Св. преподобни Йоан Дамаскин
(ок. 680-780)
Св. преподобни Йоан Дамаскин
(ок. 680-780)
Преп. Йоан Дамаскин, изображение на Papadike от 1686 г. от Ивиронския манастир. Източник: culture.gr
По-долу:
Други четива на Pravoslavieto.com:
Над други сайтове: 
Виж също:
И така, достатъчно е доказано, че Бог съществува, и че Неговата същност е непостижима. А това, че Бог е един, а не много - то е несъмнено за тези, които вярват в Божественото Писание. Защото Господ в началото на Своя закон казва:
"Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството; да нямаш други богове, освен Мене" (Изх. 20:2); и също:
"Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един" (Втор. 6:4)."; и у пророк Исая: "Аз, Господ, съм първият, и между последните Аз съм същият" (Ис. 41:4)
"Преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има..., няма спасител освен Мене" (Ис. 43:10-11).
И Господ в Светите Евангелия говори така на Отца:
"А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога" (Иоан. 17:3).
С тези, които не вярват на Божественото Писание, ние ще разсъждаваме така:
Бог е съвършен и без недостатъци както в благостта, тъй и в премъдростта и силата, (Той е) безначален, безкраен, вечен (слав. "присносущен"), неограничен, и с една дума - съвършен във всичко. И така, ако допуснем, че има много богове, ще е необходимо да открием и някаква разлика, това вече означава един Бог, а не много богове. А ако между тях има разлика, тогава къде е съвършенството? Щом не е съвършен в благостта, или в силата, или в мъдростта, или пък според времето или мястото, значи не е и Бог. Тъждеството пък във всяко едно отношение указва по-скоро това, че Бог е един, а не на много богове.
Освен това, ако боговете са много, как ще се запази тяхната неописуемост (безграничност)? Защото, където би бил единият, там не би бил другият.
А как би бил управляван светът от много богове, без да се разруши и загине, щом между управляващите възникне съперничество? Понеже различието внася противоборство. А ако някой каже, че всеки от тях управлява своята си част, то тогава кой е въвел този ред и е разделил властта помежду им? Кой друг, ако не Бог? И така, един е Бог, съвършеният, неописуемият, Творецът на всичко, Вседържителят и Управляващият, Който е над и преди всяко съвършенство. (Св. Григорий Богослов, слово 29. Migne, 76, 43.)
Към това трябва да добавим, че и по самата естествена необходимост единицата е начало на двоицата. (Св. Дионисий Ареопагит. За Божиите имена. Migne, 820, 841).
Самото Божие Слово претърпя всичко в плът, като в същото време Божественото и единно безстрастно Негово естество остана неподложено на страдание. Защото когато страдаше единия Христос, съединяващ божественото и човешкото, съществуващ и в божествеността, и в човечеството, то тази част, която беше подложена на страдания, тъй като беше склонна да страда по природа, страдаше, но не страдаша заедно с нея и тази, която беше безстрастна. Защото душата, бидейки способна да страда, макар и сама да не бива разполовявана, в същото време, в което се разполовява тялото, заедно с него боледува и страда; божествеността, бидейки безстрастна, не страдаше заедно с тялото. Трябва да знаем, че когато говорим как Бог е пострадал, разбираме, че той е пострадал по плът, но не и че божествеността е пострадала по плът, или че Бог е пострадал посредством плътта. Защото, ако в същото време, в което слънцето осветява дървото, брадвата го сече, слънцето остава неразделено и неподложено на страдание, следователно колко повече безстрастното божествено Слово, ипостасно съединило се с плътта, остава неподложено на страдание, докато страда плътта. И както някой излива вода върху нажежено желязо, това, което по природа е склонно да страда от водата (огъня) се гаси, а желязото остава невредимо, защото то по природа не е способно да загине от водата, колко повече едната сама безстрастна божественост, докато плътта е страдала, не претърпяла страдания, макар и да е останала неотделима от нея.
Господ наш Иисус Христос, бидейки безгрешен, не е бил подчинен на смъртта, защото смъртта влиза в света чрез смъртта. Той умира, претърпявайки смърт за нас, и Самия Себе си принасяйки в жертва на Отца за нас. Защото пред Него, пред Отца, ние сме съгрешили и трябва Той да приеме откуп за нас и по този начин да се освободим от осъждението; защото кръвта на Господа е принесена на като на тиранин. И така смъртта идва, и поглъщайки телесната примамка, е уловена на въдицата на божествеността; вкусвайки безгрешното и животворящо тяло, загива и връща обратно всички, които някога е била погълнала. Защото подобно на тъмата се унищожава от идването на светлината, така и тлението чрез съприкосновяването с живота е прогонено и за всички се ражда живот, а за погубителя - гибел.
