у някой народи двамата съюзници сключват договор, като си прерязват вените и вкусват от кръвта си. Не знам как точно са вкусвали кръвта си заговорниците на Каталина. Говори се, че у някой скитски племена близките на убития го изяждат.
10. Но аз отивам твърде далеч. И днес кръвта, поета с длан от пронизаното бедро и подадена в знак на приобщаване, белязва посветените на Белона. А къде останаха онези, които, за да излекуват епилепсията си, по време на зрелищата поглъщат с ненаситна жажда прясната кръв на престъпните убийци, докато тя още се стича от гърлата им?
11. А също и онези, които се угощават с животинското месо от арената, които се домогват до глигана или до елена? Онзи глиган се облизва от кръвта на човека, която го обля по време на двубоя. Онзи елен се хвърля в кръвта на гладиатора. Зрителите пожелават и стомасите на мечките, претъпкани с човешки вътрешности. Човек повръща погълнатото човешко месо. Вие, които ядете подобни неща, колко далеч стоите от трапезите на християните?
12. А тези, които с животинска стръв са зинали за човешка плът, нима вършат по-малко зло само защото я поглъщат жива? Нима стават по-малко съпричастни на безчестието, защото пият само една бъдеща кръв? Но те изяждат не просто едни невръстни деца, а вече оформени хора.
13. Засрамете се от заслеплението си пред нас, християните, които не слагаме на трапезите си дори животинска кръв и се въздържаме от удушени и мъртви животни, за да не се оскверним по някакъв начин с кръв, пък била тя погребана дълбоко във вътрешностите им.
14. Накрая, за да измъчвате християните, донасяте напоени с кръв колбаси, твърдо убедени естествено, че им е забранено това, чрез което искате да ги отклоните от правия път. Що за приумица е да вярвате, че тези, които се ужасяват от животинска кръв - а вие добре знаете това, - са жадни за човешка, освен ако случайно сами сте установили, че тя е по-сладка?
15. В такъв случай тъкмо човешката кръв сама по себе си трябваше да бъде също толкова добро средство за изпробване на християните, колкото и олтарът, колкото и кадилницата. Следователно разпитваните щяха да докажат, че са християни както чрез жаждата си за човешка кръв, така и чрез отказа да жертвопринасят. И обратното, те щяха да отрекат, че са християни, ако не я вкусеха, както и ако заколеха жертвата. Така или иначе нямаше да ви липсва човешка кръв при разпита на задържаните и при изпълнението на присъдите им!
16. Тогава има ли по-безчестни хора от учениците на самия Юпитер? Ктезий разказва, че персите се съвокуплявали със собствените си майки. Но и македонците будят същите подозрения - когато за пръв път гледали трагедията за Едип, те се присмели на мъката на кръвосмесителя и му подвикнали: "Хайде де, я скачай връз майка си!"
17. Сега преценете доколко вашите заблуди допринасят да извършвате кръвосмешения, когато разюзданият живот ви предостави възможност за това. Първо, оставяте синовете ви да бъдат зачевани от състрадание към някой случайно минаващ чужденец или да бъдат осиновявани от по-знатни родители. По този начин те ще се отчуждят от семейството си и неизбежно някой ден споменът за него ще се разсее. Веднага щом заблудата пусне корени, тя ще расте като посредник при кръвосмешението и родът ще се множи заедно с престъплението.
18. Тогава навсякъде - у дома, в чужбина, отвъд морета и океани - ще ви съпътствува похотта, чиито скокове ту тук, ту там могат, без да знаете, лесно да ви народят синове дори от една нищожна част от семето ви. Така пръснатите по този начин членове на един и същи род ще се сношават помежду си благодарение на човешките контакти и в своето неведение за кръвосмешението не ще могат да се познаят.
19. Нашето изключително бдително и неподатливо целомъдрие ни предпазва от подобни случайности. Защитени сме както от позор и всякакви извращения след брака, така и от евентуално кръвосмешение. Някой сред нас - старци, чисти като момчета, - са още по-твърди и отблъскват с девическо въздържание цялата огромна мощ на този грях.
20. Ако си давахте сметка, че тези престъпления се срещат сред вас, щяхте да забележите, че те не се срещат сред християните. Едни и същи очи щяха да ви уверят и в едното, и в другото. Но има два вида слепота, които лесно се съчетават - тези, които не виждат това, което съществува, вярват, че виждат онова, което не съществува. Именно това ще докажа в хода на изложението. А сега да поговорим за явните ни престъпления.
1. "Не почитате боговете ни - твърдите вие - и не принасяте жертви на императорите." След като вече веднъж сме заявили, че не почитаме боговете ви, оттук следва, че не принасяме жертви за благополучието на други хора по същата причина, по която не принасяме и за нашето собствено благополучие. И тъй, обвинени сме в кощунство и в незачитане на императорското величие [crimen laesae maiestatis - обвинение в обида на императорского величие. Императорският култ, оформен, от една страна, под източно влияние, от друга — под влиянието на култа към гения на господаря на дома (вж. бел. по-долу), символиэира преклонението пред римското държавно устройство. Незачитането на този култ се наказва като проява по-скоро на политическа, отколкото на религиозна нелоялност]. Това е основната причина за обвинението, но съвсем не е единствената. И все пак тя заслужава да се проучи, стига наши съдници да не са предубеждението или несправедливостта, защото първото обезнадеждава, а втората отрича истината.
2. Ние престанахме да почитаме боговете ви от мига, в който разбрахме, че те не съществуват. Следователно трябва да поискате от нас точно това - да докажем, че те не са богове и затова не трябва да се почитат, тъй като трябваше да се почитат само ако бяха богове. Тогава и християните трябваше да се наказват, ако се установеше, че са богове онези, които те не почитат, понеже не ги смятат за богове.
3. "Но за нас - казвате - те са богове." Апелираме към вас и се обръщаме към вашата съвест - нека тя ни прецени, нека тя ни осъди, ако успее да отрече, че всички тези ваши богове са били хора.
4. Ако и тя го отрече, ще я опровергаят собствените ви стародавни паметници, от които тя научи за боговете и които до днес свидетелствуват за градовете, в които са се родили, и за местата, където са оставили следи от делата си и където се сочи, че са погребани.
5. Сега да споменавам ли боговете ви - толкова многобройни и толкова различни - колко и какви са, нови и стари, варварски и гръцки, римски и чуждоземни, заграбени и осиновени, частни и всеобщи, мъжки и женски, селски и градски, морски и военни?
6. Излишно е да изброявам дори имената им. Нека ги спомена накратко не за да ги опознаете, а за да си ги припомните (вероятно се преструвате, че сте ги забравили). Преди Сатурн нямахте никакъв бог, от него води началото си всичко божествено - твърде могъщо и прочуто. И така, което е било установено за създателя на боговете ви, то ще съответствува и на наследниците му.
7. Колкото до писмените ви паметници, нито гъркът Диодор и Тал, нито Касий Север и Корнелий Непот, нито друг подобен коментатор на античността е заявил, че Сатурн е бил нещо друго, освен човек. Колкото пък до правдивостта на фактите, по-убедителни не откривам никъде, освен в самата Италия, където Сатурн, приет от Янус или Янис, както предпочитат да го наричат Салиите, се установил след многобройните си пътувания и след гостоприемството на Атика.
8. Планината, в която се заселил, била наречена Сатурнова, градът, който основал, и досега се нарича Сатурнов; най-сетне цяла Италия след названието Енотрия получила прозвището Сатурния. Той изобретил табличките за писане и монетите с отпечатан на тях образ. Затова управлява и обществената хазна.
9. Ако Сатурн е човек, той при всички случаи е роден от човек. А понеже е роден от човек, той в крайна сметка не е роден от Небето и Земята. Лесно бе човек, чиито родители са неизвестни, да се обяви за син на тези, за чиито деца се считаме всички ние. Та кой не нарича небето и земята свои баща и майка от преклонение и почит към тях или по присъщия за човека навик да твърди, че непознатото и неочаквано появилото се е паднало от небето.
10. Ето защо и внезапно появяващият се навсякъде Сатурн бил наречен "небесен жител". Простолюдието нарича хората с неизвестен произход "синове на земята". Отминавам с мълчание факта, че всички тогава водели толкова безпросветен живот, та се изумявали от появата на всеки нов човек, сякаш бил бог. Че дори и днес, когато вече са образовани, хората обожествяват тези, които само преди няколко дни са погребали с всеобщо оплакване и са признали за смъртни.
11. Но достатъчно говорих за Сатурн, макар и накратко. Ще изтъкна, че и Юпитер е бил човек и също е бил роден от човек, а огромното мнозинство негови потомци са толкова смъртни, колкото и подобни на своя прародител.
1. Но както не смеете да отречете, че двамата вече споменати са били хора, така упорито твърдите, че след смъртта си те са станали богове. Затова да обсъдим причините за подобно твърдение.
2. Първо, трябва да признаете, че съществува някакъв висш Бог, своеобразен притежател на божествеността, който превръща хората в богове. Понеже нямаше да е възможно боговете ви да си припишат божествеността, която не притежаваха, а, от друга страна, никой освен собственият и притежател не можеше да я предостави на тези, които не я притежаваха. Всъщност, ако не съществува никой, който да ги направи богове, вие напразно претендирате, че са станали такива, като им отнемате създателя. Естествено, ако можеха сами да се превърнат в богове, те никога нямаше да бъдат хора, имайки възможност да си осигурят по-добра участ.
4. Следователно, щом като доказах, че съществува някой, който да създава богове, ще се върна на причините, поради които хората се превръщат в богове. Но не виждам никакви други причини, освен една-единствена - онзи висш Бог се е нуждаел от служители и помощници в божествените си дела. На първо място обаче недостойно е да се мисли, че той се е нуждаел от нечие съдействие, особено на смъртен. За него щеше да е по-достойно от самото начало да създаде друг бог, който да се нуждае от съдействието на смъртен.
5. Но аз не виждам нужда от съдействие. Целият материален свят или е нероден и несътворен, според Питагор, или е роден и сътворен, според Платон, но във всеки случай той веднъж завинаги е създаден, разпределен и устроен в самото си зачеване, подреден под ръководството на един съвършен разум. Не може да бъде несъвършено това, което е довело всичко до съвършенство.
