Ловът на души
Книга за сектите

Николай Ангелов

Съдържанието на този документ се генерира с безвреден за Вашия компютър active content (javascript).

Авторът благодари на "Натурела-Лан Тех" АД 5300 Габрово, п. к. 613, ул. "Ем. Манолов" 13 тел/факс: (066) 3 11 04, (066) 2 05 76, e-mail: office @ lantech.naturella.com, както и на проф. д-р. Тотю Коев, Досю Столаров, Петър Цокев, Мария Димитрова, както и пожелалите анонимност лица, с чиято помощ се издава тази книга.

Рецензия от професор д-р Тотю Пенчев Коев

Приех да рецензирам труда на господин Николай Христов (Николай Ангелов, б.ред.), озаглавен "Ловът на души", понеже този проблем е от моята специалност.

Прочетох внимателно представения ми машинопис. Впечатлението ми е, че:

а) авторът е положил похвално усърдие и е успял да навлезе в същността на проблематиката;

б) използва добре подръчната му литература, като се отнася към нея с необходимата критичност;

в) езикът му е издържан и коректен;

г) не натрапва своето мнение, а го предлага в доста приемлива форма, без да разточителства във фразата.

Въпросът за сектите е твърде обширен и многопосочен. Бих казал, че той не може да се обхване цялостно, защото броят на сектантските общности е твърде голям и продължава да се увеличава.

В този смисъл авторът на разглеждания труд не си е поставял за цел да обхване всичко. При все това той е съумял да разгледа повечето от битуващите у нас християнски и нехристиянски религиозни общности. Разгледал ги е в схематична форма и без полемика. Това прави книгата по-четивна и разширява кръга от читатели. Авторът дава информация, но не натрапва своите виждания по разглежданите въпроси.

Не мога да не отбележа с подчертано задоволство факта, че един юрист по образование се е заел с твърде актуалния въпрос за различните религиозни движения у нас. Прави му чест, че проявява загриженост, каквато други институции, в чиято компетентност е този въпрос, не проявяват никаква грижа.

Трудът като цяло е интересен и съм убеден, че ще бъде посрещнат с интерес от широк кръг читатели.

Рецензент проф. д-р Тотю Коев

Увод

"... и Аз ще Ви направя да бъдете ловци на човеци." Марко, 1:17

Въпросът за т. нар. "нови религиозни деноминации", "нетрадиционни култове и вероизповедания", "религиозни малцинства", или както вече е популярно да ги наричаме - Секти, е един от многото наболели въпроси пред младото ни гражданско общество. Освен че засегна основни ценности за страната ни като традиционните вероизповедания, той постави на изпитание и демократизма, толерантността, зрелостта и способността на държавата ни да намира бързи и адекватни решения в условията на всеобща криза. Пренебрегван с години в една повече или по-малко атеизирана страна, този проблем днес изисква за разрешаването си не (само) готови лозунги и/или политизирани тези, а най-вече познаване на същността му, знание - трезво, аналитично, способно да предлага решения, отговарящи както на историческите ни традиции, така и на потребностите на демокрацията и обществения интерес. Защото изкуственото опростяване на проблема не го прави по-безопасен. Кървавите драми, разиграли се пред очите на целия свят, като груповите самоубийства в именията Джонстаун (Гвиана) и Уейко (Тексас, САЩ) показаха нагледно сложността на задачата, на която трябва да дадем ускорен отговор, пришпорвани от камшика на кризата.

В тази връзка нараства нуждата както от обективна информация, така и от определена обща култура по въпросите на богословието. Що е секта? Какво различава нея и членовете й от околните? Как възникват и какво е разпространението на тези организации в България? Опит да се отговори поне на част от натрупаните въпроси е и настоящият труд. А за целта най-напред е желателно да отговорим на въпроса: и все пак, що е секта?

През последните няколко години древната дума "секта" доби подчертано негативно значение. За много хора днес тя се превърна в нарицателно за мафиотско-мистически общности, примамващи последователи с лъжливи учения и обещания за изцеление и спасение, а всъщност поробващи съзнанието чрез "промиване на мозъците" и други забранени техники, за да ги манипулира, малтретира и експлоатира за користните си цели. Куриозното е, че за същото време по този въпрос у нас много се говореше, но все още малко се знае! Пресата продължава да ни замеря с бомбастични заглавия, зад които обаче се крият всеизвестни неща, общи приказки и даже измислици, от които проблемът не става по-ясен. От друга страна научната мисъл като че се забави с анализа на това мащабно явление вследствие както на десетилетната немара по въпросите на богословието, така и на пренебрежението на научния ни елит към религиозните въпроси. На практика това се изразява в липса на задълбочени изследвания, които да обхващат цялата сложност на проблема.

Според доскоро господствалото схващане на социалистическата наука, секта е "група или организация, обединена около религия, която в някаква степен (обикновено малка) се различава от общоприетото" и възникваща като опозиция на официалната църква. Подобно определение обаче поставя някои въпроси! (Например - какво означава "малко" в една толкова деликатна област?!) Все пак от дефиницията може да се направи извод, че е необходима поне една препратка към друго понятие - що е религия. Защото, както ще се убедим по-нататък, понятието "секта" не може да се обясни извадено от нейния контекст.

Според утвърденото становище на марксическата наука за религията, това е "... емоционална форма на отношение на хората към господстващите над тях чужди сили, природни и обществени.", както и "форма на идеалистически мироглед" (Енгелс - "Антидюринг"). Според теолозите обаче съдържанието на понятието е значително по-сложно. Смисълът му се извежда от думите:

- relegere - обединявам, събирам като система от вярвания, обреди и ритуали, с която Личността се чувства обвързана;

- religare - свързвам (с някакъв бог).

В този смисъл религията трябва да се разбира като сложната и многопосочна връзка, изразяваща:

- от една страна - начина на свързване/обвързване на Човек с Бога (отношението Бог-Човек),

- от друга - понеже хората с обща религия имат сходни разбирания и светоглед (в т. ч. общо мнение по основни въпроси) тя е и начинът на свързването/отношението на Човека с всички, изповядващи неговата Вяра (обществото на единоверците му),

- а от трета - това пък е корелативно обоснованото отношение на вярващия към друговерците и атеистите, т. е. към всички, които по една или друга причина стоят извън неговата религиозна общност. (Последният аспект беше до голяма степен игнориран от марксическата наука, която го подмени със социалистическия и с други интернационализми. Събитията в бившата уж Социалистическа Югославия обаче нагледно доказаха, че това е неправилно.)

Доколкото съществува в определена култура, религията не може да остане чужда на проблемите на конкретното общество. Не случайно според специалистите мнозинството от сектите се появяват в годините на дълбоки обществени изменения, на политически и икономически сътресения и обусловената от тях криза на ценностите. Понякога бавно, но неотклонно историческите процеси съдействат за изменението както на административните институции, така и на духовния живот. Стремежите към постигането на ортодоксията и свързаната с нея ортопраксия също стимулират зараждането на идейни течения в рамките на религиозната общност. (Подобни явления се наблюдават дори в исляма, считан от някои за символ на консерватизма) Отношението на официалната църква към подобни течения е сложно и нееднозначно. Докато някои от тях (иночеството в християнството) съдействат за нейното обогатяване, вграждат своите организационни структури в живота й и по-късно дори се ангажират с изпълнението на определени обществено-религиозни поръчки, други, обратно, не можейки (или не искайки) да намерят признанието й, целенасочено задълбочават различията между себе си и ортодоксалните и се противопоставят все повече на каноните на първоначалната си религия и обществото.

Интересен пример в това отношение са "духовно-рицарските" ордени - Тамплиерски, Йоанитски, Тевтонски... Започнали съществуванието си като манастири за непървородните синове на благородниците, с времето те се превърнали в могъщи държави, авангард на католическата експанзия в Близкия Изток, а после срещу славяни и православни. Тамплиерите пък, след като загубили владенията си в Ориента, се превърнали в мощна финансова институция - банкерите на феодална Европа. Това обаче не попречило в един момент същите тези рицари-тамплиери да бъдат обявени за еретици и да бъдат осъдени на смърт по искане на френския крал и тогавашния папа. Тевтонците пък се възползвали от Реформацията и в 1525 г. станали протестанти, след което се "деклерикализирали", превръщайки се в светска държава - Херцогство Прусия. Така организационното им обособяване било превърнато в основа за административното им "сепариране" и свързаното с него духовно отчуждаване. Затова именно всяка секта по необходимост се бори да създаде собствена независима организация като условие за оцеляването си в обкръжението от ортодоксалните вярващи.

Процесът на "сектообразуването" обаче също не е еднопосочен. Ако сектите възникват в определена ситуация, следователно и съществуването им е свързано с историческите процеси и в известен смисъл е тяхно отражение. Докато някои от тях изчезват (разпадат се) след смъртта на водачите си и отминаването на катаклизма, други оцеляват докато съществуват и породилите ги условия. Типичен пример е богомилството, което устояло на преследванията на официалната власт у нас през цялото Средновековие, но изчезнало в първата половина на XV век след рухването на православните балкански цивилизации под ударите на османите.

Оттук вече можем да очертаем основните признаци на сектата.

Под "секта" следва да се разбира религиозна общност, възникваща на базата на идейните течения в определена религия, от която възприема основните си понятия, но като не може (или не иска) да получи признание от официалната църква (религиозна организация), създава собствени организационни структури (понякога твърде скромни и примитивни) и своя система от обреди и ритуали, определяйки себе си като контрапункт на официалните институции. Но доколкото и тя възниква в определена цивилизация (култура), същността на нейните "опозиционни" възгледи се определя главно от съдържанието и проблематиката на обкръжаващата я среда. Ето защо сектата най-ясно се осъзнава (и самоопределя) именно сравнявайки се и противопоставяйки се на първоначалната църква, в която се е зародила. А типичните й признаци са:

- сплотяването на вярващите около водач, обикновено претендиращ за изключителни (свръхестествени) възможности или знания,

- противопоставяне на околния свят в това число и довчерашните единоверци - надменно или враждебно (пасивна изолация или активна конфронтация), и

- система от собствени ритуали и вярвания, основаващи се на свои коментари и интерпретации по свещените книги на други религии или върху трудовете на духовния водач.

С тези признаци многократно ще се сблъскваме в изложението.

Култове, произлезли на базата на дохристиянските религии

Класическо луциферианство (дяволопоклонство)

Луциферианството произлиза от древното семитско и европейско езичество. Още по времето, когато евреите нахлули в Ханаан, носейки вярата си в Единствения, местното население вече се кланяло на множество божества, чиито пантеон напомнял на елинския Олимп. В Библията споменават само част от тях, например почитаните от западните семити Ваал и Астарта, както и Милхолм - "амонска гнусотия". В битката при Гаваон колената на Израил надделели, но докато отредите на ханаанците се разбягали, езическите вярвания не само че не "отстъпили", ами осезаемо застрашили самата религия на победителите. Преминавайки от пастирско-номадски към уседнал земеделски начин на живот, народът на Мойсей и Навин започнал да се увлича от култовете на завареното население, които му се виждали по-разбираеми или по-актуални. Високата за времето си материална и духовна култура на ханаанците несъмнено е импонирала на примитивния, суров и беден нашественик и сега го заплашвала участта на всички малокултурни народи - да бъде обезличен и асимилиран от победените.

Всичко това тревожело жреците на Яхве - левитите. Освен че подронвал авторитета им, култът към местните божества бил неприемлив и по други - религиозни и морални причини. По начало самият култ към който и да е бог освен към Йехова бил в нарушение на първата Божа заповед: "Да нямаш други богове освен мене. Не си прави кумир и никакво изображение на това, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата и под земята;" (Изход, гл. 20:3-5 и Второзаконие, гл. 5). В обредната практика на хананеите пък имало ритуали, които противоречали на разбиранията на евреите и се забранявали от закона на Мойсей. Сред тях били храмовата проституция (свещен разврат), практикувана от поклонниците и служителите на някои култове (Астарта и Анаитис), както и човешките жертвоприношения пред Ваал, Милхолм и Молох (учените доказаха тъждествеността на посочените божества). "Не бива да се намира при тебе такъв, който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духовете, ни вълшебник, нито който пита мъртвите, защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа и тъкмо поради тия гнусотии Господ, Бог твой, ги изгонва пред тебе" (Второзаконие 18:10-13).

Срещу тези отстъпления жреците и пророците Израилеви водели истински войни. В Стария завет често се разказва за унищожаването на идоли, за поругаване на храмовете и за избиването на "персонала". Израилтянството се наложило в Палестина след кървави борби. Но даже по времето, когато еврейската религия окончателно се оформила като етичен монотеизъм, добивайки съвременния си вид, в Палестина още продължавала, макар и откъслечно, практиката на езическото богослужение. За това помогнала както виталността на старите култове, така и вмешателството на външни фактори, в т. ч. налаганият от завоевателите елинизъм, а по-късно и римската религия. С християнизацията, обаче, истинският им смисъл бил забравен.