Макар и Христос и да умря като човек и Неговата свята душа да беше разделена от непорочното тяло, но божествеността остана неотделена от едното и другото, т.е. от душата и тялото и даже при такива обстоятелства единната Ипостас не се разделя на две ипостаси, защото и тялото и душата в едно и също време - от началото са имали битие в Ипостаса на Словото и макар по време на смъртта да са били разделени едно от друго, всяко от тях е останало, имайки едната Ипостас на Словото. Затова единната Ипостас на Словото е била Ипостас както на Словото, така и на душата, така и на тялото; защото никога нито душата, нито тялото не са получавали Ипостас отделна от тази на Словото, но винаги е съществувала единната Ипостас на Словото и никога не са били две. Затова Христовата Ипостас винаги е била една. Защото макар и по място душата да е била отделена от тялото, то по ипостас тя е била съединена с него чрез Словото.
Св. Йоан Дамаскин
Първа публикация в Интернет Фондация Покров Богородичен
Обожествената душа слиза в ада, за да може, както за тия на земята възсия слънцето на правдата, така и за тези под земята, пребиваващи в тъма и сянката на смъртта, да огрее светлина; и както Господ проповядваше на ония на земята мир, за мъртвите освобождение, а за слепите - прозрение, и за повярвалите стана Виновник за вечното спасение, а за неповярвалите - изобличение за неверието им, така е проповядвал и на тези в ада. "Пред името Иисусово всяко коляно ще се поклони, небесно и земно, и преизподно" (1 Иоана 1:7). По този начин, развързвайки онези, завързани от века, Той се върна назад - от смъртта към живота - като ни проправи пътя към възкресението.
Цялото слово на руски език: Слово на преславное
Преображение Господа нашего Иисуса Христа Преп. Иоанн Дамаскин
В Кесария Филипова
Господ Иисус Христос събрал апостолите и ги попитал: За кого Ме мислят човеците? Със светлината на знанието Той искал да
разсее човешкото невежество, обзело като мрак духовните очи. Учениците отговорили, че едни Го мислят за
Йоан Кръстител, други за Илия, други за
Иеремия или за един от пророците.
Какво прави Този, в Чиято десница всичко е възможно, за да заличи това мнение за Себе Си и да дарува на невежите истинско изповядване? Като човек задава въпрос, а като Бог тайнствено умъдрява апостолите, казвайки им: А вие за кого ме мислите?
И ето Петър, вдъхновен от пламенна ревност и наставляван от Светия Дух, отговаря: „Ти си Христос, Синът на живия Бог”. Този, Който Сам се нарича Син Човешки, Него Петър, или по-точно говорещият чрез Петър, провъзгласил за Син Божий и Той действително е Бог и човек. Той не е син на Петър, Павел или Йосиф, или на някой друг баща, но е Син Човечески, защото нямал баща на земята и майка на небесата. Блажен си ти, Симоне сине Йонин, казал Безгрешният на Петър, защото Самият Мой Отец Небесен ти откри това богословие (защото никой не знае Сина освен Отец, Който Го е родил и чрез Сина познат, и Светия Дух, Който изпитва и дълбините Божии). Тази твърда и непоколебима вяра е камъкът, на който е основана Църквата, и макар че срещу нея въстават и се въоръжават вратата адови, устата на еретиците, те никога няма да надвият, нито да надделеят: „Но Бог ще ги порази със стрела: те ще бъдат внезапно пронизани” (Пс. 63:8).
След това, за да потвърди на дело Своите думи, Христос Господ казал: „Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си” (Мат. 16:28).
Защо не всички, а само някои са призвани да видят това пребожествено видение на Сина Човечески, явяващ се в Своето Царство? Защо не всички ученици и апостоли? Защото всички са ученици, но сред тях е и предателят, всички са христолюбиви, но един от тях е сребролюбив. Това е Юда Искариот, който единствен бил недостоен да види Божеството, според казаното: „Ако нечестив бъде помилуван, той няма да се научи на правда; - ще злодействува в земята на праведните и не ще поглежда на величието Господне” (Ис. 26:10). Тъй като Юда бил завистлив и злобен, би бил обхванат от още по-голяма ярост, ако само той бъде отхвърлен (а трябвало всички, които предстояло да станат очевидци на страданието, да бъдат очевидци на славата). Затова Господ взема единствено върховните от апостолите за свидетели на своята слава и светлина (именно трима, за да разкрие с броя им свещеното тайнство на Св. Троица, а и защото двама или трима са достатъчно доказателство за истинността на свидетелството им). По този начин Господ затваря възможността на предателя да оправдае своето дело, а пред учениците разкрива Своето Божество. Защо Спасителят взе Петър, Яков и Йоан? Той взел Петър, за да покаже, че неговата изповед се потвърждава от свидетелството на Отец и за да го увери, че именно Небесният Отец му е открил това свидетелство. Той взел Яков - като първия, на когото предстояло да умре за Христа, да изпие Неговата чаша и да се кръсти в Него. Накрая взел Йоан - като девственик и най-чист съсъд на богословието, който, виждайки вечната слава на Сина Божий, ще провъзгласи тези думи: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото” (Йоан 1:1).