6. И то съвсем не е чакало Сатурн и Сатурновия род. Безумии ще са хората, ако не вярват, че в самото начало от небето са се стичали порой и че звездите са сияели, че светилата са блестели, че гръмотевици са трещели и че самият Юпитер се е боял от светкавиците, които вие му поставихте в ръката; а също, че всеки плод е избуявал от земята преди появата на Либер, Церера и Минерва, нещо повече - преди появата на първия човек, тъй като нищо, предназначено да съхранява и поддържа човека, не можеше да се прибавя след самия него.
7. Най-сетне, езичниците твърдят, че всичко необходимо за живота е открито, а не сътворено. Но всяко нещо, което се открива, трябва вече да е съществувало, а това, което е съществувало, ще се припише не на онзи, който го е открил, а на онзи, който го е сътворил, защото, преди да бъде открито, то вече е съществувало.
8. Но ако Либер е бог, защото показал лозата, то с Лукул, който пръв пренесе черешата от Понта за римляните и я разпространи из Италия, са постъпили зле, като не са го обожествили за тази заслуга като откривател на нов плод.
9. Поради това, ако вселената от самото начало остава неизменна, съставена и подредена според определени принципи, от тази гледна точка няма причина за приобщаване на човешката природа към божествената. Функциите, който разпределихте между вашите богове, бяха в началото такива, каквито щяха да бъдат дори да не бяхте създали тези богове.
10. Но вие се насочвате към друга причина, като отговаряте, че приобщаването към божествената природа е станало с цел да се възнаградят заслужилите сред смъртните. Но и тук според мен ще се съгласите, че онзи Бог, създаващ богове, се отличава с изключителна справедливост, защото не разпределя една толкова голяма награда необмислено, неправомерно или разточително.
11. И така, бих искал да се спра на заслугите. Дали са такива, че да възнесат боговете ви на небето, а не да ги запокитят по-скоро в Тартара, за който твърдите, когато ви е угодно, че е затвор за подземни наказания.
12. Защото обикновено там потъват хората, извършили безчестие спрямо родителите си или кръвосмешение със сестрите си, изневерили на съпругите си, отвлекли девици и развратили младежи, а също така тези, който убиват и свирепствуват, крадат, лъжат, и изобщо всички, който приличат на някой ваш бог. А за никой от тях не можете да докажете, че е неопетнен от престъпление или порок, освен ако отречете, че е човек.
13. Освен че не можете да отречете, че са били хора, към това се прибавят и качествата им, който не позволяват да се вярва, че после са станали богове. Ако председателствувате съдилищата, за да наказвате такива хора, ако вие, порядъчните, отблъсквате с отвращение търговските сделки, разговора дори, общуването със злите и безчестните, а вярвате, че подобните на тях онзи Бог ги приобщава към своето величие, защо тогава осъждате тези, чиито съобщници обожавате?
14. Гавра с небето е вашата справедливост. Обожествявате всички най-престъпни люде, за да се поправите на вашите богове. Почитта ви към тях се изразява в обожествяване на подобните на тях.
15. Но за да оставя настрана обсъждането на това безчестие, да допуснем, че боговете ви са порядъчни, неопетнени и добри! Но колко по-достойни от тях сте оставили в преизподнята! Там са Сократ с мъдростта си, Аристид със справедливостта си, Темистокъл с военните си заслуги, Александър с величието си. Поликрат с щастието си, Крез с богатството си, Демостен с красноречието си.
16. Кой от вашите прочути богове е по-достолепен и по-мъдър от Катон, по-справедлив и по-храбър от Сципион? Кой е по-велик от Помпеи, по-щастлив от Суда, по-богат от Крас, по-сладкодумен от Тулий? Колко по-голямо право имаше висшият бог да очаква именно те да бъдат приети като богове, защото отлично познаваше по-достойните? Но той избърза според мен и затвори небето веднъж завинаги и сега се черви, задето по-добрите мълчаливо страдат в преизподнята.
1. Вече спирам обсъждането на този въпрос, защото зная, че като ви изтъкна какви са боговете ви, ще ви покажа какви не са в действителност. Колкото до боговете, съзирам само имена на някакви отколешни мъртъвци, слушам легенди и по легендите разпознавам култовете им.
2. Л колкото до самите изображения, не откривам нищо повече от вещества, сходни с материалите на посудата и битовия ни инвентар. Тези вещества сякаш чрез освещаването си променят съдбата на посудата и инвентара благодарение на способността на изкуството да преобразява. Но самият акт всъщност е толкова оскърбителен и кощунствен, че може да ни служи за утеха в мъките, особено на нас, наказваните заради боговете ви, защото и те самите понасят същите мъки, за да се родят.
3. Разпъвате християните на кръстове и стълбове, но коя статуя не се оформя първо от глина, напластена върху кръст или стълб? Тялото на всеки ваш бог се появява първо върху напречната греда на кръста.
4. Разкъсвате телата на християните с железни нокти, но "и върху телесните части на вашите богове жестоко връхлитат и чукове, и рендета, и пили. Обезглавявате ни, но и вашите богове са без глави, преди да влязат в действие оловото, клеят и дървените колчета. Хвърляте ни на зверовете, но на тези, които поставяте до Либер, Кибела и Целестис.
5. Изгаряте ни на клади, но и боговете ви понасят сыцото в първоначалната си форма. Осъждате ни на каторжен труд в мините, а оттам именно произхождат вашите богове. Заточавате ни на острови, а боговете ви обикновено се раждат или умират на някой остров. Ако във всичко това се съдържа някакво божествено начало, наказваните всъщност се обожествяват и мъченията ще трябва да се наричат апотеоз.
6. Но очевидно боговете ви не усещат тези неправди и обиди по време на изработването им, а още по-малко усещат раболепието ви. Ще възнегодувате: "О, безчестни слова, о, кощунствени ругателства!". Скърцайте със зъби, пенете се! Вие сте същите, които хвалехте Сенека, когато говореше много по-обстойно и по-остро за предразсъдъците ви.
7. Следователно, ако ние не обожаваме статуите и бездушните изображения, досущ приличащи на вашите мъртъвци и неспособни да измамят ястребите, мишките и паяците, нима отхвърлянето на една все още неразкрита заблуда не заслужава по-скоро похвала, отколкото наказание? Възможно ли е да ви се стори, че обиждаме тези, които сме абсолютно сигурни, че не съществуват? Това, което не съществува, не може да пострада от никого просто защото не съществува.
1. "Но за нас - казваш - те са богове." Как тогава, в противовес на това твърдение, се проявявате като нечестивци, светотатци и неверници спрямо боговете си? Вие пренебрегвате тези, които претендирате, че съществуват, унижавате тези, от които се боите, надсмивате се над тези, които защитавате.
2. Отсъдете сами дали лъжа. Първо, вие действително обиждате тези богове, които не почитате, понеже едни от вас почитат едни богове, а други - други. Не е възможно да предпочетете един бог, без да оскърбите друг, защото не е възможно да изберете един, без да отхвърлите друг.
3. Следователно вие презирате тези, които отхвърляте и които не се боите да оскърбите, като ги отхвърлите. А как-то споменахме по-горе, изборът на всеки бог зависеше от преценката на сената: не беше бог този, когото човекът, попитан за мнението му, не бе пожелал и чрез нежеланието си бе осъдил.
4. С домашните богове, наричани от вас "лари", се разпореждате според домакинските си нужди, като ги залагате, продавате и разменяте ту за тенджерка на Сатурн, ту за черпаче на Минерва, докато всеки от тях се изтрие и похаби в процеса на почитанието му и докато установи, че домакинската нужда е по-свят бог от него.
5. По същия начин, чрез прилагането на общественото право, осквернявате и обществените си богове, които считате за източници на доходи и вписвате като данъкоплатци в описа на всеки търг. В качеството си на такъв богът се отправя към Капитолия, в качеството си на такъв се отправя и към зеленчуковия пазар. Спазарената божественост се разпродава под същите тези крясъци на глашатая, под същото това копие, гарант на собствеността, под същата тази нота на квестора.
6. Но земите, обложени с данък, обедняват, хората, подложени на поголовен данък, се обезценяват, защото това са отличителните белези на робството. Напротив, боговете, колкото повече данъци плащат, толкова по-свети стават, дори нещо повече — колкото са по-свети, толкова повече данъци плащат. Божието величие стана наистина обект на прокупко-продажба. Богопочитанието, мамейки, обикаля търговците. Искате да ви се заплаща земята на храма, събирате входни такси за светилището. Човек не може даром да опознае боговете - те се продават.
7. За да им окажете почести, нима не вършите същото, което правите и за покойниците си - все същите храмове, все същите олтари. Еднакви са и облеклата, и отличителните знаци на статуите. Каквито бяха възрастта, занаятът и личността на мъртвия, такива си оставаха и когато той се превърнеше в бог. По какво се различава поменът от трапезата в чест на Юпитер, потирът за жертвоприношения от чашата за възлияния, умиващият мъртвите от гадателя по животинските вътрешности? Та нали и този, последният, изпълнява длъжността си над трупове?
8. Напълно естествено оказвате божествен и почести на покойните императори - оказвахте им ги и приживе. Боговете ви ще се зарадват, дори ще са ви благодарни, задето господарите им стават равни.
9. Но след като почитате тази развратница Ларенция (бих добавил поне още Лайда и Фрина) наред с вашите Юнони, Церери и Диан и, след като удостоявате този маг Симон със статуя и с посветителния надпис: "На светия бог", след като вкарвате във висшия съвет на боговете някой си там от дворцовите школи, то вашите древни богове, дори да не са по-достойни от гореспоменатите, ще ви се обидят, задето сте позволили и на някой друг това, което от стари времена получаваха единствено те.
1. Искам да разгледам и обредите ви. Нямам предвид какви сте по време на жертвоприношение, когато заколвате удушен и и разкапани скотове, когато от силните и здрави животни отсичате само излишните части - главите и копитата, които у дома щяхте да отредите на робите или на кучетата; когато не оставяте върху олтара на Херкулес дори една трета от десятъка му. Аз по-скоро бих похвалил благоразумието, с което измъквате поне нещо от напразно погубеното.