Християните, които включили Стария завет в свещените си книги, приравнили езическите божества с демоните и така превърнали имената им в символ на скверно и забранено. А когато след време християнството се наложило и в Европа, същото станало с божествата от гръко-римски или варварски произход. И тук мисионерите изсичали свещените дървета и дъбрави, осквернявали капищата, а където това било невъзможно - опитвали се да адаптират старите ритуали и обичаи към християнската обредност. За отбелязване е, че в това отношение християнството е било по-толерантно от юдаизма (вж. Дж. Фрейзър - "Златната клонка" - празникът на Свети Иполит и др.). Ала независимо от усилията на църквата, наивно е да се мисли, че мощната духовна култура на древността ще бъде премахната като по чудо със светената вода. И наистина хората не забравили, че освен всемилостивия Бог, ограничен от собствените си принципи за добро и зло, има и други, които за разлика от него биха направили "услуга", особено пък ако е престъпна. (Като например нечия смърт или болест.) Така култът към езическите божества се превърнал в култ към дявола. Теологически тази трансформация е съвсем проста. Ако Бог е единствен, учението му е единствено правилното, а Църквата е единственият му представител сред хората (съответно - на хората пред Бог), следва, че всички езически богове, всички вярвания и ритуали, неосветени от църквата, даже и контактите с Бог без помощта на църковните институции вече са от Лукавия. Така се пораждат както луциферианството, т. е. култът към Божия враг (Сатаната), така и практиката на забраненото за християните магьосничество или теургията (theourgia). В съзнанието на тогавашния европеец двете се преплитали, но в настоящата глава по ред причини ще се спрем само на първото. Ще повторим, че през Средните векове вярата в дявола се съчетавала с вярата във вещиците. Считало се, че именно от него те получават дарбата да вършат всевъзможни неща (обикновено престъпни и вредоносни), и че Сатаната може да приема поръчките им за извършване на всички "услуги", които официалната църква отказвала. Според разпространените суеверия, на уречени дни вещиците се срещали със своя "господар" и с неговата помощ вършели пъклените си дела. Т. е. култът (поклонение) към дявола бил смесван с магията, което е исторически неиздържано, понеже магьосничеството се е появило много хилядолетия преди монотеизма и свързаното с него косвено признаване на дявола. Както суеверието, така и практиката на култа са обект на много средновековни трактати, в това число печално известната инструкция "Чук срещу вещиците" ("Malleus maleficrum") на инквизиторите Якоб Шпренгер и Хайнрих Кремер (Инститорис). Доколко обаче е вярно изложеното в тях, е трудно да преценим, понеже сведенията били изтръгвани с мъчения.

Все пак навсякъде присъстват едни и същи елементи - сборище на прокълнатите души в уречени дни (често съвпадащи с езическите празници на слънцестоянията от култа на Адонис или с Валпургиевата нощ), човешко жертвоприношение, а понякога и канибализъм, разврат и ритуален брак на Сатаната с млада вещица. В "Бляскавия бал на Сатаната" от книгата на бившия семинарист Булгаков "Майстора и Маргарита", това е "описано" много точно. Приемайки емблемата на Ада (медальон с изображение на черно куче), Маргарита, макар и символично, се бракосъчетава с Воланд и става царица на тържествената вечер. Преди това са парадът на "обесниците" и убийството на барон Майнтингел, с чиято кръв се извършва причестяването. Показателни са дори имената на "служителите по церемониала". Абандона (или Абадон) - това е "Душегубеца" - семитско божество на смъртта, но може би и транскрипция на Аполон, (схванат в аспекта му на бог-унищожител). Азъел пък е демонът на пустинята, "паднал ангел", който се бракосъчетал със смъртна жена и научил хората да се избиват.

Независимо от покръстванията и репресиите, практиката на луциферианството не изчезнала през цялото Средновековие. Още в 681 г. консулът на град Толедо забранява отслужването на т. нар. "литургия на мъртвите", целяща да предизвика смъртта на някого. В началото на 14 век тамплиерите били осъдени и за приписаната им почит към идола Бафомет, описван ту като изображение на Мохамед, ту като човек с котешка глава (Анубис?) или фалос. (Самият идол обаче не бил открит - възможно е и той да е измислица, плод на мъченията.) Практиката на сатанизма обаче преживяла даже големия Лов на вещици в края на Средновековието. През 17 век - зората на европейското просвещение, култът към Луцифер взел такива размери, че се превърнал в снобизъм за тогавашния елит. Независимо от величайшата протекция, понякога съдебната власт успявала да проникне в тези афери и тогава наяве излизали ужасни неща! Типичен пример е процесът за "Черната меса", проведен през 1679 г. в Париж по времето на Кралят Слънце - Луи XIV. Тъй като е показателен и за практиката на сатанизма, и за нравите на епохата си, на него ще се спрем по-обстойно.

Предисторията му всъщност е обичайна за тогавашния френски двор - царството на интригите и порока. Маркиза Монтеспан била дългогодишна фаворитка на краля и майка на 7 негови извънбрачни деца, заченати в прелюбодеяние, както на краля (женен за испанска принцеса), така и на маркизата, произхождаща от древния род Рошешуар. Впоследствие обаче непостоянният монарх, който и без това бил подложен на натиск от страна на църквата да прекрати тази връзка, се увлякъл по друга красавица - бившата придворна дама на любовницата си - херцогиня Фонтанж. Уязвена от пренебрежението, маркизата се обърнала с посредничеството на парижката гражданка мадам Монвоазен към сатаниста абат Гибур, който се съгласил да отслужи "литургията на свети Секер". В безразсъдната си гордост тази незнаеща преграда за амбицията си жена обаче се оказала замесена в опит за кралеубийство - в "любовните билки", включващи прах от сушени крастави жаби, испански мухи, прилепи и прочие гадости, трябвало да попадне и арсеника. Така в аферата се намесва тайната полиция и след серия арести в ръцете й попадат уличаващи документи, в това число и "договорът", който пренебрегнатата красавица била сключила с Дявола. Ето част от неговия текст: "Аз, Франсоаз-Атенаис дьо Мортемар, маркиза Монтеспан, моля за приятелството на краля и престолонаследника и за продължаването му във времето... Кралицата да бъде безплодна... Кралят да напусне своето ложе и трапеза заради мен и моите близки... Висшите държавници да ме обичат и уважават, да бъда включена в кралския съвет и да зная какво се върши там. Приятелството, по-силно от всякога, да накара краля да напусне Фонтанж и никога повече да не я погледне, да се разведе с кралицата и да се ожени за мен."

Заклинанието започва с думите: "В името на Астарот, Асмодей и Велзевул призоваваме великите духове над нашия олтар." и завършва с: "... ите, миса, ест. Луциферо грациас." Самата "литургия" се отслужвала в запустели параклиси, в осквернени преди това олтари, при което желаещият благоволението лягал върху масата, предавайки душата (и тялото си) в дар на призования "покровител". В случая маркиза Монтеспан символично превръща олтара в брачно "ложе" за себе си и за демона. (Поради отсъствието на последния в някои случаи "брачното тайнство" се консумирало от свещенослужителя. Ако пък магията не "подействала", обяснявали на излъганата, че демонът на враговете й явно е бил по-силен от нейния! Виж мемоарите на Ментнон.)

Имената на "принцовете на мрака" са добре известни на учените. Астарот е изопаченото име на вече споменатата богиня на земята и плодородието - Ищар, Ащорет, Астарта (променено в мъжки род). Велзевул е видоизмененото име на Ваал-зе-вул - бог на бурите, дъждовете и добитъка, който юдеите превърнали в символ на мухите, нечистотията и болестите. Асмодей пък е "приемникът" на Айшма - древноиранско божество, пазител на девството, и по тази причина - враг на мъжете (убиецът на седемте съпрузи на Сара), с което евреите най-вероятно са се "запознали" по време на пленничествата си.

Независимо от широкото разпространение на култа през късното Средновековие, той не успял да прерасне в истинска секта.

Причините за това са както в контрола на католическата църква във всички сфери на живота, така и в целите, които луциферианството си е поставяло. Същностна характеристика на сектата е нейният стремеж първо към утвърждаване в собствената (матерна) религия, в чиято среда е възникнала, и едва тогава - при неуспех - към окончателно отделяне, масовизиране и по-широко разпространение, с което да я измести в очите на последователите й. От тук и повсеместно забелязваният прозелитизъм*, особено характерен за протестантстващите организации. При луциферианството поради големия "залог" това е невъзможно.

Госпожа Монтеспан едва ли би желала да бъде в една и съща секта със съперничките си, които между другото използвали срещу нея същите средства. (Не било рядкост един и същи сатанист да "обслужва" и двете съперничещи си камарили, което обяснява защо магиите били обикновено неуспешни и в крайна сметка на мястото им пристигнал арсеникът.)

Краят на тази история е ознаменуван с голям процес, завършил с жестоки смъртни присъди (35 на брой) и с кралския указ от 30 август 1682 г., с който се прогонвали от Франция всички предсказатели, гадатели и магьосници.

В края на XIX в. във връзка със секуларизацията на църквата от държавата, положението осезаемо се променя и става възможно създаването на секти от сатанински тип, за които ще стане дума в следващите глави.

Вуду (Воду) - негърската религия

Този култ практически няма разпространение у нас, но доколкото славата му нарасна покрай книгите и филмите на ужасите, струва ми се, че е редно да му отделим малко внимание. Още повече че при него връзката между луциферианството и теургията е изразена особено отчетливо. Подобно на Сатанизма и той води началото си от дохристиянските божества. Но докато първият идва от древносемитското езичество, Вудуизмът (vaudou - фр., voodoo - англ.) е произлязъл от древни африкански култове.

Още по времето, когато голяма част от Европа е била дива и варварска, на юг от Сахара възникнали могъщи градове с блестяща култура, някои от които, макар и частично ислямизирани или християнизирани, просъществували до началото на XX в. Достатъчно е да споменем етиопската цивилизация - съвременник на древния Египет и великите градове Бенин и Тимбукту. Поначало езическите пантеони се различавали помежду си поради различното културно равнище на отделните народи, което обаче не изключвало и общи черти - вярата в първоначалния демиург, чиято "гибел" водела до политеизъм, деленето на божествата на женски (плодородие, търговия и някои занаяти) и мъжки (лов, война, ковачество), както и повсеместният анимизъм (вярата в одухотворената природа - духове на реки, гори ... прадеди). Още по това време в живота на африканците играели голяма роля и създадените на религиозна основа тайни общества - "братствата" на мъжете, жените, вождовете... (като "огбоните" при йоруба и др. - подобни на масонски ложи).

През XVI в. обаче в живота на целия континент настъпили сериозни промени. По крайбрежието се създали португалски, а в последствие и холандски фактории, чийто основен предмет на търговия били робите. Колониите в Америка се нуждаели от работна ръка, а търсенето на свой ред породило съответно предлагане. Истинското нещастие за Африка е, че робството и преди това било познато на негрите и имало стопанско значение. Но тогава пленниците се използвали като прислуга и по-рядко в земеделието. Сега положението се променило - капитаните изкупували робите на вождовете, а те пък започнали мащабни походи във вътрешността, за да си ги доставят в по-големи количества ... и да ги продадат на безценица. Така роболовските войни довели не само до опустошението на континента, но и до прехвърлянето на големи маси от негри през океана. Не било рядкост след поредната битка в трюмовете да се окажат хора и от двете воювали армии. Поставени в качествено нови условия на живот, довчерашните врагове по необходимост трябвало да премислят много неща и да си подадат ръка за общо отмъщение - било с пушки и ножове като мароните, било с магии и заклинания като селскостопанските работници и домашната прислуга. Наистина от тях се искало да приемат както езика, така и вярата на поробителите си.

Африканските суеверия обаче се оказали особено издръжливи. И как иначе, след като официалната църква била на страната на господарите им, а друго оръжие нещастниците не притежавали. Нищо чудно, че тъпанът "асотор" изместил католическия хармониум! Магията по необходимост станала за мнозина единствено възможната съпротива.

Така в плантациите на Новия свят се родил синкретичният култ на Вуду (обея, кандобле, сантерия), съчетаващ елементи на африканското езичество с европейското луциферианство. В него влизали почит към паяка, змията и крокодила, срещащи се и в Африка, към морето, реките и горите, жертвоприношения към Шанго, богът на ковачите и огъня (почитан в Куба, където му принасяли овни), към Огун (Олокун, Екун) - бога на гръмотевицата и т. н., поклонение пред издълбани от дърво или изковани (изляни) от метал идоли, укривани в джунглите. В ритуалите влизали приношения на животни, а понякога и на хора, и ритуален канибализъм. Някои магьосници, случайно попаднали в робство, съдействали за трансформирането на магията в религия, като особена заслуга за това имали "хората-леопарди". Обособили се като тайно общество още в родината си, те се превърнали в професионални роболовци и дори в Новия свят се запазили като каста, особено в Покарибието. На тях се дължи вярата в зомбирането - духовно поробване на набелязания обект с цел да бъде превърнат в послушна марионетка.

Скоро магьосниците станали важен фактор в живота на негрите и душата на няколко въоръжени въстания. Специално в Хаити това било мощното въстание на Макондало, чиито последователи искрено вярвали в неговата способност да се преобразява в звяр или птица и докрая отказали да повярват в смъртта му.

Върхът в това отношение обаче било съзаклятието от Боа кайман (Гората на кайманите), където през 1791 г. представители на мароните и на робите от по-големите плантации се заклели или да умрат, или завинаги да скъсат с робията си. Начело на бунта застанал вудуисткият жрец Александър Букман, обладаващ изключителна физическа и духовна мощ. В нощта на 4 август 1791 г. той принесъл в жертва голяма черна свиня и държал историческа реч: "Нашите богове, които ни дават слънце и дъжд, виждат всичко, което сме изтърпели от белите хора. Те ще ни помогнат сега да победим боговете на белите, които неведнъж са ни карали да плачем!" Последвала война, по-страшна от всички дотогава. Обхванати от мистичен транс, мароните се нахвърляли върху щиковете на белите, без да знаят нито страх, нито милост. Опитвайки се да обясни провала на белите армии, Макс Вувуа казва, че грешката на французите е,"... че не разбрали с кого воюват - срещу тях заставали не хора, а духове - духовете на Африка срещу европейската цивилизация".

След кървави боеве колонизаторите били изхвърлени от острова. А в новата свободна държава - първата република на цветнокожите в целия свят, култът Вуду станал свързващото звено между управляващия елит и селските маси. Ранното освобождаване на Хаити, където негрите били основното население, обяснява и разпространението на Вудуизма в нея. Както казваше един американски автор, "Хаитяните са 90% католици и 110% езичници". Основните божества (воду) са

• Папа Легба (татко Легба), описван като доброжелателен пазач пред света на боговете,
• Дамбала Кеддо - най-хитрият и могъщ, чиито символ е змията, и съпругата му Айида Кеддо;
• Локо - бог на горите,
• Агуе - на морето,
• Вонгол - на обработваните земи,
• Огун Бадагри - на гръмотевицата и войната ("жаден за кръв"),
• Метрес Езилие (Езили) - почитана като майка на боговете (и изобразявана като Богородица), и др.

