Християнската Църква до "Великата схизма" през 1054 година
Християнски ереси и секти
Иконоборчество. Иконоборство
Iconoclasm

Миниатюра от Хлудовския псалтир, представяща действията на иконоборците, в съпоставка с евангелските събития. Под Разпятието на Голгота иконоборци замазват известна икона на Христа; римски войник, който подава гъба, напоена с оцет на Разпнатия Христос и друг, който Го пронизва с копие. В подножието на хълма са иконоборците Йоан Граматик и епископ Антоний Силейски. Източник: dic.academic.ru

 

:: Кратко описание

:: Светци - изповедници и борци за иконопочитанието

:: Иконоборство проф. Тотю Коев

:: Седми вселенски събор 787 г.

:: Кратка история на иконоборството и победата на Православието

:: Reformation and iconoclasm

 

 

Накратко за иконоборството

Иконоборството е ерес, появила се около 727 г. при император Лъв III Исаврянин (714-741). Желаейки да привлече мюсюлманите - които нямат икони - към християнството, той започнал гонение на св. икони и почитателите им, като се основавал на старозаветните заповеди ("Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи" (Изход 20:4-5). Голям борец против него бил св. Йоан Дамаскин.

Шестдесет години по-късно ереста била отхвърлена и догматът за иконопочитанието бил утвърден на Седмия вселенски събор, свикан в 787 година от благочестивата царица Ирина и сина й Константин.

След Събора иконоборчеството отново възникнало и около 25 години все още вълнувало Църквата. Почитанието на светите икони било окончателно установено и утвърдено на Поместния Събор в Константинопол през 842 година. В негова чест е установен празника Тържество на Православието, който Църквата празнува през първата неделя на Великия пост.

Иконоборството било характерно и за радикалните направления на протестантизма (преди всичко калвинизма) в редица Западноевропейски страни (Холандия, Германия, Франция) през епохата на Реформацията (XVI век). Поради иконоборството тогава били унищожени хиляди паметници на християнското изкуство (мозайки, фрески, статуи на светци, олтари, витражи, икони и други).

Православен речник

 

 

Светци - борци за иконопочитанието

 :: Св. патриарх Герман Константинополски (645—740)
 :: Св. преподобномъченик Стефан Нови († 767)
 :: Св. мъченик Теоктирист, игумен Пеликитски (29 февруари)
 :: Св. Йоан Дамаскин (680—780)
 :: Св. преподобни Яков Изповедник (VIII)
 :: Св. патриарх Тарасий Цариградски († 806)
 :: Св. Григорий Декаполит († 817)
 :: Св. Михаил Синадски Изповедник († 818)
 :: Св. Емилиан Изповедник Кизически († 820)
 :: Св. преподобни Атанасий Изповедник († 821)
 :: Св. преподобни Никита Изповедник († 824)
 :: Св. Теодор Студит (758—826)
 :: Св. патриарх Никифор Цариградски († 828)
 :: Св. Теофилакт Изповедник Никомидийски († ок. 832)
 :: Св. преподобни Теодор Начертани († ок. 840)
 :: Св. патриарх Методий Цариградски († 846)
 :: Св. преподобни Теофан Изповедник (Начертани), епископ Никейски († 847)
 :: Св. преподобни Павел изповедник († ок.850)
 :: Св. Кирил Славянобългарски († 869)
 :: Св. преподобни Тит Чудотворец (IX)
 :: Св. преподобни Георги, епископ Митилински (IX)
 :: Св. преподобни Йосиф Песнописец (IX)
 :: Св. преподобни Йоан, ученик на св. Григорий Декаполит (IX)
 

 

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com