2. Но като се обърна към писмените ви паметници, които ви учат на мъдрост и на обичайните за всички свободни хора занимания, колко смехории откривам в тях. Заради троянците и ахейците вашите богове се сражавали помежду си също като гладиаторите - по двойки. Венера била ранена от човешка стрела, когато искала да грабне сина си Еней, за да не загине.
3. Марс, в окови цели тринадесет месеца, за малко да умре. Юпитер бил спасен с помощта на някакво чудовище, за да не излита същото насилие от страна на небесните жители. Той ту плачел заради Сарпедон, ту се облизвал гнусно за сестра си, като и припомнял, че не е обичал предишните си любовници толкова много.
4. Тогава кой поет не би излязъл по примера на своя принцепс осквернител на боговете? Един обрича Аполон да пасе стадата на Адмет, друг наема Нептун за зидар у Лаомедонт.
5. Онзи прочут лирически поет, имам предвид Пиндар, разказва, че Асклепий заради скъперничеството си бил поразен от мълния, понеже престъпно упражнявал медицинския си занаят. Колко е зъл Юпитер, ако мълнията е била негова, колко е безпощаден към внука си, колко е завистлив към изкусния лекар!
6. Пред едни силно вярващи хора тези неща не беше редно нито да се разкриват, ако са верни, нито да се измислят, ако са лъжливи. Дори трагическите и комическите поети в пролозите си не спестяват на боговете мъките и заблудите на един смъртен дом.
7. За философите премълчавам, като се задоволявам само със Сократ, който се кълнеше в дъба, в козела и в кучето и по този начин унизяваше боговете. "Но Сократ - казвате вие - бе осъден именно поради това, че низвергна боговете." Естествено понякога, по-точно винаги, истината е обект на омраза.
8. Все пак атиняните се разкаяха за решението си и впоследствие убиха клеветниците му, а на него му вдигнаха златна статуя в храма. Те отмениха присъдата и възвърнаха доверието си в Сократ.
9. Но и Диоген се подиграва нещо с Херкулес, а римският конник Варон извежда на сцената триста юпитеровци без глави.
1. Останалите шегаджийски хрумвания, които позорят боговете, също ви служат за забавление. Погледнете пикантериите на лентуловците и хостилиите - дали се смеете на мимовете или на вашите богове в шегите и стихчетата: "Анубис прелюбодееца", "Луната-мъж", "Бичуваната Диана", "Прочит на завещанието на мъртвия Юпитер", "Тримата Херкулесовци, прегладнели посмешища" [Мимовете на Лентул и Хостилий са запазени само в нищожни фрагменти или като заглавия поради високата степен на традиционност и каноничност в римската култура, която съхранява само образците на високата от гледна точка на официалната идеология литература. Тертулиан е ценен източник за низовите жанрове на римската литература, тъй като цитира пет заглавия и споменава за профанацията на митологическите сюжети, характерна за мимовете.].
2. И драмите сочат целия позор на боговете ви. Слънцето оплаква своя син, свлякъл се от небето, а вие се радвате. Кибела въздиша по един надменен пастир, а вие дори не се изчервявате. Търпите да се пеят непристойни фрази за Юпитер и някакъв си овчар да преценява Юнона, Венера и Минерва.
3. Нима докато вие ръкопляскате, величието не се осквернява и божествеността не се опетнява поради самия факт, че изображението на вашия бог носи
безчестна и позорна глава, че едно осквернено тяло, изнежено заради сценичното изкуство, представлява някоя Минерва или Херкулес?
4. Очевидно вие вярвате повече в амфитеатъра, където боговете ви танцуват върху човешка кръв и нечистотиите от мъченията, като предоставят на престъпниците сюжети и историйки, освен ако престъпниците не поемат ролята на самите богове.
5. Веднъж видяхме на живо кастрирания Атис, прословутия ви бог от Песинунт, а друг, запален жив, бе влязъл в ролята на Херкулес. Посред театралните жестокости по пладне се смяхме и на Меркурий, който проверяваше мъртвите с нажежено желязо. Видяхме и брата на Юпитер, който извличаше труповете на гладиаторите с чука си.
6. Ако изброените дотук зрелища и всички, който човек би могъл да издири, оспорват почитта ви към божествеността, ако низвергват достолепието на величието, те непременно се обясняват с презрението както на тези, който ги провеждат, така и към тези, в чиято чест се провеждат.
7. Но това са само забавления! А ако добавя и това, което е добре известно на всички, а именно: че в храмовете се вършат прелюбодеяния, че край олтарите се кроят сводничества, че в домовете на повечето храмови служители и жреци, под същите повезки, тиари и багреници се развихря похотта, не знам тогава дали боговете ви няма да се оплакват повече от вас, отколкото от християните. Светотатците със сигурност се намират винаги сред вас, защото християните дори денем не стъпват в храмовете ви. Може би и те щяха да ги ограбват, ако ги почитаха!
8. Какво тогава почитат хората, който не почитат подобни неща? От само себе си вече се разбира, че тези, който не почитат лъжата, почитат истината и че не прегрешават повече в това, което са изоставили, щом са разбрали, че грешат. Това проумейте най-напред и после изучете цялата уредба на религията и тайнствата ни, след като предварително отхвърлите погрешните си мнения.
1. Под нечие давление вие бълнувате, че наш бог е магарешката глава. Корнелий Тацит ви внуши това подозрение.
2. В четвъртата книга на своите "Истории", посветена на юдейската война, той тръгва от произхода на юдейския народ и разправя, каквото му хрумне, както за името, така и за религията му. Разказва, че юдеите, освободени или, както сам смята, изгонени от Египет, измъчвани от жажда в пустинните, безводни местности на Арабия, се възползували от дивите магарета, случайно тръгнали на водопой след пашата, за да им покажат извора, и от благодарност осветили едно изображение, наподобяващо тези животни.
3. Така според мен се е стигнало впоследствие до предположението, че и ние, понеже религията ни е сродна с юдейската, се посвещаваме в тайнствата на същия идол. Но Корнелий Тацит, ако и да бълва лъжи, разказва в същата своя история, че Гней Помпеи, след като превзел Иерусалим и влязъл в храма, за да види съкровените светини на юдейската религия, не открил там никакво изображение.
4. А при всички случаи, ако се почиташе нещо, представяно чрез изображение, то щеше да е изложено не някъде другаде, а именно в собственото си светилище, още повече че юдейският култ, макар и безполезен, не се боеше от преценките на чужденците. В светилището можеха да влизат само свещениците. Спуснатата завеса го скриваше от очите на останалите.
5. Колкото до вас, не ще отречете, че почитате всички впрегатни животни и всички мулета наред с тяхната Епона. Може би ни обвинявате именно в това, че сред почитателите на всички зверове и домашни животни ние почитаме само магаретата.
6. Но и този, който счита, че обожествяваме просто един дървен кръст, ще излезе наш единоверец. Когато се оказва почит на някое дърво, не е от значение външният му вид, защото веществото е все едно и също, не е от значение и формата му, защото самото то е тялото на бога. И все пак колко много се различават от кръста Атинската Палада и Фароската Церера, които стърчат безобразни - един неодялан кол и маса безформена дървесина?
7. Дървото, което се забива в изправено положение, е само част от кръста. А ние почитаме неприкосновения и целокупен бог в него. Вече казахме, че вашите богове се изработват от майсторите именно върху кръст. Вие почитате и богините на победата върху трофеите, а скелето на трофеите представлява кръст.
8. В култовата практика на военните лагери почитате знамена, обожавате знамена, кълнете се в знамена, на всички богове посвещавате знамена. Всички онези изображения, с които отрупвате знамената си, представляват огърлици за кръстовете; всеизвестните флагове по знамената и хоругвите представляват дрехи за кръстовете. Похвална е прилежността ви - не искате да освещавате неугледни и голи кръстове.
9. Други пък вярват, че нашият бог е слънцето. Това очевидно е по-човешко и по-правдоподобно. Макар че не почитаме изображения на слънцето върху платно, някои ни сравняват с персите, които носят слънчевия лик върху щитовете си.
10. И накрая те предполагат, че оттук произлиза добре познатият ни обичай да се молим с лице към изгрева. Но и мнозина от вас поради склонността си да почитат небесните светила раздвижват устни към изгряващото слънце.
11. Също така, ако посвещаваме на духовно веселие деня на слънцето, то ние го правим по съвсем други причини, а не защото боготворим самото слънце. В това отношение ние по-скоро наподобяваме тези, които посвещават на почивка и угощения деня на Сатурн и сами се отклоняват от юдейския обичай, като го пренебрегват".
12. Но в този град вече бе разгласена една съвсем скорошна поява на нашия бог. Някакъв престъпник, нает, за да убива зверове, я изложи върху платно със следния надпис: "Богът на християните, чиста магарешка порода". Нарисуваният бог бе с магарешки уши, с копито на едното стъпало, с везни в ръка и с тога. Смяхме се и на името, и на вида му.
13. Но двулико божество е трябвало да почитат и тези, които приеха богове с глава на лъв и куче, с копита на коза и овен, с облик на козел под слабините, с вид на змия под коленете, с прорасли криле по гърбовете.
14. Всичко това бе излишно, но не исках да ви се стори, че съзнателно подминавам някой от слуховете, без да го опровергая. Но аз ще ги отхвърля всичките, като се насоча вече към излагането на нашата религия.
1. Ние почитаме единия Бог, който чрез словото, с което заповядва, чрез разума, с който разпределя, чрез добродетелта, с коя-то властвува, извая от нищо цялото това мироздание с целия механизъм от елементи, тела и духове, за да украси своето величие. Затова гърците нарекоха света "космос".
2. Невидим е Бог, макар че се вижда; неосезаем е, макар че се проявява чрез милостта си; непонятен е, макар че познавателната способност на човека го възприема. Тъкмо това доказва неговото съществуване и величие. Впрочем това, което може да се види, да се усети, да се възприеме, е по-нищожно и от очите, който го обхващат, и от ръцете, който го докосват, и от сетивата, който го откриват. А това, което е наистина необятно, е познато само на себе си.