Боговете общуват с хората посредством духовете (лоа) или сами ставали духове. "Богослуженията" са два типа - безкръвни, т. нар. Легба, най-силно повлияни от християнството, и Петро, наречени на "историческата личност" Сервис Петро, свързани с кървави жертви (добитък, но понякога в изключителни случаи и на хора). Свещеническата "йерархия" включва мъже свещеници, (папалоа) и жени (мамалоа), надзиравани от "епископи" - хугуни. Съсловието на магьосниците (бокори) отчасти съвпада със свещениците. Някой от тях обаче (като некромантите - врачове, които използват трупове за магиите си) остават извън съсловието на папалоа.

Естествено, жреците скоро станали решаващ фактор в живота на страната. Президенти и диктатори търсели помощта им. Стивън Бонзълс (цитиран от Сийбрук) съобщава в началото на века, че "В националния дворец в Порт-о-Пренс през последните две-три десетилетия са принасяни в жертва хора. Когато мадам Норд бе жива, съпругата на президента Норд Алексис, не минаваше седмица без в двореца да се състои едно събрание на жреците на Вуду. В столицата има постоянно настоятелство на жреците на Воду, което до 1912 г. е заседавало поредно ту в камарата на депутатите, ту в двореца на президента". Има сведения, че даже диктаторският клан Дювалие е поощрявал "хората-леопарди", за да държи и по този начин в покорство своя народ. Естествено, "майсторите в занаята" считат подобна "практика" за извращение, но далеч не всички магьосници са имали техните скрупули!

Това, с което вудуистите станаха популярни по целия свят обаче, е вярата в зомбите. На тях трябва да отделим специално внимание! В Хаити и днес се вярва, че магьосниците Вуду са способни да вземат душите на хората, превръщайки телата им в човекоподобни машини. Вярвало се, че още в Африка тези хора са умеели да поробват (представяно като побратимяване) дивите зверове - леопарди, гепарди, лъвове - и да ги използват за целите си (най-често убийство). Според утвърденото негърско суеверие човекът подчинявал хищника и в състояние на безпаметен транс започвал да му заповядва. Двамата били две тела с обща душа, при което гибелта на едното от тях (все едно по каква причина) водела до смърт и на другото. Именно от Западна Африка - Дахомей и Бенин - започва и вярата в "живите мъртъвци" - т. нар. "зомби".

Тази форма на магьосничество - истинско или въображаемо, имала странни резултати. Европейци, които са виждали такива нещастници, ги описват като хора с празен, безжизнен поглед на изскочилите си очи, с механични движения, очевидно не усещащи нито труд, нито жега. Където и да се намират, те са като човешки роботи, безмислени и безпаметни. Американецът Сийбрук - първият бял етнограф, занимавал се по-сериозно с вудуизма предполага, че по всяка вероятност "зомби" - те са местни олигофрени, умствено осакатени хора, попаднали в лапите на магьосниците и използвани за вършенето на еднообразна и тежка работа.

Споменахме, че това е наблюдавано в Африка, а магьосниците го пренесли и в Хаити. Точно там обаче може би ще се повдигне и завесата на тайната. През седемдесетте години в пресата се вдигна много шум около уж-смъртта на младежа Клод Нарцис, който през 1962 год. неочаквано умрял в местната болница и в крайна сметка бил погребан. След около десет години обаче "покойникът" изненадващо се завърнал при близките си и им разказал ужасни неща. След "смъртта" си той се озовал в някаква ферма, сред други такива нещастници като него. Там се трудели робски, а надзирателите им редовно им давали някакви вещества за замъгляване на съзнанието. Веднъж обаче по неизвестни причини забравили да им дадат поредната доза и работниците се разбягали. Ако се опитаме да комбинираме разказа му с вече известното, по всяка вероятност негърът е бил упоен по някакъв начин, а после, когато го извадили от гроба му, вече не е било трудно да повярва, че е "възкресен", за да стане роб на магьосниците. Трудно е да се каже каква заслуга за това имат хипнозата, самохипнозата и самовнушението, както и откровеното насилие. Африканското магьосничество се е прочуло с тях! Да не забравяме, че в мнозинството си това са били невежи хора, свикнали да вярват от деца във всемогъществото на жреци и магьосници.

Но да се върнем на Вувуа. Според негърските разбирания, зомбираният човек не може да завърши "естествения цикъл" на "раждане-живот-смърт... ново раждане..." Самото "прекарване през гроба" вече ознаменувало прекъсването на връзките му с този свят. Той обаче не може да влезе и в света на мъртвите, защото чрез изваждането си от гроба вече е "изтръгнат" и оттам! Подразбира се, че такова "наказание" се налага само за особено тежки прегрешения, в това число богохулство, неуважение към старшите и прочие, и може да продължи за цял живот. Как обаче да си обясним тази "магия" от гледище на нашето рационално мислене?

Според изследователите на проблема, по всяка вероятност упояването е станало с отровата на рибата "двузъбка" (тетродотоксин), която според някои в "чисто състояние" имала парализиращ ефект 500 пъти по-силен от този на калиевия цианид и по всяка вероятност е била подхвърлена в храната. Приета от организма, тя го довеждала до състоянието на "vita minima" (максимално забавяне на всички жизнени процеси), създавайки впечатление за клинична смърт, а поради намаляването на дишането човекът, който разбирал, но не можел да се помръдне, не можел и да се задуши в ковчега си. В Югоизточна Азия, където рибата "фугу" е деликатес, са известни немалко случаи на живопогребани хора. След 10 дни (срокът може да е различен) жреците изравяли упоения от гроба и го досвестявали, а той пък, изтръгнат по такъв начин от досегашния си живот, едва ли е имал и време да размисля и да се върне при близките си, ако изобщо е знаел къде е!

Понастоящем в Наказателния закон на Хаити "зомбирането" е приравнено на опит за убийство съгл. параграф 249. В миналото обаче съвсем не е било така. Не по-различно е положението и в другите латиноамерикански страни. В Куба подобен род вярвания, обединени в сантерията (смес от католицизъм и магьосничество), послужили за изграждане на отбранителната общност на нянгините, взела участие в освободителните войни, а в Бразилия, където се е разпространила магията макумба, от 150 милиона население, според изследователите, поне 90 милиона най-малко веднъж са практикували магьосническите ритуали и са принасяли жертва - обикновено свине, гълъби, кокошки. През 1993 год. обаче нашумя скандалът в град Гуаратуба, пров. Парана, чийто кмет Осуалдо Марсинейра заедно с жена си и дъщеря си бе уличен в извършването на човешко жертвоприношение на 7-годишно дете, за да запази кметския си пост. Детето било отвлечено и държано гладно и вързано 30 часа преди зловещия ритуал, чиито подробности няма да описваме. Ще споменем само, че за "поръчката" семейството на кмета било платило 3000 долара, а както станало ясно - за друго приношение години преди това били жертвани още 2000 долара. В хода на това отвратително разследване стана известно, че в Куритиби - столицата на провинцията, от години е съществувала и функционирала организацията "Върховна Универсална Истина", която само в Бразилия имала 2000 членове и има "делови" контакти в САЩ, Франция, Чили, Аржентина и Южна Корея. Тя получавала големи хонорари за "услугите" си. Прочее от 1988 год. в Гуаратуба са изчезнали поне 7 деца!

Съвременно луциферианство

За разлика от средновековното, съвременното луциферианство е по-близо до понятието секта, както го очертахме. То представлява не само идейно-религиозно движение и култ, но и организация, обединяваща едноверците, опозиция на официалната църква, поставяща си понякога извънредно агресивни задачи.

Началото му някой автори свързват с Алистър Кроули (Aleister Crowley). Той е роден в 1875 г. в Шотландия в пуританско семейство. Първоначално бил последовател на Елифас Леви и други окултисти. Бил член на "Храма и окултния орден на Златната зора", но впоследствие го напуска и създава собствена организация - "Ордо темпъл ориентис". Дотогава имало и други окултистки или спиритически организации, но Кроули бил първият, който открито се обявил за сатанист. Самовеличаел се като "Страшния звяр" и "666". Твърдял, че при странстванията си в Египет е установил контакт с духа Айуас или Айуаз, който става негов посредник и наставник в общението му с отвъдния свят. Проповядвал, че в последната битка Сатаната ще победи. Той въвежда в обръщение един нов термин - думата magick (добавяйки буквата "k") като символ на окултната магия, за разлика от другите значения на тази дума. Негови последователи създали клубовете "Адски огън" във Великобритания, които по сведения на Брус Фредериксън се занимавали освен с окултизъм още и с черна магия, политически заговори и сексуални безчинства. Впрочем същите занимания се приписват и на самия Кроули, който умрял през 1947 г. в САЩ, според някой като се занимавал с експериментите си.

Друг известен сатанист, на чието дело специално ще се спрем, е американецът от унгарски произход Антон Шандор Ла Вей (Anton Szandor LaVey, 1930 - 1997). Още в детството си той се интересувал от историите за вампири (от родната му Трансилвания), а като ученик - от окултизма. Сменил много професии - звероукротител, хипнотизатор, музикант в заведения и ... в неделни служби, криминолог и фотограф в полицията. На 30 април 1966 г. - Валпургиевата нощ от старогерманския фолклорен календар, официално създава организацията си - Първа сатанинска църква (в Сан Франциско). Свещените му книги били "Сатанинска библия" и "Сатанински ритуали". Своята философия той изгражда върху т. нар девет факта за сатаната:

1. Сатаната въплъщава удоволствието, а не въздържанието.

2. Сатаната означава реално съществуване, а не измислени духовни мечти.

3. Сатаната - това е чистият разум, а не лицемерно самозаблуждение.

4. Сатаната проявява любов към онези, които я заслужават, а не я прахосва за неблагодарници.

5. Сатаната не проявява кротост и доброта, а отвръща с възмездие.

6. Сатаната представлява отговорност за отговорните, а не загриженост за психовампирите.

7. Сатаната представя човека като животно, понякога по-добро, но често много по-лошо от четириногите си събратя. Поради "божественото си духовно интелектуално развитие" това животно се е превърнало в най-яростен звяр.

8. Сатаната представлява всички така наречени грехове, защото те именно са причината за нашето физическо, психическо и емоционално удовлетворение.

9. Сатаната е най-добрият приятел, когото църквата е имала, защото й осигурява работа през всичките тези векове.

Наблюдателите подчертават, че всъщност Ла Вей никъде не е казал, че вярва в съществуването на сатаната. Но въпреки, че според него единственият бог е човечеството, фактически се проповядва сатанизъм, макар и под една по-изтънчена форма.

Друга по-известна организация е "Процесът" или още "Църква на страшния съд", основана в 1963 г. в Лондон от бившите сциентолози съпрузите Робърт Мур и Мери-Ан Маклийн. В 1967 г. излиза свещената книга на организацията им - "Истината", в която излагат философията си. Ето част от теорията им: "Христос проповядва да обичаш врага си. Сатаната е враг на Христос и Христос е враг на Сатаната, но чрез Любовта омразата е сразена... Чрез Любовта Христос и Сатаната разрушават омразата и се сливат в едно". По-късно "Процесът"се разпада на три течения - йеховити, луцифери и сатанисти, от които впоследствие ще се отделят и нови култове. Понастоящем организацията е в нелегалност. Твърди се, че неин член е и печално известният Чарлз Менсън, но връзките му с нея не са проучени.

Естествено, списъкът на сатанинските организации не се изчерпва с посочените. Предполага се, че мнозинството от сатанинските култове практикувани днес не са наименовани. Няма и специализирани изследвания върху дейността им. Затова пък в пресата периодично се появяват съобщения за зловещи ритуали и истински злодеяния.

Съзнателно игнорираме многобройните сведения за подобни организации и техните изстъпления, за да се спрем на едно от най-грозните престъпления в криминалните хроники на века. Става дума за масовото избиване на видни личности от сектата на Чарлс Менсън, извършено в нощта на 8 срещу 9 август 1969 г. в Холивуд. Негови жертви станаха бременната в осмия месец Шарън Тейт - тогавашната жена на Роман Полански и кинозвезда от филма "Балът на вампирите" на своя съпруг, личният приятел на Полански - Войтек Фриковски (32год.), Абигаил Фолгър - негова любовница и наследничка на много богата фамилия, Джей Себринг - известен холивудски фризьор, сред чиито клиенти са били хора като Пол Нюман и Стив Маккуйн, както и случайно озовалият се на партито младеж Стивън Парент. Впоследствие се разбира, че на приятелската сбирка, превърнала се в клане, е трябвало да присъстват Франк Синатра и Миа Фароу - имена, които нямат нужда от представяне. Само случаят попречил на още по-голямото престъпление! На входа на вилата с кръвта на жертвите било написано "Свиня"! Труповете били открити от домашната прислужница, но независимо от голямото старание на полицията, допълнително стимулирана от самия Полански, трябвало да минат месеци до разкриването на злодеите.

Загадката на кървавата драма била разкрита случайно след признание на една от извършителките - 19 годишната Сюзън Аткинс, която на 10 ноември след задържането й по подозрение в друго убийство, направила следното признание: "Аз убих Шарън Тейт. Гледаше ме с пълни със сълзи очи и не спираше да ме моли: "Не ме убивайте, искам да родя моето бебе." Отвърнах й: "Слушай, мръснице, все ми е едно имаш ли дете или не. Ти ще умреш. Това е всичко, което знам." После я довършихме. Имах кръв по ръцете. Опитах я. Беше гореща, лепкава, сладка... Искахме да изтръгнем очите на всички, да ги размажем по стените, но нямахме време... Бяхме четирима. Три момичета и едно момче. Чарли ни каза да го направим и ние му се подчинихме." По същото дело са задържани непосредственият подстрекател Чарлс Менсън или Чарли (на 34 години), Чарлс Уотсън (24 години), Патрисия Кренуинкел (21 години) и Аинда Казабиан (19 години - по време на ареста си бременна в петия месец от неизвестно кой член на сектата).

Менсън бил създал своята доктрина - смесица от окултизъм и луциферианство по време на престоите си в затвора, където дотогава е бил прекарал повече от половината си живот. Пак там бил изучил и хипнозата. Създадената от него секта наричал "Моето семейство". В плановете му влизали избивания на видни личности с цел предизвикването на революция, която според него можела да разбие "обществото на свините". Планирал и мащабна терористична вълна, с което накрая да създаде безпрекословна лична диктатура. Общо по негово подбудителство са извършени около 50 престъпления. Следващите жертви в списъка му били Елизабет Тейлър и Франк Синатра. "Щяхме да изрежем от кожата му портмонета, които после да продадем в дрогериите." - признава той. Когато четат присъдата му, думите му били: "Господин и госпожо Америка, вие грешите. Аз съм това, което вие направихте от мен. Бясното куче, адският убиец, дяволският престъпник е само отражение на вашето общество..." По-късно през 1989 г. ще сподели с френска журналистка, посетила го в килията му: "Не съжалявам за нищо."