3. Това, което ни кара да разберем Бога, е невъзможността да бъде разбран. Мащабите на неговото величие го възправят пред хората едновременно като познаваем и непознаваем. Върховен грях извършват тези, който не искат да опознаят онзи, когото не могат да опознаят.
4. Искате ли да ви докажем неговото съществуване чрез творенията му - толкова многобройни и прекрасни, който ни поддържат и крепят, който ни радват и ужасяват? Искате ли да ви го докажем чрез свидетелството на самата душа?
5. Макар и смазана от телесния си затвор, макар и обградена от лоши съветници, макар и обезсилена от похот и страсти, макар и поробена от лъжливи богове, все пак, когато дойде отново на себе си като след опиянение, като след сън, като след някаква болест и се усети здрава, тя назовава Бога само с това име, защото то принадлежи на истинския Бог. Всеобщият възглас е: "Велик е Бог, благ е Бог" или "Каквото Бог дал".
6. Душата го признава и за съдник с думите: "Бог вижда" или "Уповавам се на Бога", или "Бог ще ми въздаде". О, свидетелство на една душа - по природа християнка! [Формулата на Тертулиан: "Anima humana naturaliter christiana" - "Човешката душа е християнка по природа", се среща като утвърдена сентенция в цялото средновековие.]. Като произнася всички тези слова, тя гледа не към Капитолия, а към небето, защото знае къде е престолът на живия Бог: от него и оттам е слязла тя .
1. Но за да вникнеш по-пълнр и по-задълбочено както в самия него, така и в заповедите му, и във волята му, той прибавя и набор от текстове, та ако някой иска, да търси Бога и, след като го търси, да го открие, и след като го открие, да повярва, и след като повярва, да му служи.
2. От самото начало той изпроводи в този свят хора, достойни поради своята праведност и невинност, да познаят и да разкрият на другите Бога, хора, изпълнени с Божия Дух, за да възвестят, че съществува един- единствен Бог, който е сътворил вселената и е изваял човека от пръст. А този човек бе истинският Прометей, който разпредели времето на периоди с определена продължителност и край.
3. Най-сетне тези избраници трябваше да възвестят какви знамения за величието на своята отсъда даде Бог чрез поройните дъждове и небесния огън, какви закони установи, за да може човек да заслужи добре пред Него, какви въздаяния отреди на тези, който не ги знаят, на тези, който ги пренебрегват, и на тези, който ги спазват. В края на времената, след като възкреси всички умрели от самото начало и като им възвърне плътта, Той ще въздаде на всекиго според делата му и ще отреди като награда на своите служители вечен живот, а на нечестивите - огън, също така вечен и неугасим.
4. Едно време и ние се смеехме на тези истини, защото и ние сме от вашия корен, но човек не се ражда, а става християнин.
5. Споменатите от нас проповедници се наричат пророци поради мисията си да предричат. Словата им и делата, които извършиха, за да убедят всички в божествената си мисия, се пазят в съкровищницата на Свещеното Писание - те не са тайна. Птолемей, наречен още Филаделф, един изключително начетен цар с тънък усет за всяка словесност, се надпреварвал според мен с Пизистрат в страстта си към библиотеките. Наред с останалите летописи, които дължаха славата си на своята древност или необичайност, той изискал от юдеите книгите на собствения им език, които само те имали, по съвета на Деметрий от Фалерон, най-известния тогавашен граматик, на когото бе поверил ръководството на библиотеката си.
6. Пророните, по произход юдеи, бяха говорили винаги на самите юдеи - народа, Осиповен от Бога по силата на благодатта, дарена на бащите им. По-рано се наричаха евреи, а сега - юдеи. Затова и писмената, и езикът им се наричат еврейски.
7. Юдеите снабдиха Птолемей и с превод на тези книги. За целта му бяха предоставени седемдесет и двама тълкуватели, които Менедем, също философ и защитник на Провидението, почиташе поради сходството между техните и неговите възгледи. Всичко това ви потвърди и Аристей.
8. И тъй тези текстове, преведени на гръцки, са на разположение днес заедно с еврейските оригинали в библиотеката на Птолемей при храма на Серапис.
9. Но и юдеите ги четат публично. Това е свобода, за която плащат данък. Народът повсеместно влиза да ги слуша всяка събота. Които ги чуе, ще открие Бога. Които положи усилия да ги разбере, ще трябва и да повярва.
1. Дълбоката древност на тези писмени свидетелства потвърждава първостепенното им значение. И сред вас това, да докажеш достоверността на нещо чрез неговата древност, е на почит също толкова, колкото и религията.
[Главите от 1 до 10, отбелязани със звездичка, съставляват Fragmetum Fuldense, преписан от Modius през 1584 г. в Codex Fuldensis и отпечатан от Junius през 1597 г. в края на издадената от него "Апология" на Тертулиан. Вж. Etude sur le Codex Fuldensis, стр. 53-54 в изданието на Jean - Pierre Waltzing, Tertullien, Apologetique, Paris, 1971.]
1 * Дълбоката древност придава тежест на Светото Писание. Първият пророк Моисей разказа за сътворението на света, за умножаването на човешкия род, за грандиозния потоп - отмъстител за неправдите на онзи век. Той започна от далечното минало и, воден от пророческия си дух, стигна чак до своето време. После с делата си зададе предобразите на бъдещите събития. Благодарение на него последователността на вековете, разпределени от самото начало, оформи хронологията на света. Оказва се, че Моисей е живял около четиристотин години, преди онзи ваш прадревен Данай да се пресели в Аргос.
2*. Той предшествува Троянската война с близо хиляда години, а следователно предшествува и Сатурн, защото от историята на Тал, които разказва, че царят на асирийците Бел и царят на титаните Сатурн се сражавали с Юпитер, става ясно, че Бел е живял триста двадесет и две години преди гибелта на Троя. Именно посредством Моисей Бог изпратил на юдеите прословутия закон, който принадлежи лично на тях.
З*. Освен това много неща разказват и другите пророци, които са по-древни от вашите писмени паметници. Последният пророк или*малко предшествуваше, или бе съвременник на мъдреците и законодателите ви.
4*. Захария живя по времето на царете Кир и Дарий, когато Талес, първият естествоизпитател, не успя да отговори нищо определено на Крез, който, объркан от словата на пророците, го запита за божественото. Солон точно като пророците предсказа на същия цар, че скоро ще види края на дългия си земен път.
5*. И така, може да се забележи, че както правосъдието, така и науките ви водят началото си от Божия закон и от Божието учение. Това, което е съществувало по-напред, то задължително е семето. Затова имате неща, общи или сходни с нашите.
6*. От понятието "мъдрост" ( sofia ) любовта към нея е наречена "философия". От понятието "пророчество" ( profhteia ) стремлението към тази дарба се схваща като "поетическо откровение" ( poetica vaticinatio ). Колчем прославените вече ваши хора откриеха нещо наше, те веднага го изопачаваха, за да си го присвоят. Стигна се дори дотам, плодовете да се израждат още от семето си.
7*. Можех досега да докажа по много други начини стародавността на Божието Писание,-ако то не успяваше да потвърди истинността си, като черпеше сили по-скоро от собствената си правдивост, отколкото от хрониките на времето. Каква по-здрава опора за неговите свидетелства от всекидневното им сбъдване в събитията по целия свят - пред погледа ни са последователната смяна на царствата, упадъкът на градовете, гибелта на народите; характерът на времената съответствува на всичко така, както е било предсказано преди хиляди години.
8*. Това окрилява нашата надежда, която вие осмивате, и укрепва нашата увереност, която наричате предразсъдък. Анализът на миналото изгражда увереност в бъдещето: едни и същи слова предрекоха и дуете, едни и същи писмена ги запечатаха черно на бяло. .
9*. За езичниците времето е едно, а за нас се раздвоява. Така всичко, което ще се случи занапред, е вече потвърдено за нас, защото бе предречено чрез онова, което тогава още предстоеше, а сега е вече потвърдено.
10*. И вие си имате, знам го със сигурност, една Сибила, макар че това име на истинската пророчица на истинския Бог бе присвоено, за да се разпростре и върху останалите, които само привидно пророкуват. Вашите Сибили с измама са си присвоили името от истината, както са постъпили и вашите богове.
2. И тъй, всички субстанции и вещества, началата, епохите, първоосновата на което и да било ваше стародавно писание, дори повечето народи и градове със знаменита история и древни легенди, най-сетне самите образи в писмените ви паметници, свидетели и пазители на фактите, и (понеже смятам, че казаното дотук е недостатъчно) самите ви богове, храмове, оракули и светилища - всичко това отстъпва по древност пред ковчежето с книгата на един единствен пророк, в което несъмнено е положено съкровището, на цялата юдейска религия, а следователно и на нашата.
3. Ако сте чували някога нещо за Моисей, той е съвременник на аргивеца Инах. Той предшествуваше Данай, нат-древния ви цар, с около четиристотин години (по-точно с триста деветдесет и три), поражението на Приам - с около хиляда, а Омир - с над петстотин. Мога да го заявя, защото имам автори, на които да се позова.
4. А и последните сред останалите пророци, макар и живели след Моисей, не се ли считат за по-древни от първите ви мъдреци, законодатели и историци? [Първоизточникът на тези сведения е Иосиф Флавий, от когото черпят и Тациан, и Теофил. Общо място от Иосиф Флавий до Климент и Ориген е тезата, че философите, и по-специално Платон, са заели основните си постановки от Старозаветната мъдрост и особено от Моисей, и че частично са достигнали до истината, но благодарение на природния си интелект, който също е дар Божи, а не чрез Божествените откровения и пророчества. Затова тяхната философия за разлика от юдейската мъдрост е непълна и често противоречива.]
5. Всичко това би могло да се потвърди с хронологически изчисления. Не че ни е толкова трудно да ги представим, но е много дълго, подчертавам, не непосилно, да ги пресметнем. Трябва да се приведат много документи и усилено да .се смята с пръсти, трябва да се разтворят архивите и на най-древните народи: на египтяните, на халдеите, на финикийците.
6. Трябва да се призоват за съветници египтянинът Манетон и халдеецът Берос, които ни предоставиха тези сведения, още и финикиецът Хиером, цар на Тир, а също така и техните следовници: Птолемей от Мендесий, Менандър От Ефес, Деметрий от Фалерон, цар Юба, Апион, Тал, евреинът, Иосиф, родният историк на еврейската древност, които или отхвърля, или приема изредените дотук.
7. Трябва да се прибавят и гръцките архивисти и да се изясни кое кога се е случило, за да се установи последователността във времето, та по този начин да се осветли порядъкът на събитията. Трябва да се пребродят историята и писмеността на целия свят. И все пак, като че ли приведохме вече част от доказателствата, като засегнахме накратко пътищата, по които фактите биха могли да се потвърдят.
8. Но за предпочитане е засега да ги отложим, за да не би в бързането да не успеем достатъчно да се задълбочим или в задълбочаването си да се разпрострем твърде надалеч.
1. Вместо едно такова отклонение ви предлагаме нещо много по-значимо - величието на Писанието. То ще потвърди божествеността му, ако ние не успеем да го сторим чрез древността му и ако неговата стародавност се подхвърли на съмнение. Няма нужда да се търси дълго и надалеко. Пред очите ви е всичко, което ще ви осведоми - този свят и този век, събитията и резултатът от тях.
2. Каквото и да се случва, то вече е било предречено. Каквото и да се вижда, то вече е било чуто, а именно, че земните недра поглъщат градове, че моретата заливат острови, че вътрешни и външни войни унищожават населението, че царства сриват царства, че гладът и епидемиите, локалните бедствия и зачестилите смъртни случаи опустошават цели страни, че смирените се възвеличават, а великите се смиряват.
3. Че справедливостта се среща все по-рядко, неправдата расте, а грижата за добрите нрави отслабва, че дори сезоните и елементите на света се отклоняват от службата и задълженията си, че ликът на природата се обърква от злокобни чудеса и знамения. Всичко това бе описано от провидението. Като го преживяваме, ние всъщност четем Писанието. Като го разпознаваме, то се потвърждава. Истинността на едно пророчество според мен е солидно доказателство за неговата божественост.
4. Следователно оттук произтича и непоколебимата ни вяра в бъдещето, вече потвърдено, разбира се, защото бе предвъзвестено с предсказанията, които ежедневно се потвърждават. Едни и същи гласове ги възвестяват, едни и същи писмена ги запечатват, един и същи дух ги внушава.
5. За пророка, който предсказва бъдното, времето е едно. А за хората то неизбежно се раздвоява, дока-то отминава. Те противопоставят настоящето на бъдещето, а миналото - на настоящето. Каква грешка е тогава, питам ви аз, да вярваме и в бъдещето, след като вече сме свикнали да вярваме в настоящето и миналото?
1. Но ние заявихме, че нашето учение бе основано върху най-древните юдейски документи, а мнозина знаят (и ние го потвърждаваме), че някога, по времето на Тиберий, то бе съвсем ново. Може би, ако то се обсъди от такава гледна точка, би изглеждало, че под сянката на една твърде прочута и законно призната религия се спотайва някаква нова наша си вяра.
2. Въпреки младостта си ние не сме съгласни с юдеите нито относно въздържанието от определени храни, нито относно празничните дни, нито относно самото образование, нито относно общността на името. А ако се обричаме на един и същи Бог, трябваше да сме единодушни по всички тези въпроси.
3. И тълпата счита Христос за обикновен човек, като такъв го осъдиха и юдеите. Затова е много лесно да ни считат за почитатели на някакъв простосмъртен. Но ние не се срамуваме от Христа, защото с радост приемаме да ни причисляват към неговото име и да ни осъждат заради неговото име. Колкото до схващането ни за Бога, ние не се различаваме от юдеите. И така, трябва да дам кратки пояснения за Христос като за Бог.
4. Пред лицето на Бога юдеите имаха предимство във всяко отношение поради забележителната праведност и вяра на техните праотци. Затова разцъфна и величието на народа им, и могъществото на царството им, и огромното щастие да чуват Божието Слово, което ги напътствуваше как да постигнат Божието благоволение и ги предпазваше да не го оскърбят.
5. Обаче, като се възгордяха, осланяйки се на бащите си, те се отклониха от Божия закон по нечестив начин и се провиниха във всяко едно отношение. Макар и те самите да не признават това, доказва го днешното им положение. Разпръснати, скиталци, лишени от родното слънце и небе, те бродят по света без предводител - човек или Бог, без правото, като пришълци макар, да поздравят поне за миг родната земя.
6. Светите гласове, когато ги предупреждаваха за това, винаги им повтаряха, че в последните времена Бог ще причести най-верните си служители от всички народи, племена и земи и ще възлее върху тях по-обилна благодат поради способността им да възприемат пълнотата на неговото учение.
7. Дойде Този, за Когото бе предвъзвестено, че ще дойде, за да обнови и осветли учението — Христос, Синът Божи. Съдникът и учителят на тази благодат и на това учение, просветителят и водачът на човешкия род бе благовестен като Син Божи. И той наистина бе роден така, че да не се свени от името си "Син" и от бащиното си потекло.
8. Не бе принуден да търпи за свой баща някой бог, който, за да извърши кръвосмешение със сестра си и за да опозори дъщеря си или чужда съпруга, бе станал люспест, рогат или пернат или пък се бе превърнал в злато като любовника на Даная. Тези ваши човешки пороци са присъщи на Юпитер.
9. Впрочем Божият Син няма и майка, обладана по безчестен начин. Майката, която знаем, дори не беше се омъжила. Но аз изложих по-горе неговата същност и така ще се изясни и тайнството на неговото рождение.
10. Вече казахме, че Бог сътвори целостта на света чрез словото, разума и могъществото си. И сред вашите мъдреци е известно, че Логосът, т.е. Словото и Разумът, е ваятелят на вселената. Зенон го определи като създател, който е оформил всичко в строг порядък. Той го нарича и съдба, и бог, и дух на Юпитер, и необходимост за всички неща. Клеант обедини всичко това в духа, за когото говори, че пронизва цялата Вселена.
11. И ние също считаме словото, разума и могъществото, чрез които заявихме, че Бог е сътворил всичко, за една особена същност, наречена дух. Когато Духът повелява, той съдържа в себе си словото, когато се разпорежда, към него се прибавя разумът, а когато твори, налице е могъществото. Ние твърдим, че Бог е произнесъл този Дух и че той е роден посредством това произнасяне. Следователно той се нарича и Божи Син, и Бог поради еднаквата същност - нали и Бог е дух.
12. Когато лъчът се отделя от слънцето, той е част от цялото. Но слънцето ще присъствува в лъча, защото той му принадлежи, и същността не се отлъчва, а се излъчва, както светлината се запалва от светлина. Материята-майка остава непокътната и ненакърнена, макар че разпределя свойствата си по много разклонения.
13. И тъй това, което произлиза от Бога, е и Бог, и Син на Бога, и двете заедно. Духът, произлизащ от духа, и Богът, произлизащ от Бога, е различен от тях по размер, второстепенен по звание, но не и по положение. Той не се отлъчи, а се излъчи от първоизточника си.
14. Този лъч на Бога, слязъл, както винаги в миналото се сказваше, в една девица и, въплътил се в утробата и, се ражда като човек, съчетан с Бога. Плътта, създадена от Духа, се храни, расте, говори, учи, действува — тя е Христос. Приемете за момент тази "легенда" (тя прилича много на вашите), докато ви покажем как се доказва съществуването на Христос и кои разпространиха сред вас подобни легенди, за да унищожат истината.
15. И евреите знаеха (та нали пророците бяха говорили точно на тях), че Христос ще дойде. Те и сега чакат пришествието му, но най-голямото ни противоречие с тях се дължи на отказа им да повярват, че той вече е дошъл. Бяха предвъзвестени две негови пришествия - първото (то вече настана), когато Той се яви в принизения вид на обикновен човек, и второто, когато при свършека на света Той ще дойде в цялото величие и сила на Отца Си и ще разкрие Своето Божество. Понеже не разбраха първото пришествие, юдеите мислеха, че второто, което според тях бе по-явно предречено, е единственото.
16. Неспособността им да разберат предишното пришествие се дължи на греховете им. Те щяха да повярват, ако го бяха разбрали, и щяха да намерят спасение, ако бяха повярвали. Те сами четат в Писанието, че са били лишени от мъдростта и от способността да разбират, и от плода на зрението и слуха.
17. Щом като смятат Христос за обикновен човек поради принизяването му, те трябваше да го считат за маг заради мощта му, когато прогонваше от хората злите духове с едно само слово, когато правеше слепите да прогледнат, когато лекуваше прокажените, когато раздвижваше парализираните, когато възкресяваше мъртвите пак единствено чрез словото си, когато укротяваше природните стихии, като смиряваше бурите и ходеше по вълните, и чрез всичко това доказваше, че е Син Божи, предречен отдавна от Бога и роден за спасението на всички, че е онова изначално първородно Божие Слово, съпътствувано от могъществото и разума, подкрепено от духа.
18. Учителите и първенците на юдеите се бяха ожесточили срещу учението му, което ги опровергаваше, най-вече поради стичащото се към него огромно множество хора. Най-накрая те го доведоха пред Пилат Понтийски, тогавашния прокурор на Сирия, и с настойчивите си искания издействуваха от него да им го предаде, за да го разпънат на кръст. Христос сам бе предрекъл, че ще постъпят така, но това щеше да е недостатъчно, ако и пророците преди него не го бяха предрекли.
19. И дори когато бе разпънат, даде много знамения, свойствени на славната му смърт. Заедно с последните си думи той доброволно изпусна и сетния си дъх, като превари задължението на мъчителя. В същия миг денят помръкна, макар че слънцето бе в зенита си. Тези, които не знаеха, че Христос бе предрекъл и това, го сметнаха за слънчево затъмнение. Тъй като не схващаха причината, те я отричаха. И все пак вие можете да откриете в архивите си това световно събитие.
20. Тогава юдеите го свалиха от кръста и го положиха в гроб, дори го обградиха с големи грижи - с военна стража, за да не би учениците му тайно да откраднат трупа и да ги измамят, както самите те подозирали, защото Христос бе предрекъл, че на третия ден ще възкръсне от мъртвите.