Този и много други значително по-скромни наглед случаи показват заплахите, на които е изложена човечността в нашето време. За отбелязване е, че подобни случаи има и в Европа, което напомня, че заплахата не е отминала и страната ни. През декември 1992 г. в Атина бяха разкрити серия от убийства (главно на жени), чиито извършители се оказаха сатанисти, ръководени от двама избягали войници. И тук се извършвали "инициации" от водача на "сектата", при които жените били изнасилвани и впоследствие убивани от водача - Азимаки Кацулас, по прякор Амон. Неговата съучастничка Димитра Мариети, също така изнасилена от него, му набавяла момичета, убивани впоследствие в пущинаците на планините край Атина. До сега са известни два такива случая, но се предполага, че са повече! Престъпниците били разкрити съвсем случайно - съучастникът на Амон - Манос Димитрокалис признал това в полицията, когато водачът му поискал следващата "инициирана" да бъде сестра му. Страшният въпрос, който се задава от само себе си е колко още щяха да бъдат жертвите, ако "гуру" не беше посегнал на близки на съучастника си. И тук се считало, че жертвоприношенията умилостивяват духовете на прадеди, жадни за кръв.

Изводите всеки може да си направи сам - смяната на обекта на поклонение - това не значи просто "смяна на ведомството" или "смяна на господаря", както иронично се изказват някои автори. Тя е заедно с това и отказ от вековните ценности на хуманизма, носител на които е религията ни.

За жалост, има сведения, че подобни организации се създават и в България. Авторът лично е виждал "възвания", поставени през 1989 г. в градинката пред кафене "Кристал", проповядващи разврат (Христос е слаб в леглото, затова изисква въздържание) и приканващи да станем войни на "Рицаря със зеления поглед". Надписът беше скъсан; но множество сведения показват, че се е появявал и другаде. Типичните символи на сатанистите са обърнатият наопаки кръст и "числото на звяра" - "666", амулети и накити под формата на човешки кости, знакът на пентаграмата, явно предпочитание към черните дрехи - хеви метъл и рокери, изключителна и сякаш немотивирана жестокост към слаби и беззащитни. Предполага се, че подобни групи вече има в по-големите градове - София, Пловдив и т. н. В последните години пресата нееднократно съобщаваше за поругавания на гробове, а през пролетта на 1997 г. станаха известни тайнствени ритуали, извършвани в Монтана - убийства на кучета и др. Като цяло обаче сериозни проучвания по въпроса у нас все още няма.

Секти, произлезли на основата на християнството (протестантизма)

Църква на Иисус Христос и светиите от последните дни (мормони)

Името на тази секта вече столетие и половина е обкръжено от ореол на тайнственост и доскоро за много от връстниците ни единствените източници на сведения бяха книгите за Дивия Запад и съответните филми (в т. ч. румънската кинокомедия "Пророкът, златото и трансилванците"). Началото й е положено на 6 април 1830 г. в щата Ню Йорк - САЩ от Джоузеф Филдинг Смит, когато по законите на щата била официално "регистрирана" т. нар. "Църква на Исус Христос и светиите от последните дни". (Оттук и названието "Светиите", с което дълго време била известна в Америка.)

Впоследствие от тази църква неведнъж са отпадали отделни групи и течения, превръщащи се на свой ред в нови секти на мормонизма, които признават или отричат полигамията, Библията, ретроактивното кръщение или приемниците на Смит, но общо взето всички, които считат себе си за мормони, независимо от названието или специфичните си особености, признават водещата роля на "Пророка" за нейното създаване и оформяне в организационен и религиозен план. Трябва да отбележим прочее, че в историите на Смит има твърде силен мистериозен елемент, поради което те звучат неправдоподобно не само за атеистите. Да предадем обаче разказа, а коментарите ще оставим на читателите!

И така, в началото на 19 век в младата християнска държава противоречията между протестантските течения били твърде изострени и донякъде тъкмо от това се възползвал Пророкът. Създателят на сектата е роден на 23 декември 1805 год. в град Шарън - щата Върмонт, в презвитерианското семейство на земеделските работници Джоузеф и Люси Мак Смит. (По-късно семейството му се преселило в град Палмира, щата Ню Йорк.) В детството си той се занимавал с иманярство и даже магьосничество. Църковните борби обаче го заинтригували и по негови думи, през 1823 г., когато се питал към коя от протестантските църкви да се присъедини, му се явил ангелът Морони, син на Мормон, и го запознал с дела, станали преди много години. (Според самия Смит това се случило на 21 септември 1823 год.) Впоследствие ангелът му доверил за съществуването на тайна златна книга, от която може да научи неизвестни до тогава (пък и днес) факти от доколумбовата история на Америка и му помогнал да я открие, след като го подложил на съответните проверки и изпитания. С помощта на два кристала Смит прочел написаното, след което ангелът отнесъл книгата на небето и го оставил насаме със знанията си.

Така се родила свещената книга на новата религия, останала в историята като "Книгата на Мормон", издадена на 26 март 1830 г. Излишно е да казваме, че сред озлобените и изнервени протестанти никой не се зарадвал на новата вест. Поредната секта се явявала като неканен съперник в борбата за паството. Независимо от това Смит, който очевидно е имал личен чар и организаторски заложби, успял да намери последователи, с които започва борба за създаване на своя мощна църковна организация и с които последователно сменят няколко града в усилията си да се закрепят. Първоначално пуснали корени в градчето Къртланд, щата Охайо, където броят им нараснал на 200 души. Оттук керваните се отправили на запад и създали град Фар Уест в щата Мисури. Там именно се водила т. нар. Първа мормонска война между "светиите" и местното население, след която общност от около 8000 души била принудена да се изсели на изток - в щата Илиноис, където през 1838 год. създали град Наву, а през 1840 год. си издействали и т. нар. Харта Наву, признаваща ги за почти независим град, със собствени законодателни органи, войска (Легион Наву), висше учебно заведение и правораздаване. Вождът на сектата участвал дори в президентските избори през 1844 год., но поради крайно консервативните си възгледи, се провалил.

Сектата скоро си спечелила омразата на обикновените хора по една колкото странна за съвременника, толкова разбираема за времето си причина - полигамията. Въпреки, че понякога се отрича, факт е, че още в Наву лидерите на сектата макар и тайно практикували многоженството, оправдавайки се с откровение свише. Да не забравяме обаче, че в Дивия Запад белите жени поначало били малко, а изневярата и посегателството над тях се считали за престъпления и се наказвали с линч. Смит, комуто приписват 48 съпруги, се оправдал, че това се прави, за да се гарантира живота и сигурността на сираците и вдовиците. (Любопитното е, че подобни аргументи много столетия преди това е използвал и Мохамед.)

В Америка обаче били на друго мнение. Арестуван на 24 юни 1844 година от губернатора Форд по обвинения в подстрекателство и измяна към щата, на 27 юни 1844 г. Джоузеф Смит бил линчуван от жителите на град Картидж (немормони), когато се опитвал да избяга от затвора, като според мормоните - по този начин сложил под делото си печат със собствената си кръв! Други обаче твърдят, че пророкът водил истинско пушечно сражение, в което убил двама и ранил трети човек. (За отбелязване е, че още след Първата мормонска война Смит бил арестуван и осъден на смърт за метеж, но тогава за добро или зло командирът на военната част отклонил изпълнението на присъдата.) Според холандския изследовател Ван дер Фалк, който е проучвал личността на Смит, "В следствие на тежка невропатична обремененост по бащина и майчина линия, още от рождение той е дегенерирал. С течение на годините процесът на дегенерация се развивал бързо, защото оказвал влияние и алкохолът. Той бил психопат... За него всичко, включително и религията, било средство да удовлетвори своята необуздана страст към власт, почит и богатство."

След смъртта на водача, обаче, начело на сектата застанал суровият му последовател Бригъм Янг. Под неговото водачество след продължителни скитания и още една война, в 1848 год. мормоните най-сетне отседнали в околностите на днешния град Солт Лейк сити - оазис край Голямото солено езеро. Опитите да бъдат подчинени от федералните власти не дали резултат. Дивите земи, повсеместното беззаконие, слуховете за полигамия, нетърпимостта на протестантите към друговереца и не на последно място - враждебността на самите мормони, съдействали името им да се обгради с тайнствена и направо зловеща репутация.

През 1857 г. пламнала истинска война с федералното правителство. Пред правителствените части мормоните отстъпвали, подпалвайки прерията, а мормонски милиции, останали без контрол, избили един керван с преселници в Маунтин Медоус. Този случай ще остане в историята под името "Гафът на Бюкенън". Фактически в продължение на десетилетия мормоните съществували в една истинска теократична държава, независима от света. По това време Бригъм Янг имал 25 жени, 56 деца и огромно състояние. След Гражданската война в САЩ обаче положението се променило. Съседните територии една след друга се включвали във федерацията и през 1890 г. мормоните се оказали обкръжени отвсякъде от американски владения. Нуждата от присъединяване към САЩ станала очевидна за всички, но това се осъществило едва след смъртта на Янг (1888 год.). Под натиск на Вашингтон през 1890 г. мормоните най-сетне признали моногамията, а неколкостотин фанатици-многоженци се изселили в Мексико в знак на протест. Всъщност и тук има спорен момент - президентът Уилфорд Удръф не забранил, а "призовал" мормоните отсега нататък "да се въздържат от всякакви бракове, забранени от законите на страната".

Понастоящем мормонската църква не поощрява полигамията, но има сведения, че в Юта и днес живеят изолирани общности, които тайно практикуват многоженството. (Според мормоните, самият Христос също е живеел съпружески с Марта и Мария от Витания, както и с Мария Магдалена и дори е имал деца от тях.)

Днес мормоните имат мощно лоби в правителството и администрацията на САЩ. Църквата им развива сериозна стопанска дейност, като в миналото се е самофинансирала главно по линията на "десятъка", а сега - и от бизнес. Всеки неин член задължително внася една десета от доходите си в нейна полза, като според списание "Икономист" приходите й възлизат на 5000000000 долара. (Според в-к "Република", Аризона - доходът от членовете е 4,3 млрд долара, без да броим облекченията, получавани от държавата, а собствеността й в имоти възлиза на 1 млрд. долара). Неин е и университетът "Бригъм Янг" в Солт лейк сити - най-големият частен университет в САЩ, в който учат и няколко българи. Предполага се, че избирането на щатската столица за център на лятната олимпиада през 2002 г. също не беше случайно.

Освен Книгата на Мормон, свещени за църквата са още "Учения и Завети" и "Бисерът с голяма стойност", обобщаващи откровенията на Смит. Колкото до Библията, мормоните считат, че тя е също свещена, но силно повлияна от погрешните схващания на "отстъпилите" църкви.

В религиозно отношение мормоните се представят за продължители на християнството. На практика обаче учението им е по-скоро политеизъм. В него се откриват елементи на много религии. Основният момент, отправната точка на тази доктрина е, че Човек е това, което е бил Бог, а Бог е това, което ще стане Човекът! Т. е. обявена е възможността човек да се превърне в Бог, да еволюира от обитател до владетел на светове (интересно откъде ли ще се намерят толкова светове във вселената?), поради което всеки праведник има своя шанс и е заинтересован добросъвестно да изпълнява повелите на Откровението. (За да избегнем двусмислиците - под Откровение се разбира не Книгата на Апокалипсиса, а Откровението, подарено на Смит от Бога.) Мормоните вярват, че част от десетте еврейски племена ("изгубените колена") са се преселили в Америка и че именно тях Христос посетил след възкресението си в 34 г. от н. е., за да проповядва. Междуплеменните борби на индианците обаче унищожили плодовете на делото му, което Смит сега възстановява. Душата на човека възниква преди тялото и следователно трябва да се роди - за предпочитане сред мормони, които да я подготвят за израстването й, поради което се толерира многодетството, а след смъртта си ще отиде в Рая или на друго място. Мормоните нямат Ад в този смисъл, който му дават другите християни и в крайна сметка всеки човек има правото да се спаси (в това число и вече умрелият, поради което над установеният покойник може да се извърши т. нар. "ретроактивно кръщение" със сила и за миналият му живот). Подобно на другите секти, възникнали на база на протестантството обаче и те считат, че само вяра без дела не може да ни спаси, което подтиква членовете на църквата към активна дейност (обикновено чрез мисионерство), понякога твърде агресивна.

Организационната им структура не се е променила с годините. Начело на йерархията седи Президентът - Пророк и Ясновидец, следван от Съвет на 12-те апостоли, отговарящ за световното мисионерство. След тях е Съветът на 70-те. Любопитна особеност на мормонската църква е липсата на низше професионално духовенство, което да има минимум знания по теология, за да ръководи и направлява духовния живот на общността. На местно ниво, наречено уорд, се избира "владика" (мъж над 19 години), който просто трябва да е уважаван от членовете човек, примерно бизнесмен или фермер. Той обаче не получава заплащане за длъжността си, поради което се подразбира, че трябва да е богат. Няколко уорда образуват "стек", начело с президент. В действията си те са подпомагани от доброволци. Организацията, подобно на Муунизмът, е превърнала семейството в основна структурна единица, все по същите причини - контрол над членовете, продължаващ и на "махленско", т. е. квартално ниво. За разлика от муунитите, обаче, "възпроизводствените" функции на семейството са издигнати до незнайни за другите секти висоти. Многодетството е масово явление и размерите му далеч надхвърлят общоприетото (4 деца се считат за минимално допустимото). Съпругата се счита за абсолютно подчинена на съпруга си и докато мъжете чак до 1990 г. са давали клетва за вярност пред Бога, омъжените жени са се клели пред своя съпруг. Неомъжените жени са рядкост - изключение, което потвърждава правилото. Поначало в семейния си живот мормоните са крайно консервативни. Това е намерило израз даже в схващането, че жената е неспособна да се издигне до висшето небе на духовната си еволюция, без помощта на съпруга си. По правило браковете се сключват рано, а разводите поне до скоро бяха практически непознати. Счита се, че бракът е "за вечността", т. е. че съпрузите задължително ще се срещнат и на онзи свят. Тук трябва да отбележим, че и в седмичния режим на мормонското семейство задължително се отделя ден за семейни разговори (понеделник), на които членовете на фамилията споделят проблемите си и трябва да търсят общото им решение.