21. Но на третия ден земята внезапно се разтърси, скалата, покриваща гроба, се претърколи, стражата в ужас се разбяга, а учениците изобщо не се появиха. По-късно в гроба не откриха нищо, освен сваления погребален саван.
22. Но въпреки това юдейските първенци, в чийто интерес бе да разгласят, че това е престъпление, и да отклонят народа от вярата, за да го превърнат в свой данъкоплатец и слуга, разпространиха слуха, че тялото на Христос е откраднато от учениците му. Самият Христос не се появи пред тълпата, за да не се отърсят нечестивите от заблудата си и за да може вярата, за която бе отредена твърде висока награда, да струва усилия на човека.
23. Заедно с няколко свои ученици той прекара четиридесет дни в Галилея в провинция Юдея, като ги учеше на това, на което те трябваше да учат другите. После им повери мисията да проповядват по света. Той бе възнесен на небето от обгърналия го облак много по-достоверно, отколкото ромуловците, за които разни прокловци сред вас твърдят същото.
24. Пилат, сам вече християнин дълбоко в себе си, извести на тогавашния Цезар Тиберий всички тези факти за Христос. И цезарите щяха да вярват в Христос, ако не бяха така тясно обвързани с този век и ако можеха да бъдат и императори, и християни.
25. А учениците, пръснати по света, се подчиниха на повелята на своя учител Бога. Претърпели много беди от преследващите ги юдеи, поради увереността си в истината те с радост накрая засяха християнската кръв в Рим по време на свирепите гонения на Нерон.
26. Ще ви покажем, че онези, които вие почитате, са надеждни свидетели за Христос. А ако прибавим към тях и тези, заради които именно не вярвате на християните, това ще бъде силен довод, за да им повярвате.
27. Междувременно ето и произхода на нашата религия. Излагаме ви състоятелността на учението и на името ни заедно с техния създател. Никой вече да не ни безчести, никой да не си въобразява нещо друго, защото никому не е позволено да лъже за своята религия. Като твърди, че почита нещо различно от това, което почита, той отрича това, което почита, отдава почитта си на друго и посредством това отдаване вече не почита онова, което е отрекъл.
28. Заявяваме, при това открито заявяваме, разкъсвани и окървавени от вашите изтезания, оповестяваме: "Почитаме Бога чрез Христос". Сметайте го за човек, ако щете, но именно чрез него Бог пожела да бъде опознавай и почитан.
29. За да отговоря на юдеите, ще кажа, че и те се учеха да почитат Бога чрез Моисей. За да отвърна на гърците, ще заявя, че Орфей в Пирея, Музей в Атина, Меламп в Аргос, Трифоний в Беотия обвързаха хората чрез инициации. А за да се обърна към вас, властелини на народите, ще напомня, че и Нума Помпилий, който обремени римляните с извънредно тежки суеверия, бе също човек.
30. Да допуснем, че Христос е създал божествеността не за да смекчи и очовечи чрез нея грубите и диви все още хора, поразени от едно толкова голямо множество богове, на които трябваше да служат, както постъпи Нума, а за да принуди вече изтънчените и изкусени от изисканата си образованост хора да прогледнат за истината.
31. Издирвате дали е истинска божествеността на Христос, дали е такава, че ако бъде опозната, да се разграничи от лъжливата, особено след като се разкрие онзи смисъл, който, прикрит под имената и образите на мъртвите, убеждава в своята божественост чрез знамения и чудеса, и предсказания.
1. Освен това ние твърдим, че има и някакви духовни същества. И името им не е ново: "демоните" са известни на философите - самият Сократ изчаквал благоволението на своя демон. И какво чудно има, след като се говореше, че някакъв демон се присламчил към него още от детството му и явно го е отклонявал от добрия път.
2. Демоните са познати на всички поети и дори непросветената маса ги призовава често в проклятията си. В същите кощунствени слова простолюдието поради присъщата си душевна нагласа произнася и името на Сатаната, предводителя на това зло племе. Колкото до ангелите, дори самият Платон не отрече съществуването им. Има и маги, които да свидетелствуват и за двата вида същества.
3. Но как от някои ангели, паднали по собствена воля, е произлязло племето на демоните, осъдено от Бога заедно с подстрекателите и предводителя си, когото вече споменахме - това се научава по ред в Свещеното Писание.
4. Засега е достатъчно да разкажем за дейността им. А нейната цел е гибелта на човека. Злобата на тези духове още отначало бе предопределена, за да погуби човека. Те причиняват на плътта болести и други тежки страдания, а на душата - внезапни и изключителни по силата си терзания.
5. Те разполагат с удивителна ловкост и изкусност, за да се прокраднат във всяка от двете субстанции на човека. Духовните сили имат големи възможности да се проявяват невидими и неосезаеми не толкова в дейността си, колкото в последиците от нея. Така например не знам каква отрова, скрита в полъха, унищожава дървесните и земните плодове още в цвета им, умъртвява ги в зародиша им, уврежда ги в зрелостта им и въздухът, заразен по необясним начин, разнася гибелните си дихания.
6. Със същото неусетно докосване диханието на демоните и падналите ангели уврежда съзнанието чрез беснуване и позорни безумства или чрез свирели страсти и всевъзможни заблуди. Най-могъщата от тях е тази, чрез която демоните препоръчват вашите богове на пленени и измамени умове, за да се погрижат, и за себе си да осигурят обичайната храна от дим и кръв, поднасяна на статуите и изображенията.
7. И каква по-подходяща храна за демоните от това, да отклонят човека от мисълта за истинския Бог чрез измамите на лъжливата божественост? Ще ви обясня какви лъжи кроят и как ги кроят.
8. Всеки дух е крилат - и ангелът, и демонът. Следователно духовете са едновременно навсякъде. Цилият свят за тях е едно място. Колкото лесно узнават, толкова лесно и разгласяват къде какво става. Бързината им се приема за божественост, защото не се познава същността им. Понякога те искат да изглеждат създатели на това, което само оповестяват. И наистина някога са създатели на злото, но никога на доброто.
9. Колкото до Божиите заповеди, те и едно време ги знаеха от пророците, които говореха пред сбрания народ, и сега ги вземат от четенията на Свещеното Писание, които отекват нависоко. Като черпят оттам сведения за бъдещето, те се опълчват срещу Бога, докато в същото време темат пророческия дар от Бога.
10. И крезовците, и пиропците знаят как двусмислиците в предсказанията умело могат да се нагодят към събитията [И Крез, когато се допитал до оракула на Аполон за войната си срещу персийския цар Кир, и Пир, когато се поинтересувал за изхода от войната си срещу Рим, получили двусмислени отговори, които неправилно изтълкували в своя полза.]. Аполон Питийски извести, че Крез готви костенурка с агнешко по начина, които описах по-горе - той бе едновременно и в Делфи, и в Лидия. Демоните населяват въздуха в съседство с небесните светила и в близост до облаците. Затова узнават за атмосферните явления, които предстоят, така че предричат и поройните дъждове, след като вече са ги усетили.
11. Те изглеждат и благодетели, като лекуват болестите. Първо разболяват хората, после им предписват неизвестни или противопоказни лекарства, за да предизвикат удивлението им, а накрая просто спират да вредят и хората вярват, че са ги излекували.
12. Какво да кажа тогава за останалите сили и способности на тези лъжовни духове, които правят предсказания и вършат чудеса: и сенките на Кастор и Полидевк, и водата, донесена в сито, и корабът, извлечен на сушата с пояс, и брадата, оцветена в червено само с едно докосване, имат една цел - да се вярва в камъните сякаш са богове и да не се търси истинският Бог.
1. Ако магите предизвикват появата на призраци и безпокоят душите на покойните, ако убиват момчета, за да изричат прорицания, ако разиграват многобройни чудеса чрез измами и шарлатанства, ако изпращат и съновидения с помощта на демоните и насърчаващите ги ангели, с чието посредничество се случваше дори кози и маси да пророкуват, тогава колко ли повече таэи тъмна сила ще се стреми да върши по собствено желание и за собствена изгода това, което прави с цялата си мощ в изгода на някой друг?
2. Но ако и ангелите, и демоните вършат същото като вашите богове, къде остава превъзходството на божеството, за което трябва да вярваме, че е по-възвишено от всяка нечиста сила? Следователно не е ли по-уместно да предполагаме, че самите ви богове са демони, превърнали се в богове, след като се проявяват така, че да ги вземат за богове, отколкото да допускаме, че са богове, равни на ангелите и демоните?
3. Може би ги разграничава различното им местоположение, щом като в храмовете вие считате за богове тези, които другаде не наричате богове, сякаш този, който прехвръква над свещените огради, не е също толкова луд, колкото онзи, който прескача покривите на съседите, и сякаш този, който си отсича ръцете, не проявява същото насилие като онзи, който си прерязва гърлото. Всъщност и резултатът от беснуването е сходен, и подбудата е една и съща.
4. Но стига приказки. Оттук нататък ще изложим фактите, с които ще докажем, че и под едното, и под другото се крие една и съща природа. Нека пред вашия трибунал доведат човек, за когото се знае, че е обладай от демон. Ако някой християнин му заповяда да говори, този дух ще признае, че е демон (което е и самата истина) така, както другаде ще се обяви за бог (което е чиста лъжа).
5. Нека също така доведат някого от тези, които се считат за обладани от бог; които поемат божествеността от жертвения дим, който вдишват от олтарите; които се лекуват, като повръщат; които пророкуват, като издишват.
6. Ако самата Небесна Дева, обещаваща дъждове, ако самият Асклепий, разкриващ лековете и отложил за по-късна дата смъртта на Сокордий, Танатий и Асклепиодот, не признаят, че са демони (макар че по принцип те не смеят да лъжат християните), тогава пролейте кръвта на наглия християнин още в същия миг!
7. Какво по-явно от този опит? Какво по-достоверно от това свидетелство? Простата истина е очевидна за всички, подкрепя я собствената и мощ. Ще кажете, че се извършва магия или някаква подобна измама, но само ако очите и ушите ви го позволят.
8. Как можете да оспорвате нещо, което се разкрива с пълна искреност? Ако, от една страна, боговете ви наистина са богове, защо лъжат, че са демони? За да ни се подчинят ли? Излиза, че вашето божество се подчинява на християните. Но то не трябва да се смята за божество, щом като се подчинява на един човек, при това негов враг, което е още по-позорно.
9. Ако, от друга страна, са демони или ангели, защо отговарят, че играят един вид ролята на богове? Както онези, които се считат за богове, нямаше да искат да ги наричат демони, ако наистина бяха богове, за да не се лишат, естествено, от величието си, така и тези, за които сте твърдо убедени, че са демони, нямаше да дръзнат да играят ролята на богове, ако изобщо съществуваха някакви богове, чиито имена да си присвоят, защото щяха да се побоят да злоупотребят с величието на тези, които несъмнено ги превъзхождат и им вдъхват страхопочитание.
10. При това положение божественото, на което държите, не съществува, защото ако съществуваше, демоните нямаше да се домогват до него, а боговете нямаше да се отричат от него. След като и двете страни са единодушни в признанието си, като отричат, че са богове, разберете, че те са едно и също племе, т. е. демони.
11. Сега търсите богове, защото тези, за които претендирахте, че са богове, разбрахте, че са демони. Но от същия този наш труд и от същите тези ваши богове ще узнаете, макар и те да го крият, не само че нито те, нито някои други са богове, но и това, кой е истинският Бог, дали е единствен и дали е онзи, когото изповядваме ние, християните, и дали трябва да се вярва в него и да бъде почитан така, както препоръчват вярата и учението на християните.
12. Същевременно те ще ви кажат и кой е онзи "Христос с неговата небивала история", дали е простосмъртен, дали е маг, дали след разпятието учениците му го откраднаха от гроба, най-сетне дали сега е в преизподнята или е по-скоро на небето и дали няма да дойде оттам и пред него да се разтърси целият свят, да потръпне от ужас земята, да се разплачат всички с изключение на християните - да дойде като Божия сила и като Божи дух, и като Божи разум, и като Божи Син, и като всичко, що принадлежи на Бога.
13. Нека и демоните се смеят с вас на всичко, на което се смеете. Нека отричат, че Христос ще съди всяка душа от началото на света, след като възкреси тялото и. Нека си говорят, щом им харесва, че Минос и Радамант са получили по жребий правото над този съд според единодушното мнение на Платон и на поетите.
14. Де да можеха да отхвърлят поне белега на позора и присъдата си! Нека отричат, че са нечисти духове. Това може да се разбере дори само по храната им - кръвта, дима и гнусните клади с жертвените животни, прескверните езици на собствените им прорицатели. Нека отричат, че злодейството им ги е осъдило предварително за оня съден ден заедно с всичките им почитатели и служители.
15. Цялата ни мощ и власт над тях черпи сили от произнасянето на Христовото име и от изброяването на всичко, което е надвиснало над тях като Божие възмездие чрез Христос, техния Съдия. Те се боят от Христос в лицето на Бога и от Бога в лицето на Христос, подчиняват се на Божиите и Христовите служители.
16. При нашето докосване и дихание, ужасени при вида и мисълта за вечния огън, те пряко волята си напускат човешките тела по наша заповед, опечалени и посрамени във ваше присъствие.
17. Вие, които им вярвате, когато лъжат, повярвайте им, когато казват истината за себе си. Никой не лъже, за да се опозори, а по-скоро за да си спечели слава. Повече се хваща вяра на тези, които признават в свой ущърб, отколкото на тези, които отричат в свой интерес.
18. Най-накрая християните обикновено привеждат следните доказателства за вашите демони: колкото повече се вярва в тях, толкова повече ние вярваме в Бога чрез Христос. Те самите запалват вярата в нашето Писание, те самите засилват упованието в нашата надежда.
19. Вие им оказвате почит, доколкото знам. дори чрез християнска кръв. Те нямаше да искат да ви загубят - вас, които винаги бяхте толкова щедри, толкова предани към тях, които нямаше да ги пропъдите дори и да станехте християни, ако им бе позволено да лъжат пред всеки християнин, пожелал да ви докаже истината.
1. Цялото им признание, с което отричат, че са богове и отговарят, че няма друг бог освен Единия, комуто принадлежим ние, е достатъчно, за да отхвърли отправяното ни обвинение в оскърбяване на обществената религия, при това на римската. Ако със сигурност не съществуват вашите богове, то със сигурност не съществува и вашата религия. А ако не съществува религия, защото не съществуват богове, ние със сигурност не можем да бъдем обвинени в оскверняването А.
2. Това обвинение, напротив, ще се прехвърли върху вас. Като почитате една лъжа и като не само пренебрегвате, но на всичкото отгоре и нападате истинската религия на истинския Бог, вие действително се провинявате в истинско безбожие.
3. Дори да бе установено, че демоните са богове, нима сега нямаше да се съгласите с всеобщото мнение, че съществува някакъв по-възвишен и по-могъщ бог, властелин на света в абсолютното си величие? Мнозина си представят божеството по следния начин: те искат властта и върховното господство да принадлежат на един, а задълженията - на много, както например Платон описва великия Юпитер на небето, съпровождан от армия богове и демони. Следователно според тях трябва и неговите управници, началници и стражи да се почитат наравно с него.
4. А извършва ли някакво престъпление този, който посвещава и труда, и надеждите си на цезаря, за да заслужи добре пред него, и който не признава името "бог" и титлата "император" на никой друг освен на принцепса, след като се смята за върховно престъпление да назоваваш или да понасяш някой да назовава "цезар" другиго освен цезаря?
5. Нека един да почита Бога, друг - Юпитер, един да простира ръце с молитва към небето, друг - към олтара на богинята на верността, един да брои облаците, докато се моли, както си мислите вие, друг - нишите в олтара, един да посвещава душата си на своя Бог, друг - на козела.
6. Внимавайте да не се сведе до обвинение в безбожие и отнемането на свободата в избора на религия, и забраната на избора на бог, при което ми се забранява да почитам когото искам и ми се налага да почитам когото не искам. Никой, дори и обикновеният човек, не иска да бъде почитан насила.
7. И на египтяните бе предоставено правото да се отдават на едно толкова нелепо суеверие - да обожествяват птици и зверове и да осъждат на смърт всеки,който убие такъв бог.
8. Всяка провинция и дори всеки град си има свой бог. Сирия има своя Атаргатис, Арабия - Дусарес, Норик - Белен, Африка - Целестис, Мавритания - своите царчета. Изброих, струва ми се, римските провинции, но боговете им не са римски, защото в Рим те се почитат не повече от онези, който се считат за богове из цяла Италия благодарение на освещаването им в муниципията: например Делвентин в Казин, Висидиан в Нарния, Анхария в Аскул, Норция във Волсини, Валенция в Ориколан, Хостия в Сутрий, Юнона във Фалиск, която получи прозвището Курия в знак на почит към баща и.
9. И само ние сме лишени от правого на собствена религия. Обиждаме римляните и не ни считат за римляни, защото не почитаме никой римски бог.
10. За щастие този, комуто волю-неволю принадлежим всички ние, е Бог на всички. А сред вас е позволено да се почита всичко друго, освен истинския Бог, сякаш този, комуто принадлежим всички ние, не е Бог повече от всички останали.
1. Достатъчно убедително, струва ми се, доказах лъжливостта на вашите богове и истинността на нашия Бог, като изтъкнах силата на доказателствата си не само чрез дискусии и доводи, но дори чрез свидетелството на тези, които вие считате за богове. Така че няма нужда повече да се обсъжда този проблем.
2. И все пак понеже именно тук се намесва достолепието на името "римлянин", аз не ще избегна сблъсъка, предизвикан от претенциите на всички, които твърдят, че като награда за ревностното им богопочитание римляните са издигнати и поставени на такава висота, че да завладеят света, и че боговете съществуват, щом като тези, които им служат по-добре, преуспяват повече от останалите.
3. Е, няма що, боговете дават тази привилегия като награда на римското име! Именно Стеркул и Мутун и Ларентина възвеличиха империята! Но не бих казал, че боговете другоземци предпочетоха чуждия народ пред своя и предадоха на отвъдморските племена бащината си земя, в която се родиха, израснаха, прочуха и в която бяха погребани.
4. Ако Кибела обикна горещо Рим поради спомена за Троянския му корен и за своите сънародници, които тя защити срещу ахейското оръжие, и ако реши да премине на страната на техните отмъстители, които знаеше, че ще покорят Гърция, завоевателката на Фригия, това бе лично нейно хрумване.
5. Но и в наши дни тя ни предостави славно доказателство за своето величие, утвърдено в Рим. След внезапната смърт на Марк Аврелий при Сирмий на шестнадесетия ден преди априлските календи (17.111.180 г.) онзи твърде почитан жрец на Кибела отправи към богинята на деветия ден преди същите календи (24.111.) обичайните молитви за здравето на покойния вече Марк, като възля нечиста кръв и си прерязва вените.
6. О, лениви вестители, о, сънливи послания! По ваша вина Кибела не можа предварително да узнае за смъртта на императора, та сега християните се подиграват на една толкова славна богиня!
7. И Юпитер не позволи лесно римските фасци да се стоварят върху неговия Крит. Не бе забравил онази пещера на планината Ида, медните цимбали на корибантите и пресладкото благоухание на тамошната си кърмачка. Нямаше ли да предпочете прословутия си гроб пред целия Капитолий, след като трябваше да въздигне над света по-скоро тази земя, която покри праха му?
8. Нима Юнона щеше да поиска потомците на Еней да сринат възлюбения и Картаген, дори "предпочитай пред Самое"? Доколкото зная "... Колесника си в него държеше, в него държеше доспеха. Тя беше отдавна мечтала, ако съдбата даде, да владее той над племената." [Вергилий. Енеида. I, 16-18.] Горката съпруга и сестра на Юпитер, не може да надвие съдбата! Но явно "пред съдбата отстъпва сам Юпитер".
9. И все пак римляните не оказаха на съдбата, която им дари Картаген въпреки твърдото решение и желание на Юнона, толкова почести, колкото на най-покварената кучка Ларентина!