Един от ритуалите, с които мормоните са станали пословични, е задължителното мисионерство, практикувано от младежите след завършване на средното им образование на свои разноски. Счита се, че мъжете имат свещенически сан по рождение, което им дава право да покръстват, в това число да извършват "обратното" кръщение във времето (на покойници). С тази цел мормоните проявяват интерес към родословните дървета и са създали един от най-големите, ако не и най-големият, генеалогичен център в света.

Друг сериозен проблем за организацията е расизмът. В отношението си към негрите мормоните се оказаха по-непримиримо консервативни от всички християнски течения в САЩ. Въпреки че според Смит индианците са потомци на древните евреи, което обяснява по-мекото отношение към тях, в църквата не са приемани негри. Знае се обаче, че мисионерите им, като се мъчели да спечелят чернокожи симпатизанти, им обещавали, че в следващия си живот могат да станат бели.

Българският филиал на сектата е учреден на 19 април 1991 г. и регистриран от Дирекцията по изповеданията на 19 юли с. г. Местни поделения има още в Пловдив, Шумен, Варна, Бургас и Пазарджик. Занимават се главно с прозелитизъм и благотворителност. Твърди се, че в тази им дейност ги е подпомагал културният аташе на американското посолство Джон Мензис. Като цяло обаче религията им остава непопулярна. Въпреки твърденията за хиляди приобщени общият им брой едва ли надхвърля неколкостотин човека, а на 3 ноември 1993 г. един от тях се самоуби в София.

Виж също: Мормонство. Мормонизъм. Църква на светиите

Обединителна църква (муунити)

Тази религиозна организация подобно на мнозинството съвременни секти възниква на базата на протестантското християнство. За неин създател се счита кореецът Сан Мюн Муун, роден на 6 януари 1920 г. в презвитерианско семейство. За да разберем някои моменти от неговата доктрина, трябва да имаме предвид страната и условията, в които тя се е зародила. По начало Корея била езическа страна, васална на Китай, където (както във всички големи държави на Изтока) достъпът на чужденци бил забранен. За това и съдбата на първите християнски мисионери, които я посетили в началото на XIX столетие, не се различавала много от участта на мъчениците. След опиумните войни обаче, положението се променило и в началото на нашия век страната била толкова християнизирана, че Пхенян бил наричан Новият Ерусалим и в него се срещали всички разновидности на християнство. Една от причините за тези успехи на мисионерите е, че много моменти на християнската доктрина съвпадали с традиционните религиозни и нравствени постулати на Изтока, в т. ч. с принципите на конфуцианството, с "петте забрани" на будизма и с месианството на корейците. Този процес бил грубо прекъснат с Руско-Японската война, след която Страната на изгряващото слънце наложила протектората си, а впоследствие и окончателно заграбила уж независимата държава. Правилно схващайки, че християнството е пречка за асимилаторските и хегемонистичните им стремежи, както и проводник на проевропейско (проруско) влияние, окупаторите работели за премахването му, въвеждайки своя репресивен полицейски режим и налагайки официалния шинтоизъм. В такава обстановка оформя възгледите си бъдещият религиозен и политически деец - "Синът на слънцето и луната" (тогава той се казвал Юн Мюн Мун, а името с което е известен възприема по-късно).

За да избегнем спорове и евентуални упреци, ще уточним, че в Европа има малко обективна информация по този въпрос. Биографичните сведения за него, които посочваме, се разказват от последователите му, така че фактите предаваме чрез тях, а изводите оставяме на читателя. На 16 години, след дълги молитви на един връх по време на великденските пости, му се явил Христос, за да му предаде наставленията си. Муун, който още на 12 години се бил молил на Бог да го дари с духовната мощ на Апостол Павел, разбрал от разговора, че нему е поверено да довърши делото Божие, за което Иисус навремето се бил провалил. След известно колебание Муун приема задачата и оттогава започва кариерата му на нов месия, чрез който трябва да се довърши делото Божие и да възтържествува Божията справедливост. Според последователите му, Муун взема участие в антияпонската съпротива на страната на радикалните петдесятници и дори е арестуван от полицията по време на следването му в Япония. Издържал изтезанията, бил освободен след края на войната и се върнал в страната си, като останал жив благодарение на Божие чудо (Бог го спасил от един обречен на потъване кораб). В Корея по това време се били настанили както съюзнически, така и руски войски. Комунистите подготвяли съветизирането й, но понеже християните били разединени, не успели да се справят с общия враг. Там фактически Мун за първи път се проявява като проповедник на ново учение, различаващо се от всички известни течения на християнството. На два пъти арестуван от корейските комунисти (вторият път по искането на 80 християнски свещеници), Муун остава жив с Божия помощ. А когато войната започва, избягва от бомбардирания затвор и пак с Божия помощ успява да се добере до контролираната от съюзниците Южна Корея. Там, в един бежански лагер в Пусон, той полага началото на организацията си - най-напред от трима души, един от които самият той.

Оттогава, благодарение на харизматичния му плам и организаторските му заложби, сектата се разраства най-вече сред бежанците от Севера и преодолявайки съпротивата на ортодоксалното християнско свещеничество в родината му, на 1 май 1954 г. се наименува "Асоциация на Светия дух за обединение на световното християнство" (Обединителна църква). През 1957 г. се появява първото издание на "Божествения принцип", а в 1959 г. е създаден и първият й международен филиал - в съседна Япония. За кратко време след това нейни центрове се появяват и в другите страни на Далечния Изток. Като една от причините за тези успехи можем да посочим опитите на тези страни (и най-вече Япония) да преодолеят отчуждението след войната, подхранвано от спомените за зверства и жестокости.

В 1971 г. първоначално чрез японските и корейски студенти и имигранти новото учение прониква и в Америка, а от 1975 г. са изпратени мисионери в повече от 120 страни по света. През този период Муун вече трайно пренася дейността си в САЩ, които според него са призвани да се превърнат в новата родина и главен разпространител на Истината (т. нар. Принцип). В Щатите през 1979-1980 г. Муун бе следствен и след доклада на специална комисия, през 1982 г. е вкаран в затвора за неплатени данъци. В последствие присъдата е отменена, тъй като американският съд, макар и със закъснение, го призна за духовно лице, а не за бизнесмен. От тогава до днес Муун постига големи икономически успехи, които привържениците му отдават на Божия помощ и внушение свише, а скептиците - на връзките му с Южнокорейското разузнаване или на финансиране от комунистическите режими в Далечния Изток. С прякото участие на Муун или членове на многобройното му семейство (18 души) в момента функционира мащабна финансова групировка, която по изчисления на специалисти е сред 50-те най-мощни в света. Той се занимава и с мащабна нестопанска дейност под знака на антикомунизма. Общо броят на създадените от него младежки, религиозни, икономически и изследователски организации надхвърлят четиридесет.

Религията на муунитите представлява смес от християнство (от протестантски тип) и източноазиатски доктрини, или ако си послужим с друго определение - християнство, осмислено от гледище на таоизма. Официално обаче Муун твърди, че се опитва да обедини световните религии на базата на общите принципи, залегнали в тях. Според идеите на таоизма има един вечен дуализъм на двете основни начала - Ян и Ин - положителното и отрицателното, "мъжко" и "женско", "ден и нощ в кръговрата на тао", които взаимно се обуславят, допълват и обясняват. На този принцип е подчинено и отношението "Бог - Човек", като Бог създава Човек (човечеството) именно с цел да допълни тази двоичност. Тези планове на Бог обаче непрестанно се провалят от Сатаната - падналия ангел Луцифер. Той прелъстил Ева духовно и физически, провалил изкуплението на Каин и Авел, на Ной и Хам, на Авраам при сключване на завета и т. н., та чак до Христос! Затова според доктрината на Муун (Принципа) християните грешат, като се кланят на Христос, защото неговата кръстна смърт всъщност е неговото (и на Бог) поражение. Христос е трябвало да победи, но след провала му (понеже хората отказали да му повярват!) сега Господ осъществява нов план за спасението на човечеството и хармонизирането на света - чрез Муун. За целта Господ 2000 години е подготвял богоизбраната страна, Корея, и новият месия, както преди това 2000 години е подготвял Израел за Исус.

Дейността на Църквата му се развива на три нива:

Първо. Изграждане на идеалните личности под ръководството на Муун чрез спазването на неговата религия и получаването на неговата "благословия" (т. нар. "блесинг").

Второ. Изграждане на идеални семейства от бракосъчетаването на идеалните личности.

Трето. Изграждане на идеална държава от идеални семейства и идеални личности под ръководство на Муун. Посредством икономическата си мощ Муун ще успее да превърне своята доктрина не само в религиозен, но и в политически фактор, който да сплоти народите за борба срещу световния комунизъм (Дявола) и така да съдейства за победата на християнството в целия свят.

За да стане ясна основната разлика между муунизма и християнството във всичките му направления, ще подчертаем още веднъж, че муунистите разглеждат смъртта на Христос на кръста не като символ на саможертвата и като кръстен подвиг, а като негово поражение и оттук като провал на Божието дело от страна на Сатаната. Иисус е трябвало не да умира, а да завладее Римската империя, за да я използва за делото си както Муун САЩ, но поради неговата смърт след изтичането на нов хронологичен цикъл, т. е. на поредния двадесетвековен подготвителен период, е дошъл редът за новия, (подразбира се, че успешен) опит. Оттук по силата на едно сложно изчисление муунистите считат, че новия месия трябва да е именно Муун. Истината е, че навсякъде той подкрепя дясноориентирани политици и призовава за нов кръстоносен поход срещу комунизма. В това някои са склонни да виждат обичайната политическа демагогия. С него по всяка вероятност трябва да се обясни и проявената симпатия към Муун от някои български дипломати в началото на 90-те години.

Структурата на църквата е твърде сложна, като контролът върху членовете е повсеместен и на всяко от трите нива. Според тълкуванието на Библията, което правят, муунитите, дорастването до Господ е възможно посредством водач (наставник). Господ е предназначил Авел за Водач на брат си Каин, след като принесъл по-добрата жертва на Бог. Оттук и отношенията в църквата между членовете се определят на същия принцип - постъпването на всеки нов член (и дори приобщаването на някоя национална общност от вярващи) се извършва по предложение и под наблюдението на някой вече приет член (или утвърдена организация), който става "Авел" за новоприетия ("Каин"), отговаряйки отсега насетне за делата му и упражнявайки евентуален контрол върху тях. Тази система за взаимно "опекунство" обхваща всички членове на организацията. Тя фактически се прехвърля и върху семействата. Едно от нещата, с които сектата се прочу, са груповите (масови) бракосъчетания, които Муун извършва на членовете на своята църква. На последното масово венчаване - т. нар. "блесинг" на стадиона в Сеул през 1992г. бяха венчани 40000 души. Не е рядкост и бракът между членове от различни нации и дори раси. Разводът при тях е практически непознат.

Утвърден предразсъдък е схващането, че тези хора са женени без тяхно съгласие и едва ли не принудително. Застъпниците на тази версия обаче не отчитат атмосферата, царяща в подобни организации. По начало никоя християнска църква не допуска брак с друговерец и дори с член на друга християнска секта. Ще рече, нормално е хората, сключващи брак под благословията на духовен водач, да правят това с едноверци, с които обикновено се познават, защото и контактите им са били ограничени в изолираните рамки на общността. Желателно е обаче хората, които предприемат подобен акт, да притежават съответната зрялост, в това число и житейска, извършвайки този избор. Именно от това се отказват мнозина последователи, оставяйки избора до голяма степен на своя водач и прехвърляйки нему отговорността за своите страхове и незрелост, както и евентуалната бъдеща грешка. Може би именно с тази цел и вътрешносемейният живот в организацията е поначало регламентиран твърде стриктно, дори последователността, техниките и времето на плътските контакти. Извънбрачните и предбрачни контакти са забранени. Даже деловите отношения между половете са строго ограничени. Според някои изследователи подобно уреждане има за цел задълбочаване на вътрешния контрол и поставя пречка за организиране на опозиция в рамките на една двойка. За да стане ясен смисълът на последното, ще подчертаем голямото значение на семейството не само в рамките на организацията, но поначало в живота на всички хора. Не случайно една руска пословица казва, че "мъж с жена е жив Сатана". В теорията на Обединената църква е казано, че мъж и жена, събрани от единомислието, са способни да противостоят и на целия свят. Обратно, свързани от общата вяра, те ще посветят усилията си за нейното утвърждаване и ще се контролират взаимно.

Свещените книги на сектата са Библията и коментарното й учение, което муунистите наричат "Божественият принцип".

В България муунистки мисионери са прониквали още преди 10 ноември 1989 г. Това е семейството на преподавателят в СУ Кристиян Цвеглер. За първи път българи участват в мероприятията на Църквата през 1990 г. - на конгреса на студентската организация КАРП (Convantion Akademik a Recherche le Princip) в Париж, както и в семинари (уърк шоп) и благотворително набиране на средства в Англия (т. нар. фонд Рейзинг). Счита се, че "Авел" за тукашната религиозна община следва да бъде английското поделение на църквата (може би от угризения на англичаните за столетната им вина към България?). По непроверени сведения на последващия конгрес в Сеул през 1991 г. са били бракосъчетани и няколко български двойки. Индоктринирането се извършва чрез семинари (уъркшоп) - 2-дневни, 7-дневни, 20-дневни и т. н., поетапно увеличаващи обема на даваната информация под съответния надзор. Като цяло обаче сектата не е популярна у нас. Общият брой на членовете й е няколко-стотин души. Официално Обединителната църква не е регистрирана в България, въпреки правените опити през 1992 г. Дейността й се провежда под формата на т. нар. Библейски център "Логос", фондация "Ашока", "Женска федерация за мир в света" (председателствана от госпожа Муун) и други благотворителни организации. Регистрацията на част от тях бе отнета през 1995 г. Активни мероприятия (семинари, сказки и др.) са провеждани нееднократно във Варна, Асеновград, Дупница, Гоце Делчев и т. н. Пропагандни центрове има във всички големи университетски градове. Български двойки са участвали във всички големи групови венчавки от 1991 г. насам. Твърденията за хиляди приобщени семейства обаче са явно преувеличени. Главното седалище на Център "Логос" първоначално бе на площад "Славейков" в София, където именно се разигра и известният от пресата опит за убийство на сектантка от изпаднал в амок неин единоверец на 16 май 1995 г., като последица от ненормалните условия на живот в организацията.

Виж също: Църква на Мун. Mунисти

Децата на Бога (Семейство на любовта;  Семейството)

Измежду съвременните секти, произлезли от протестантското християнство, сектата на Дейвид Брандт Бърг (David Brandt Berg, 1919 - 1994 г.) с религиозно име Мойсей-Давид, представлява особен интерес. И не само със скандалната си репутация, но и с нагледното свидетелство до какви опасни степени може да стигне религиозният екстремизъм, в т. ч. криминалният, и което е още по-страшно - до каква степен е беззащитен отделният член пред приумиците и манипулирането на собствения си "пастир".

Първоначално Берг е бил баптистки пастор. Впоследствие напуска неудовлетворен, а поле на дейността му стават младежките движения в Калифорния в края на 60-те години, Знимавал се е и с окултизъм. Предполага се, че именно тогава, през 1968 г. в Калифорния, от разочаровани представители на хипи-движението е положено началото и на бъдещата му секта. Хипи-вълната заглъхвала без да доведе до  особени промени и оставяла разочаровани хиляди младежи. Именно сред тях се разраствало Движението Исус, което още не можело да се приобщи към никоя църква.

Лозунги като "По-добре Христос, отколкото Хашиш" привлекли очевидно и бившия свещеник: Бърг започнал да проповядва въздържание, отказ от опиати и връщане към традиционните семейни ценности - нещо, което допаднало на обърканите от кризисното столетие младежи.

Бърг получил и "откровение свише", според което Калифорния скоро ще бъде унищожена от земетресение и обърнал внимание на хората, които му повярвали, да я напуснат. Първата колония от 75 негови последователи възникнала в Аризона през 1969 г., а в Монреал бил проведен и първият голям митинг на новата организация. По това време нейни символи били червено сукно (тъга), малки хомотчета (бъдещо робство) и тояга (божи съд над разпътния морал и злонамерените действия).

Големите промени започнали през 1974 година, когато Бърг променил из основи учението, целите и дейността на организацията, изразено най-вече с въвеждането на т.н. "любовен риболов" ("Flirty Fishing"). Името на сектата навлязло и трайно се установило в полицейските хроники на много страни.

Като цяло "идеологията" на Мойсей-Давид напомня на адвентизма, доколкото членовете й очакват края на света или вследствие на ядрена катастрофа, или като последица от някакъв космически катаклизъм, въпреки, че ясно изразена "мистична база" те нямат. Основен източник на вярата е Библията - всъщност подбрани библейски пасажи, тълкувани от Берг в т. нар. "Писма на Моисей-Давид до Децата на Бога)". Те се адресират до отделните групи сектанти - близки приятели, напреднали членове, ... начинаещи. Новопостъпилите преминават в специални "colonies" задължителен встъпителен курс по четене на цикъл от 144 такива писма, разпределени в следните раздели:

1. Въведение в революцията и нашите основни учения; 2. Твоят духовен живот и пътят ти с Бога; 3. Защо ние трябва да напуснем света; 4. Нашата цел - завладяване на света; 5. Светът днес - политика и икономика; 6. Нашият пастир - Мойсей-Давид; 7. Духовният свят; 8. Любов и секс (както ще стане ясно - между двете според сектата има тъждество).

Берг е предсказвал и времето на второто пришествие - 1993г. Земният свят, наричан още "Системата", ще бъде унищожен, но децата на Бога (наричани "Революционери") ще положат началото на една нова нация, освободена от задръжките и пороците на миналото. Именно във връзка със създаването и засилването на тази "нова" нация, Берг призовава към умножаване на "стадото", в това число и по чисто биологичен път.

Заслужава си да цитираме един пасаж от собствената му реч, произнесена в Лондон пред ръководството на организацията в 1972 г.: "Църквите са се заблудили в своите пуритански тълкувания на Свещеното Писание. Бог ни е посочил вълшебството и великолепието на свободата, с която ни е дарил, а сексът е един от най-големите дарове, отредени за хората... Както е посочено в Библията, Бог е допуснал много изключения от своите закони. Та коя, мислите, е взел за съпруга Каин? Една от сестрите си, разбира се. А как е постъпил Лот със своите дъщери? Библията твърди, че Лот е имал сношения с родните си дъщери, и че Бог е направил от това семейство велика нация. Ако разгледаме по-отблизо свещеното писание, ще разберем, че при особени обстоятелства Бог е пристъпвал собствените си закони."

Ако цитираме една от собствените дъщери на водача, "... В момента баща ми се е отдал на всякакви форми на прелюбодеяние, на блудство, содомия, хомосексуализъм, провъзгласява и налага кръвосмешението като доктрина."

Това било и теологично обосновано, тъй като в едно от посланията е казано: "Целият закон се изпълнява в една дума, сиреч в тая: Да обичаш ближния си като себе си" (Галатяни 5:14). Ясно е, че могат да се правят всевъзможни интерпретации, угодни на гуруто. Изваден от цялостния смисъл на творбата цитатът може да се тълкува и буквално, и съвсем произволно, под формата на (уж) дословно тълкуване. А срещу доводите за морал и закон има готов отговор - "Христос ни е изкупил от проклятието на закона" (Галатяни 3:13). С други думи той не важи за членовете на организацията. Вярвам, че всеки мислещ човек си дава сметка колко опасна е подобна наистина революционерска логика за отговорност единствено пред Бога и игнориране на всичко човешко, в т. ч. и собственото "частно" семейство! (Впрочем подобно мислене, макар и оправдано по друг начин, е характерно и за другите култове, в т. ч. сред Свидетелите на Йехова и поклонниците на Кришна). На репресиите на държавните органи пък се отговаря, че Дяволът се мъчи да унищожи "верните". Истинска затворена система от лъжливи тълкувания, в която сякаш е невъзможен пробив на здравия разум!

В директивите на Берг се срещат и следните инструкции: "Мария е била достойна за Бога. Тя е съумяла да използва чара си, за да привлече един заможен бизнесмен...", "Обществото е огромен океан. Има големи риби. Това са много богати мъже. Децата на Бога трябва да използват своите сексуални прелести, за да ги спечелят за каузата... Сексуалното обаяние на Децата на Бога може да допринесе за спасението на света." Теологичното оправдание на тази чудновата практика е в следната мисъл от Евангелието на Марко: "И рече им Иисус: Вървете след мене, и Аз ще ви направя да бъдете ловци на човеци... Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари." (1:17 и 16:15). Новата практика бива наречена flirty fishing, т. е. "любовен риболов" и както казахме, предполага се, че е "въведена" през 1974 г.

Аналогични са инструкциите в ръководството на сектата: "Девойките трябва да се обличат в дълбоко деколтирани рокли. Препоръчително е да пийнат алкохол преди да се възползват от чара си. След като са заинтригували рибока, те трябва да му се отдадат. Ако той предпочита, Детето на Бога трябва да го задоволи с френска любов. Започнете с разкопчаване на панталона му, после го докоснете и се опитайте да доловите желанието му..." Това се обосновава със следната мисъл: "Разбира се, и Иисус издъхна на кръста и пое върху себе си нашите грехове. Той е върховната духовна любов към Бога, но ти ще засвидетелстваш своята любов към Него, като разтвориш крака и речеш: "Гледай!" Това е осезаемото и абсолютно доказателство за любовта към Бога." "Твоето тяло е твой кръст." (Подразбира се, че за резултатите от своя "любовен риболов" "робините на любовта" дават редовни отчети, което после помага при изнудване и шантажиране на прегрешилите бизнесмени.)

От 1975 г. сектата си е спечелила славата на международен публичен дом, което стана повод за забраната й в много европейски страни (самият Берг е минал в нелегалност още през 1972г.). Обяснимо е, че при това положение през 80-те години тя изнася дейността си в страните от т. нар. Трети свят, най-вече във Филипините.

По настоящем предполагаемият състав на организацията е 10000 души, от които 4000 деца. Сектата спазва строго принципите на конспирацията. До началото на 80-те години в Европа тя имаше 12 зони, всяка от които се оглавява от епископ. Пред него се отчитат районните пастири като официално глава на църквата е Иисус Христос. Това първенство обаче е символично, фактическият ръководител е споменатият Берг, който продължава да управлява чрез писмата си.

Парадоксално е до каква степен духовната манипулация и "психическо програмиране" са могли да обезличат паството, след като за толкова кратък срок то е могло из основи да промени своето поведение само по инструкции на водача си от фундаменталисткото отричане на секса и налаганото въздържание, до религиозната проституция във всичките й разновидности! Поначало в общините важат три основни правила: да се забравят родителите, да се забрави училището, да се забрави работата. Очевидно целта на тази "забрава" е да се прекъснат връзките със света, които могат да доведат до "отрезвяване" на членовете. Контактите със света извън "служебните" (litmoigner, т. е. събиране на помощи) и любовният риболов са строго ограничени, по същество - забранени.

В 1975 г. прокуратурата на Ню Йорк предявява обвинение срещу Берг за шантаж и развратителство на малолетни. В отговор той пък обвинява Америка, че днес тя се е превърнала във "вавилонската блудница", която очаква божието наказание, след което заедно с най-верните си сподвижници напуска страната. От юни 1976 г. започва разследване срещу дейността му и в ГФР от прокуратурата на Дюселдорф. В края на 1977 г. били извършени обиски в 21 колонии, но самият Берг така и не бил открит, а материалите общо взето нищо изобличително не предоставили. Твърди се, че по това време общия брой на колониите е наброявал 400 в САЩ, Европа и Близкия изток, а общия брой на "членовете е бил 70000 души. Броят им обаче е бил предполагаем.

Като заключение само ще споменем, че оттогава Дейвид Берг или още Моисей-Давид продължава да бъде в нелегалност. След като бе обвинен от една от дъщерите си в инцест, през 1993 г. срещу него беше предявено обвинение в изнасилване и от собствената му внучка. Според непроверени сведения обаче той едва ли ще застане пред правосъдието, защото е починал в една от тайните си квартири в края на 1994 г. в гр. Тимишоара, Румъния.

Официално организацията не е регистрирана у нас. Нейни мисионери обаче нееднократно са посещавали страната ни по станалата класическа формула - брак с местен жител, осигуряващ виза и възможности за контакти. Твърди се, че първият офис се е намирал в ж. к. "Дружба" в София. Впоследствие била учредена фондация под името "Семейството", със офис в района на площад "Славейков", предназначена да прикрива пропагандната дейност на сектата под формата на благотворителни и др. мероприятия, в т. ч. осиновяване на български деца от чужденци. След 1994 г. обаче същата не е правила постъпки за пререгистриране, въпреки че не е изключено и сега да има нейни членове, защото както казахме, тя не разчита на съдействието или разрешението на официалните власти. Има сериозно съмнение, че листовките, които през 1990 г. се раздаваха по улиците - реклами на "доброто семейство", показващи ни благоденствието на онези, които са се доверили на Божиите ръце (печатани във Виена) са разпространявани именно от тази организация.

Адвентисти от седмия ден (съботяни)

Измежду разглежданите досега, тази организация е единствената с вековна традиция в българските земи. Хората до такава степен са свикнали с нея, че понякога с право я посочват като традиционно за страната изповедание, независимо че го споделя само малка част от народа ни. Членовете й се обиждат от думата секта, но доколкото именно от нея са произлезли някои от разглежданите тук култове, ще се наложи да й обърнем специално внимание.

Началото й е положено в Америка от един фермер баптист на име Уилям Милър (William Miller, 1782-1849). Въз основа на изчисления, основаващи се на собствена логика, той пресметнал, че Христос ще се върне отново в 1843 г., откъдето идва и името на движението - Адвентус (завръщане). В последствие изчисленията били "коригирани" за Великден 1844 г. Започнал да проповядва приблизително от 1839 г., до уречената година Милър набрал, според някои източници около 50.000 последователи. В уреченият ден мнозина от тях продали имуществото си, изоставили работата си и се накачили по хълмовете в очакване на събитието. За щастие, краят на света не настъпил, което предизвикало печал сред последователите и подигравките на скептиците. Много хора останали верни на Милър, изповядвайки, че или е допусната грешка, или че Христос наистина се явил, но не в плът и кръв и че вече проучва кой е достоен за вечния живот както от живите, така и от мъртвите. По-късно идеите на Милър (починал в 1849 г.) били доразвити от Елен Уайт, която някои с право считат за истинският създател на адвентизма. Пророчицата, (починала в 1915 г.), написала много книги (според критиците й - кн. "Бялата лъжа" част от тях били плагиатствани) и разработила стройна система, като все пак запазила акцента върху стриктното спазване на библейските предписания и Откровението на Йоан Богослов. На теория свещената книга на организацията е Библията, но се набляга главно на Откровението, разбирано твърде буквално.

Сред теологичните различия между нея и останалите течения можем да посочим становището й, че поемайки нашите грехове, Иисус ще ги прехвърли върху Сатаната, превръщайки го по този начин в козела на очищението, както и тезата й, че Адът не е място на мъки, а е просто краят на душата на грешника. Задгробният живот не започва веднага след смъртта - мъртвите очакват завръщането на Иисус, който според тях вече е създал свое царство на небето и от там проучва кой е праведен и кой грешен. Според адвентистите, той ще унищожи грешниците, създавайки хилядолетното царство на правдата, а след изтичането на този срок грешниците ще бъдат възкресени за последния съд (огнената смърт) и заедно със Сатаната ще бъдат унищожени завинаги (втора смърт). За страничните наблюдатели обаче най-характерното в теологията й, ще остане спазването на шабат - съботния празник, което противоречало на тогавашната практика. В този ден на последователите било забранено извършването на каквато и да било работа. Заедно с това адвентистите проповядват висока нравственост, в т. ч. отричане на алкохола, тютюнопушенето и дори кафето.