10. Знае се, че повечето ви богове са били царе. В такъв случай, ако са имали правото да завещават властта, след като сами са царували, от кого бяха получили тази милост? Кого почитаха Сатурн и Юпитер? Някой си Стеркул? Но според мен той се появи заедно с молитвените си формули в Рим много по-късно.
11. Дори и някои от боговете ви да не бяха царе, те все пак бяха управлявани от царе, които още не ги почитаха, защото не ги смятаха за богове. Следователно някои други са имали правомощието да раздават царската власт, защото царе е имало много преди да се появят тези богове.
12. Е, добре, с укрепването на държавата се е развивала и религията. Но колко глупаво е величието на римското име да се отдава на религиозни заслуги, след като религията се развива чак след установяването на държавата (или по-скоро на царството). Макар че Нума Помпилий постави началото на ревностната грижа за суеверията, все пак почитането на боговете със статуи и храмове още не бе утвърдено сред римляните.
13. Култът бе прост, а обредите - скромни. Нямаше разни капитолии, влезли в надпревара с небето, а само временни олтари от чим и глинени съдове, и лек дим, но никъде не се виждаше самото божество. Тогава дарбите на гърци и етруски да ваят статуи не бяха залели Рим. И така, римляните не станаха набожни, преди да станат велики и следователно станаха велики не защото бяха набожни.
14. Напротив, как можеха благодарение на набожност да станат велики тези, чието величие произлезе от безбожието им! Ако не се лъжа, цялото им царство или, ако предпочитате, империя се създаде чрез войни и се разрасна чрез победи. На свой ред войните и победите се прочуват вследствие на превземането и унищожаването на градове. А това не става без онеправдаване на боговете. Еднакво се сриват и градски стени, и храмове, еднакво се посичат и граждани, и жреци, няма разлика между разграбването на светски и свещени имоти.
15. Светотатствата на римляните са толкова, колкото са трофеите им. Триумфите им над боговете са толкова, колкото са и над племената. Незаконните им плячки са толкова, колкото изображения на племенни богове могат да се изброят днес.
16. Тези богове понасят почитта на своите врагове и отреждат "безконечна власт" на онези, на които трябваше да се отплатят по-скоро за неправдите, отколкото за угодничеството им. Но понеже са безчувствени, те биват обиждани толкова безнаказано, колкото и напразно биват почитани.
17. Невероятно е, сигурен съм в това, благодарение на заслуги пред религията да са се издигнали хора, които, както вече изтъкнахме, я възвеличаваха, като я унижаваха, и я унижаваха, като я възвеличаваха. Дори народите да бяха напуснали своите царства, които се сляха в целокупната римска империя, тези царства пак нямаше да останат без религия.
1. Вгледайте се внимателно дали царствата не се разпределяха от този, на когото принадлежи и земята, над която се царува, и самият човек, които царува; дали империите, които една след друга се редяха във времето, не бяха подредени в света от този, които съществуваше прели всяко време и който от целостта на вековете сътвори времето; дали държавите не се издигат и сгромолясват от този, под чиято власт бе човешкият род, когато още не съществуваха държави.
2. Защо се заблуждавате? Рим се появи сред горите преди своите богове. Той започна да царува, преди да издигне кръглата грамада на Капитолия. И вавилонците бяха царували преди понтифексите, и мидите - прели петнадесетте маги, и египтяните - преди салиите, и асирийците - преди луперците, и амазонките - преди весталките.
[Pontificies — върховни пазители на древното римско религиозно право, които следят за правомерното провеждане на цялото държавно богослужение, а не за служенето на отделни богове, които пазят религиозния архив и водят календар a на Рим.
Quindecimviri sacris faciundis - пазят и тълкуват Сибилинските книги и култовите действия по гръцкия ритуал. Salli - жреци на бог Марс; основният елемент на богослужението им е танцът tripudium под съпровода на изпълнени с древни формули песни.
Luperci - жреческа общност, чиито членове се набират от римските родове на фабиите и квинтилиите. Virgines Vestales — неприкосновени и икономически независими жрици на Веста, обречени на безбрачие и доживотно целомъдрие. Те поддържат свещения огън в храма на Веста, подновяван ежегодно на 1.111., приготвят маги ческите средства за обществения култ, имат право да спасяват осъдени на смърт, които потърсят закрилата им.]
3. И накрая, ако римските богове се разпореждаха с царствата, Юдея, която презираше всички тези богове, нямаше никога да царува. Вие, римляните, можеше да почитате боговете си с жертви и храмовете си с дарове, и народа си със съюзни договори, но никога нямаше да господствувате над Юдея, ако тя не бе прегрешила накрая пред Христос.
1. Това е достатъчно, за да отхвърли отправяното ни обвинение в обида на религията и боговете ви. За да не ви се струва, че ги обиждаме, изтъкнахме, че те просто не съществуват. Затова, когато ни принуждавате да жертвопринасяме, ние отказваме, доверявайки се на собствената си съвест, благодарение на която знаем отлично на кого са посветени тези почести, отправяни към изложените на показ изображения или към обожествените простосмъртни хора.
2. Но някои считат за пълно безумие това, че предпочитаме да се въздържим от жертвоприношение вместо да оцелеем, когато бихме могли едновременно и да жертвопринесем, и да си отидем по живо, по здраво, като съхраним убежденията си дълбоко в себе си.
3. Та вие ни съветвате да ви лъжем! Но ние знаем откъде идват тези внушения, кой замисля всичко това и как ту чрез лукави съвети, ту чрез свирепи изтезания се стреми да сломи нашата твърдост.
4. Това, разбира се, че онзи дух, демон и ангел по природа, наш враг поради падението си и изпълнен със завист към нас поради дарената ни Божия благодат. Той воюва срещу нас, прикрит зад вашите мисли, които неусетно настройва и подстрекава към изопачените съждения и свирепата несправедливост - за тях вече говорихме в началото.
5. Макар че цялата сила на демоните и на подобните им духове ни е подчинена, все пак като покорни роби те примесват понякога страха си с непокорство и горят от желание да причинят зло на тези, от които иначе се боят - та нали страхът поражда омраза [Тезата, че страхът поражда омраза, е общо място. Срв. стиха на Ений у Cicero . De officiis . II, 23; стиха на Лаберий у Сенека, De Ira . II, 11, 3; Min . Felix . 27, 8; 37, 9.].
6. Въпреки че поради предварително произнесената над тях присъда положението им е безнадеждно, те търсят междувременно утеха в насладата от собствената си злоба, докато настъпи денят на наказанието им. И все пак, когато се осъзнаят, те се подчиняват, примиряват се с положението си и се съобразяват с него, като отблизо умоляват за пощада тези, които отдалече нападат.
7. Подобно на онези, които се съпротивляват и бунтуват в каторгите, затворите, рудниците и другите места за робски наказания, те се хвърлят да воюват срещу нас, под чиято власт се намират, макар и да са сигурни, че вече са погубени и че поради беснуването си още по-безвъзвратно загиват. Ние им оказваме съпротива като равни на тях, отблъскваме ги, като браним твърдо топа, което те нападат, и триумфираме над тях най-вече в мига, когато ни осъждат заради нссломимата ни вяра.
1. Естествено щеше да изглежа несправедливо да принуждавате свободни хора да жертвопринасят пряко волята си - та нали култовите действия трябва да се извършват доброволно! Щеше да се счита за нелепо, ако човек принуждава някого да оказва почит към боговете, които и без друго сам трябваше да умилостиви в своя полза. Нямаше ли тогава този човек правото в името на личната си свобода да каже: "Аз не искам Юпитер да е благосклонен към мен. Ти защо ми се месиш? Нека гневният Янус ми обърне което си иска лице. Ти какво общо имаш с мен?"
2. Злите духове ви подучват да ни принуждавате да принасяме жертви за благополучието на императора. И на вас необходимостта да ни принуждавате на това ви е наложена така, както на нас - задължението да рискуваме живота си.
3. И сто, стигнахме до втория пункт на обвинението - обида на величието, по-августейшо от това на боговете, защото вие служите на цезаря с по-голям трепет и с по-горещо страхопочитание, отколкото на Олим- пийския Юпитер. И с пълно право, стига да знаете защо. Та кой от живите не е по-силен от всеки мъртвец?
4. Но вие го правите не толкова от подобни съображения, колкото от уважение към силния на деня. Но тъкмо поради това можете да бъдете обвинени в безбожие спрямо боговете си, защото се боите повече от простосмъртния си господар. В крайна сметка вие ще нарушите клетвата си по-скоро в името на всички богове, отколкото в гения на императора. [Genius - неопределено по пол божество, свързано тясно с човешката личност, с творящата и сила. Във всеки дом се почита геният на господаря. В империята геният на императора се почита като принцепс на всички гении, а понятието за гений се разширява, като става покровител на сдружения и колегии, на божества и градове.]
1. Нека първо да изясним дали тези, на които се принасят жертви, могат да осигурят благополучието на императорите или на когото и да било. Можете да ни обвините в обида на императорското величие, ако приемем, че ангелите или демоните, тези най-зли по своето естество духове, вършат нещо добро; ако спасяват, при все че са погубени, ако оправдават, при все че са осъдени, ако най-сетне се грижат за живите, при все че са мъртви. Дълбоко в себе си вие знаете как стой този въпрос.
2. Та те първо щяха да бранят своите собствени статуи, изображения и храмове, които според мен дължат спасението си на охраняващите ги императорски войници. Но аз мисля, че и самите материали за изработката им идват от рудниците на цезаря, а и всички храмове се издигат по волята на цезаря.
3. Накрая, много богове предизвикаха гнева на цезаря. Ако пък той е бил благосклонен към тях, като им е поднасял нещо - било дарове, било привилегии, това също говори в полза на моята теза. Как тогава тези, които са под властта на цезаря, владеещ сам всички хора, ще се разпореждат с благополучието му? Нима могат да му осигурят благополучие, каквото по-скоро самите те получават от него?
4. Затова извършваме престъпление според вас спрямо величието на императорите, защото не ги поставяме по-долу от нещата, които им принадлежат, и не си играем на богослужение в чест на благополучието им, тъй като не мислим, че то е в ръцете на оловните ви идоли.
5. Няма що, вие с