Сред възгледите им влиза и кръщаването на човек едва в зрялата му възраст и по собствена воля (познато от баптистите).

В България съботяни се появяват през 1891 г. Това са германски изселници от Крим. В 1896 г. била създадена и първата община в Русе. Новото учение обаче не става популярно у нас, най-вече поради традиционно силното влияние на православието. През Първата световна война у нас идват още немски мисионери. След преврата в 1934 г. организациите им са забранени, но след 1944 г. дейността им се засилва. През 1989 г. по техни думи последователите им са над 3000 души с 34 молитвени дома и 40 проповедници. На 7 ноември 1990 г. са регистрирани в Дирекцията по изповеданията. Понастоящем има регистрирани 70 местни поделения и около 30 по-малки групи, обхващащи около 7000 вярващи, в т. ч. около 200 адвентисти-реформатори. Любопитното е, че това протестантско движение е много популярно сред циганското население!

Справедливостта налага да отбележим също, че понастоящем Адвентистката църква преживява кризисно време и че в нея се очертава разцепление. Началото е положено още през Първата световна война с противопоставянето на пацифистки настроените вярващи срещу официалното ръководство. Можем да говорим дори вече за две ясно оформени течения - привърженици на Елена Вайт, която почитат като пророчица, и на реформаторско движение, клонящо към евангелизма. Израз на последното е и вече споменатата книга на Уолтър Рий - "Бялата лъжа". Като основно средство за набиране на последователи остава активният прозелитизъм.

Виж също:

• Църква на адвентистите от седмия ден

Свидетели на Йехова (Библия на стражевата кула; Jehovah's Witnesses)

Това е един от най-рекламираните и в известен смисъл най-проспериращият култ днес. Произхожда от адвентизма. За негов създател се счита Чарлз Тейт Ръсел (Charles Taze Russell, 1852-1916), роден на 16 февруари 1852 г. в град Алегени, близо до Питсбърг, Пенсилвания. Своята активна мисионерска и организаторска дейност той започва още като юноша - през 1870 г. Ръсел убедил учениците от своя библейски курс, че е техният пастор, а после намерил и други последователи. През 1879 г. започва издаването на "Стражевата кула на Цион" и "Пратеник на Христовото присъствие", които предхождат списанието му "Стражева кула", а през 1881 г. полага основите на дружеството "Общество на Стражевата кула", чиито приемник от 1931 г. е известен с името "Свидетели на Йехова".

Трябва да признаем, че размахът на неговата дейност е наистина впечатляващ. Според последователите си, до своята смърт на 31 октомври 1916 г., Ръсел е пропътувал повече от 1.000.000 мили, провел е повече от 30.000 служби и изписал повече от 50.000 страници! Именно той е авторът на 6 тома изложение, с което фактически оформя доктрината си, но делото му е продължено от следващите президенти - Джоузеф Ръдърфорд (до 1942 г), Натан Кнор (до 1977 г.) и Фредерик Франц (досега).

Оттогава организацията е проникнала в много страни, независимо че в много от тях е гледана с лошо око от официалните власти. Точният брой на членовете е предполагаем, но според броя на сп. "Стражева кула" от 1 януари 1991 г. това са 4553721 "активни свидетели" в 63061 паства от 212 страни. От тях 21 % живеят в САЩ. Главната квартира на организацията е в Бруклин, като ръководството е от 18-членна колегия, която включва и един президент. Последния се избира за едногодишен мандат. По начало ротационният принцип, въведен през 1972 г., е характерен за ръководните органи (за да се избегнел култът към личността). Основно "подразделение" на сектата е местното паство (братство) от 10 до 120 членове, които се делят на глашатаи, служители и старейшини, наричани още наблюдатели. Петима наблюдатели образуват колегия, в която един от тях е и президент, филиалите във всяка отделна страна също така имат свои комитети от наблюдатели.

Официално свещената книга на организацията е Библията. Тя обаче е тълкувана от президентите и в крайна сметка се оказва съществено изменена, ако не и изопачена. Вече казахме, че още Тейт Ръсел написал 7 тома коментар, шест от които оформил лично, а последният бил съставен от негови последователи след смъртта му. Приемниците му продължават тази практика на върховно тълкуване, което подчинените им са длъжни да приемат безпрекословно.

Относно религията им може да се каже, че Свидетелите изповядват общия за много сектанти възглед за човешката същност на Иисус, който Бог е превърнал в свой говорител и по този начин отричат светата Троица.

Тук трябва да направим едно задължително отклонение. По начало въпросът за "бащинството" на Иисус, съответно за неговата "единосъщност" с Бога е един от възловите в отношенията между отделните течения в християнството още от самото му начало. Самата идея, че Бог може да има син е кощунствена както за юдаизма и исляма, така и за много от сектите и обособилите се църкви в Християнството (арменска, несторианска и прочие). Още първата крупна ерес - арианството, отхвърля тезата за божественост на Човешкия син. По-късно същото гледище ще застъпват богомилите и катарите, чиито учения някой автори считат за най-сериозните предизвикателства към средновековното християнство. Те разглеждат Иисус като смъртен човек, който обаче е говорил от името на Бог поради духовната им близост. Ето защо Дева Мария е не Богородица, а Христородица. Подобно гледище от съвременните култове имат и муунистите. По начало и днес въпросът за същността на Иисус Христос продължава да бъде "легитимацията" на много, ако не и на всички изповедания и секти в християнството.

Оттук свидетелите отричат и Възкресението - според техните тълкувания тяло и душа са идентични и смъртта на едното неминуемо би довела до края и на другото. Поради тази причина Христос не е възкръснал след смъртта си, а е "възстановен" от Бога. Самият Христос всъщност не бил единосъщен с Господа (което противоречи на Библията), а е самият архангел Михаил, който се превърнал в човек, а след смъртта си отново се "превръща" в дух, т. е. пак в архангел. (Следователно и Бог няма нищо общо с този свят!)

Както казахме, това не е новост, но няма съвременна секта, която да е толкова последователна в отрицанието на Света, в това число и Държавата като част от него. Това не е просто религиозен догмат, а и принцип на цялостното поведение за всеки отделен член. Оттук можем да изведем някои особености в отношението им към света: отказ от носене на военна служба, неотдаване почест на държавни знамена и химни, отказ от държавна служба и дори отказ от медицинско обслужване, дал повод за не един скандал, в т. ч. и в България. Щом Христос е могъл да каже, че не е от този свят, следователно и вярващият не бива да се обвързва с него! (Подобна самоизолация обаче неминуемо влече конфронтацията, и е логично в един момент тя да придобива все по-остри форми.) По-популярен сред широката общественост обаче е отказът на Свидетелите от кръвопреливане, както и консумацията на продукти, съдържащи кръв (бифтек, кървавица и др.). Това правило се извежда от Библията, където във Левит 7:26 се забранява яденето на птича и добича кръв. Счита се, че душата на човек била в кръвта му и следователно приемането на кръв означавало да се приеме и част от душата на някой друг - възглед, граничещ с магьосничеството. (В главата за магията специално ще говорим за същността на подобна забрана.) Само Господ знае колко са жертвите на този безсмислен постулат! Самите Свидетели на Йехова обаче се считат за ортодоксални тълкуватели на Библията и продължават да упорстват в отказа си от кръвопреливането, независимо от заплахата за смърт при първото сериозно нараняване на всеки отделен член, в това число и на собствените си деца.

Като своя основна цел и тази секта посочва подготовката на света за предстоящо идване на Христос - битката при Армагедон, в която ще бъде унищожено царството на Сатаната, като самите Свидетели ще живеят в материалния свят, а 144000 избраници ще отидат в Рая.

Освен със своята непримиримост по отношение на светската власт, Свидетелите са пословични с мащабният си прозелитизъм, в т. ч. посещения по домовете - "от врата на врата", което е един от поводите за многото съдебни процеси срещу тях. Това едва ли не "агресивно мисионерство" се обяснява с една особеност на съвременните секти, която вече споменахме в статията за мормоните. Причината е, че за тези култове приемането на вярата не е достатъчно условие за спасението на човека и се иска потвърждаването на вярата му с дела. Т. е. спасението е поставено в зависимост от усъвършенстването на душата на човека, в което се включва:

- да познае Христос, чрез придобиването на знания за него и ролята му на земен цар;

- да се покорява на Божиите закони;

- да е свързан с неговата организация като единствен "канал" на това знание

- и "... Бог изисква от бъдещите членове на своето царство да подкрепят неговото управление, като проповядват правилата на царството на другите." (The Watchtower, february 15, 1983, р.12).

С други думи, евентуалното спасение зависи и от броя на хората, които си спечелил за вярата си. Не знам дали такива "мисионери" си дават сметка колко близо са до онези насилия над друговерците, известни ни от "Време разделно". Друг въпрос е дали това се извършва само с ятагани. В тази връзка искаме да цитираме откъс от писмо, изпратено до съда на гр. Лил (франция) от жена, поискала развод след 15 години живот със съпруга си, член на сектата.

"Ваше Сиятелство, напуснах съпруга си и нашия 14-годишен син, без да дочакам края на процедурата по развода. Трябваше да избирам между три възможности - психиатрична болница, смърт или ... накъдето ми видят очите.

Животът със Свидетел на Йехова е ежеминутно психическо насилие и морално мъчение. Тези хора са слабоумни, слабохарактерни и напълно смазани от фанатизма.

Дъщеря ми се роди с хидроцефалия ... Без да ме уведоми, мъжът ми се посъветвал най-напред със Свидетели на Йехова. Потъпквайки моите права и майчини чувства, той отхвърли каквато и да било хирургическа намеса заради преливането на кръв. Аз се съпротивлявах тялом и духом. В края на краищата операцията беше направена, тъй като за щастие във Франция съществува Закон за защита на детето. Дъщеричката ми обаче почина на 5 години. ...

Синът ми беше още бебе, когато баща му започна да го води по събрания. От единайсетгодишна възраст системно го обработвал... Сега синът ми е толкова фанатизиран, че предпочита Свидетелите на Йехова пред собствената си майка. Реши да остане при баща си. Нямам никакви права върху образованието му ...

Свидетелите на Йехова нямат приятели извън сектата. Навсякъде съзират зло и мръсотия."

"Гоненията" на администрацията обаче, както и враждебното отношение на околните нямат съществен ефект, доколкото това само засилва убедеността на Свидетелите в тяхната богоизбраност. Те се приравняват на християнските мъченици от началото на нашата ера и продължават делото си.

За разлика от сектите, които споменахме до тук, Свидетелите на Йехова са единствените, разгръщали сериозна дейност в България още преди 9 септември 1944 г. Твърди се, че през 1926 г. броят им е бил вече 326 души. Бончо Асенов обаче счита това за преувеличено. Първото им сдружение у нас е регистрирано през 1938 г. След Втората световна война дейността им е силно ограничена. В марксическата литература от този период ги определят като фанатична секта, работеща за международния империализъм и чуждото разузнаване. Улеснени от процесите на демократизацията йеховистите възобновяват регистрацията си на 17 юли 1991 г. по реда на Закона за лицата и семействата, а през юни 1994 г. 300 от тях вече участват в международния йеховистки конгрес в Солун, Гърция. През август с. г. в Хасково се провежда Третия национален конгрес, на който присъстват 400 души. С Решение N255 от 28 юни 1994 г. им е отказана пререгистрация, което става повод за дела между Свидетелите и Държавата пред Международния съд в Страсбург. Главните аргументи на министерския съвет са проповядваните от сектата отказ от кръвопреливане и от носене на военната служба. През 1997 г. страната бе посетена от френският адвокат Ален Гаре, с чието посредничество бе постигнат компромис - оттегляне на жалбата пред съда в Страсбург и разрешаване на кръвопреливането срещу регистрация на организацията.

Доколкото не се упражнява някакъв особен контрол върху дейността на йеховистите, трудно е да се говори за броя им. Като цяло обаче учението им не е популярно у нас.

Християнска наука (Църква на Христос Науковереца; Christian Science)

Основател на тази секта е американката Мери Ан Морис Бейкър (Mary Baker Eddy,  1821-1910), родена в гр. Бау - Ню Хемпшир в семейството на родители конгрешани. Тя имала тежък живот. След няколко брака през 1886 г. възприела името на съпруга си Асса Еди. По нейни думи тя открива "принципа" на християнска наука през 1866 г. след тежко заболяване, от което по чудо е оздравяла. През 1875 г. издава книгата си "Наука и здраве", към която прибавя по-късно и "Ключ към писанията" (1883 г.), станали свещени книги за последователите й, а в 1879 г. в Чарлзтаун (Масачузетс) официално е създадена т. нар. Църква на Христос "Учени", преименувана през 1892 г. на Първа църква на Христос "Учени", чиито вътрешен ред и организация са публично огласени през 1895 година.

Доктрината й се свежда до следното. Всяка болест може да бъде излекувана по духовен път, тъй като злото и грехът не съществуват. Не съществува и материята - Бог, който е съвършен дух и олицетворение на добротата не може да създаде нито материя, нито зло. Това е било ясно на Исус Христос, който именно по този начин бил изцерявал болните, но след 1 в. от н. е. тази тайна била забравена (според нея). По късно ще я обвинят, че тези възгледи са плагиатствани от тезите и трудовете на един народен лечител, Финиъс Куимби, който владеел хипнозата и сугестията и лично бил лекувал г-жа Еди. Днес това се счита за доказано, след като в 1921 г. били публикувани оригинали от произведенията на Куимби. Критиците на тази теория също така напомнят, че и сред апостолите е имало болнави хора, които не били изцелени с чудеса, но този аргумент изглежда не е убедителен за последователите й. Г-жа Еди разглеждала Бог като "... Великият "Аз съм", всезнаещият, всевиждащият, вседействащият, всемъдър, вселюбещ, вечен; Принцип, Разум, Душа, Дух, Живот, Истина, Любов, Цялата субстанция, Мисловност" (Science and Health 587:5-8). Бог е изцяло метафизичен и по този начин отричайки неговата личност, г-жа Еди фактически отрича идеята за Троицата, която според нея "... предполага политеизъм, а не един всякога присъстващ "Аз съм" (Ibid, р. 256).

За да обясни присъствието на Син пък г-жа Еди развива теорията за двойнствената му природа - съчетаването на човека Исус и духа Христос, вселил се в него като пратеник (част) от Абсолюта, когото именно човекът Иисус е представил най-добре на хората."... Исус е Човекът, а Христос е божествената идея. Оттук и двойствеността на Исус Христос." (Science and Health 473:9-16). В този смисъл се отрича и изкуплението, което Исус е принесъл с кръстната си смърт, понеже не това е бил (според Еди) начинът да се спаси Човекът, а като се унищожат Греха, Болестта, и Смъртта. Точният брой на последователите й е труден за определяне. Според някои, общият брой на църквите е повече от 10000 в целия свят, а броят на сплотените в тях вярващи е неопределим. Макдауъл и Стюарт говорят за 3000 местни събрания с 420000 членове.

Ритуалите в Християнска наука са максимално опростени: четене на Библията и книгата на госпожа Еди "Наука и здраве". След смъртта на създателката на 3 декември 1910 г., ръководството на организацията било поето от "съвета на директорите".

Всемирното бяло братство (дъновисти)

Ще бъде несправедливо, ако говорейки за съвременните религиозни организации и култове, пропуснем и един от малкото, родени у нас, но успели да намерят разпространение и в други страни. Това е Всемирното бяло братство (да не се бърка с Юс малос).

Тази любопитна религия, родееща се с християнството и индуизма, е създадена от българина Петър Константинов Дънов, богослов и лекар, роден във Варна на 11 юли 1864 г. Средното си образование завършва в американско училище в Самоков. През 1888 г. той заминава за Америка, където следва медицина и теология в Бостънския университет, и се завръща в родината си едва през 1895 г. Продължително време е в уединение. Тогава обаче написва няколко книги: "Наука и възпитание" (изд. в 1896 г.), Заветът на цветните лъчи на светлината" (1897 г.) и "Седемте разговора" (1900 г.). Активната си проповедническа дейност започва през 1901 г. чрез сказки в по-големите градове и ежегодно организирани събори. Като най-подходящо за тях място Дънов избира местността Седемте рилски езера. От 1904 г. приел прозвището Учителят, вече окончателно се настанява в София. Началото на организацията му е положено през 1900 г. първоначално от трима души - първия от съборите, които оттогава стават ежегодни. В 1912 г. окончателно се налага името "Бяло братство". След 1930 г. съборите се провеждат в Рила. Дънов поддържа контакти с много видни общественици - в т. ч. политици. В София на ул. "Опълченска" N66, където е домът му, негов съсед е Георги Димитров. Двамата са лични познати и веднъж Дънов дори го укрива от полицията. На този етап движението все още няма своя ясно изградена структура.

Едва през 1918 г. са създадени първите кръжоци във Варна, Велико Търново, Габрово, Русе и Ямбол. През 1922 г. е учредена и Младежка школа, а след това - и школа за възрастни. В последствие двете се сливат. За разрастването му съдействат няколко основни фактора - след националните катастрофи страната е в тежка духовна криза; новото учение предлага помирение на наука, морал и религия; не на последно място - голямото лично обаяние и усърдие на Учителят. Дънов непрекъснато пътува из страната. Твърди се, че е изнесъл около 7000 беседи, от които половината са издадени в книги, брошури и серии. Точният брой на последователите му е неизвестен - говори се за 200000 приобщени, макар че според изследователите това са били между 15000 и 40000 души. Влиянието му нараства - лагерите в Рила са посещавани от високопоставени люде и дори Борис III периодично се среща с него. Умира на 28 декември 1944 г. в София. След смъртта му неговата организация, която вече имала последователи във Финландия, Франция, Югославия и САЩ, фактически прекратява дейността си в България, без да е преследвана специално от закона. Тежък удар й нанася смъртната присъда на един от близките последователи на Учителя - Любомир Лулчев (таен съветник на царя) от Народния съд. Допълнително дейността им е затруднена от липсата на достоен приемник на Дънов. През 1948 г. е регистрирана като верска общност, но без статут на юридическо лице. През 1962 г. има само 5 поделения в страната. Съборите в Рила продължават. Място на мероприятия през този период е и гробът на Дънов, поддържан по лично нареждане на Людмила Живкова. Издателската дейност обаче е преустановена. Едва на 7 ноември 1990 г. МС утвърждава устава на "Духовно общество "Всемирно Бяло братство", а на 6 февруари 1991 г. Дирекцията по вероизповедания регистрира новоизбраното ръководство. През 1996 г. е основана и международната фондация "Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно". Понастоящем организацията продължава да бъде по-популярна на Запад отколкото у нас. Твърди се, че в България имало повече от 50 центъра с повече от 1000 членове, но това е твърде малко в сравнение с миналото.

Като цяло дъновизмът е съчетал белези както на християнството, така и на мистичните източни религии. Въпреки твърденията на създателят му, че това е християнство, според специалистите философията на Дънов не е нито богословие, нито учение на Църквата. В някои класификации го причисляват към т. нар. Ню уейдж, т. е. Нова вълна. Определят го като "окултно-религиозно, мистично и пантеистично". В основата му седи вярването в прераждането. Според самият Дънов в него се бил преродил духът на Христос, който всъщност се прераждал в определени хора през 2000 години, подготвяйки създаването на новата "шеста раса". Всички забележителни личности преди него са били реинкарнации на същият този дух, който просто говорел в различните епохи по различен начин, с цел да бъде разбран по-лесно от съвременниците.

В момента в Дънов и учениците му се бил преродил и членския състав на първата христова община. Според Учителя на човечеството предстояло преминаването през шест етапа на развитие, всеки от които създава по няколко паралелно съществуващи цивилизации, от които една обаче (най-съвършената за етапа) ще положи устоите на следващата група. В тази поредица следващото стъпало е отредено на славянството. Това обяснява и популярността на доктрината му в славянския свят. Дъновизмът отрича учението за Троицата. Поначало Бог е Първият принцип, Абсолютът, Разумното начало - Триединството тук се схваща като общност на Любовта, Мъдростта и Истината. Сътворението на света е проявление на Любовта, поддържането и уравновесяването му е проявление на Мъдростта, а чрез Истината се разрешават проблемите му. Оттук Бог Отец е учение за Божията Мъдрост, Бог Син - учение за Божията любов, а Бог Свети Дух - учение за еволюцията на човека.

Сред обредите на последователите му важно място заемат молитвите, утринните разходки и паневритмията - особен вид гимнастика. И сега главно място в ритуалите продължават да заемат ежегодните събори в Рила, където според Дънов имало особено силен източник на космическа енергия.

Виж също: Учението на Петър Дънов. Дъновизъм

Секти, произлезли на базата на нехристиянската религия

Вратата на Бога - Баха-у-лла (бахайци)

Докато описаните в част Първа религии имат някаква, макар и понякога косвена връзка с християнството, бахайската религия произхожда от Исляма, и в частност - от неговото шиитско направление (очакващите дванадесетия имам), въпреки че с времето се е отделила твърде много от "оригинала". В този смисъл отстъпничеството е било не само философски, но и човешки подвиг, като се има в предвид свирепата ортодоксалност на времето. Трябва да кажем, че шиизмът е не по-малко фанатичен в своята стриктност от сунизма и не е за чудене, че бахайството се преследва и днес.

Началото на историята му започва от 23 май 1844 г., когато един младеж по име Мирза Али Мохамед, роден през 1820 г., се обявил за Божи пратеник - последния (както твърдял) от цяла поредица Божи водачи, в началото на която поставял още Адам, но която включвала също така и Мойсей, Кришна, Буда, ... Христос и Зороастър. Въпреки, че се самонарекъл Баб (Вратата на Бога), съвременниците му го третирали като еретик и отговорили с преследвания. Тук се налага да отбележа, че по началото си ислямската религия съвсем не е толкова кръвожадна и консервативна, колкото предразсъдъчно смятат някои европейци. И там, както навсякъде другаде, е имало мислители и обикновени вярващи, които именно с религиозните постулати обосновавали справедливостта и хуманизма. В България например малко хора знаят, че един от най-страшните за исляма еретици - шейх Бадредин Симави - е роден у нас и именно в историческа България протичат последните години от достойният му живот, в т. ч. и вдигнатото от него селско въстание на българи и турци - последния епизод от Селската война в Отоманската империя от началото на 15 в. Пак в България е протекъл животът на един от големите ислямски мислители, почитан като светец от турци, българи, евреи и цигани - Софияли Бали/е/ Баба (неправилно наричан още Али Баба -Софийски). Този човек, който признавал "само една религия - Любовта" е погребан на място, което днес се намира в двора на църквата "Свети Илия" в Княжево (построена върху негов бивш имот). Може би именно техния живот и дело най-добре доказват, че "в Корана пише каквото си е наумил ходжата". Т. е. приложението на религиозните предписания зависи до голяма степен от тези, които ги интерпретират. И не е рядкост именно искрено вярващите понякога да направят в живота онзи задължителен "коректив" на хуманизма, който ортодоксалните проповедници са забравяли, или са се правели, че забравят.

За жалост "интерпретаторите" по времето на Баб били доста по-резервирани. В Техеран започнали безредици. По обвинение, че негов последовател се е опитал да убие шаха, самият Баб бил екзекутиран през 1850 г. Както често става в историята обаче, смъртта на еретика е началото на един нов живот - животът на неговото учение. Последователят му - Мирза Хюсеин Али, (1817-1892 г.) се спасил от гоненията. Живял последователно в Константинопол, Адрианопол и Ака (Палестина), той доразвил идеите му и приемайки името Баха-у-лла през 1863 г., обявил, че той е предсказаната от Баб Божия манифестация, т. е. че е изпратен да спаси света в края на времената и да възвести Божията воля за една нова ера. Независимо от това обаче отношението на ортодоксалния ислям към идеите му си останало враждебно. Последователите на Баб били преследвани в много страни и особено в Иран. На 10 май 1925 г. ислямският съд в Баба обявил бахаите за отцепили се от Исляма, а на 11 март 1933 г. същото решение взема и главният мюфтия на Египет. Оттогава бахаите се третират като секта, което води до сериозни ограничения в ислямските страни, в т. ч. непризнаването на браковете им, отказ от издаване на актове за раждане, разрушаване на центровете им. Независимо от това сега бахайски центрове има по целия свят. Според някои наблюдатели те са повече от 70000, а в разрез с излезлите срещу тях решения бахаите не се обявяват за секта, а за самостоятелна религия. В структурно отношение организацията им функционира на три нива - Световен център на справедливостта със седалище гр. Хайфа в Израел (на планината Кармел), състоящ се от 9 души, избирани за по 5 години; национални центрове за отделните държави - в същия състав и мандат; и местни нива - духовни центрове в отделните области. Бахаите имат акредитирано представителство в квартирата на ООН като неправителствена организация.

В религиозно отношение бахайците наблягат върху приемствеността на Божествената мисъл, намерила израз в думите на цяла поредица пророци, чиято идеология всъщност е съдържала отделни елементи на бахайството. Те повече от останалите движения държат на единството - общото между религиите, като носители не само на религиозни, но и на морално-етични норми. Последното е особено интересно като концепция - нещо напълно обяснимо, доколкото и трите основни монотеистични религии сами признават приемствеността помежду си. (Последното е особено характерно за исляма, защото той отграничава езичеството, т. е. политеизма или неверничеството от една страна и от друга - еврейско-християнските доктрини, които третира като недовършено слово на Бога.) За последен и най-важен от пророците бахаите посочват Баха-у-лла, но не Считат, че с него поредицата завършва. Вярват, че именно неговата религия ще избави света от безпътицата и покварата на съвременната цивилизация. Свещените книги за тази религия са трудовете на Баха-у-лла - "Книга на увереността", "Седемте долини", "Скритите слова" и коментарът на Шогхи Ефенди "Бог ни навестява". Тази религия няма догматика и макар че словото на последния пророк е интерпретирано от приемниците му, тези тълкувания не са задължителни или окончателни, защото за бахаите религиозната истина не е абсолютна и също така е плод на едно прогресивно развиващо се откровение, т. е. верига от откровения. Макар да считат, че Господ им е открил (именно на тях) плана си за спасение на света, бахаите имат разбирания сравнително отворени за всички. Ето някои от нравствено-религиозните им постулати, които също така са и принципни цели на организацията и заслужават да се отбележат тук:

- единство на човечеството;

- самостоятелно търсене на истината за всеки, който желае това (прозелитизмът е забранен, понеже всеки има право сам да реши какво ще прави);

- обща основа на всички религии (Те всички са били плод на първоначално откровение, което е протичало в различна форма по различните места, защото и условията за това са били различни);

- хармония между наука и религия;

- равенство между мъжа и жената (революционен възглед не само според Исляма);

- преодоляване на предразсъдъците;

- всеобщо и задължително образование;

- световен мир, в т. ч. изграждането на световно правителство и единна валута.

С риск да бъда упрекнат в пропагандиране на ценностите им, накрая искам да цитирам едно изказване на Баха-у-лла: "Не трябва да се гордее този, който е обикнал собствената си страна, а който е обикнал целия свят. Земята е една страна и всички хора са нейни граждани".

Според самите бахаи, техни центрове във Варна, Пловдив и София е имало у нас още в 1926 г. В 1930 г. е публикувана книгата на Дж. Е. Еслемент "Баха-у-лла и новата ера". Първият мисионер бил германецът Джордж Адам Бенкс. Като цяло обаче бахайството остава сравнително непознато у нас чак до 1989 г. Като създател на тукашната общност можем да посочим г-жа Ане-Мария Крюгер - германка, омъжена за българин и приела българско гражданство, внучка на швейцарския философ Август Форел. По техни сведения, днес бахаите имат свои центрове в повече от 40 селища. От 29 април до 2 май 1993 г. у нас се проведе Седмият международен събор на бахайската вяра, на който присъстват 750 делегати от 165 страни.

Трансцедентална медитация (Наука за съзидателния разум; Transcendental Meditation)

В годините след Втората световна война в духовния (и религиозен) живот на Западна Европа настъпиха дълбоки изменения. С право можем да кажем, че сблъсъкът на тоталитарните идеологии с демокрацията отекна и в ре