Като взел на планината Тавор тези, които се отличавали с най-високи добродетели, Господ се преобразил пред тях (вж. Мат. 17:2). Макар че светото Христово тяло от първата минута на ипостасното съединение да се обогатява изцяло със славата на невидимото Божество, така че една и съща е славата и на Словото, и на плътта, същата тази слава, скрита във видимото тяло, не може да бъде видяна от свързаните с връзките на плътта и не може да бъде разбрано това, което и ангелите не виждат. Когато Христос се преобразява, той всъщност не става друг, но отваряйки очите на Своите ученици и от слепи, превръщайки ги в зрящи, Той се явява такъв, какъвто е бил. Това е значението на думата преобрази се пред тях.
Като остава такъв, какъвто е бил преди, сега Господ се явява пред Своите ученици с нещо ново, свръх това, което са видели преди. И лицето Му светна като слънце, т. е. на Този, Който със Своята власт е осветил слънцето и сътворил светлината, по-древна от слънцето, Този, Който е истинската и невеществена Светлина, сияние на славата и естествен образ на Ипостаста на Бог Отец (Евр. 1:3). И лицето Му светна като слънце не защото не е било по-светло от слънцето, а защото само толкова можели да поемат очевидците (защото на момента биха изгорели, ако Той се явеше в цялата Своя слава. И лицето Му светна като слънце, защото това, което е слънцето между сетивните предмети, това е и Бог между разумните същества. И дрехите Му станаха бели като светлина. Както едно е слънцето (като източник на светлината и не може да бъде видяно ясно), друго е разливащата се от него по земята светлина (нея Божията премъдрост ни е дала възможност да съзрем), така и лицето на Господ сияе ясно като слънце, а дрехите Му стават бели като светлина, сияеща чрез отразяването на Божествена светлина.
За да посочат Владиката на Ветхия и Новия Завет, за да затворят устата на еретиците и да утвърдят вярата във възкресението на мъртвите, в слава застават пред Господа като раби Моисей и Илия и разговарят с Него (Мат. 17:3). Трябвало апостолите да узреят в славата и дръзновението на служители Божии, макар и като раби, дори за това, за да се удивят на човеколюбивото снизхождане на Господ, и най-вече, за да се изпълнят с ревност и да укрепнат за подвиг (защото позналият плодовете на труда леко се решава на подвиг). Моисей призовава духовния Израил да чуе това, което не може да чуе чувственият Израил: Господ и Бог твой е един, макар и в три лица познаваем, едно Божествено същество - на свидетелстващия Отец, засвидетелствания Син и осеняващия Дух. Ето Този, на Когото Отец сега дава свидетелство: ето живота на човека, който неразумните хора ще видят повесен на дърво и няма да бъдат уверени за живота си (Второз. 28:66). Тук на свой ред Илия казва: Ето Този, Когото видях някога безплътен в лъха от тихия вятър (вж. 3 Царства 19:12), т. е в Духа, защото Бог, какъвто е по естество, никой никога не е видял (Йоан 1:18) или ако е видял, то е видял това в Духа. Ето - десницата на Всевишния се е изменила (Пс. 76:11), ето това, което „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало” (1Кор. 2:9). Така в бъдещия век винаги с Господа ще бъдем, съзерцавайки Христос, облян в светлина божествена (1Сол. 4:17).
Като очевидец на това божествено откровение, изпълненият с Дух Петър казва на Господ: добре ни е да бъдем тука (Мат.17:4). Прекрасно и сияещо е видимото слънце, драгоценен и сладостен е сегашният живот: но колко по-жадувана и по-приятна е тази самобитна Светлина, която всичко освещава! Колко по-драгоценен и сладостен е този самобитен Живот, чрез който всички ние живеем, движим се, съществуваме (Деян. 17:28). Тъй като доброто трябвало да се разпространи над всички, т. е. над вярващите, а това било възможно чрез кръстната смърт: затова не трябвало да остава на Тавор Този, Който се въплътил, за да изкупи със Своята кръв Своето творение... Светъл облак засенил апостолите, и те били обхванати от още по-голям страх, виждайки Иисус Спасителя с Моисей и Илия в облаците (Мат. 17:5). Светъл облак, а не тъмен ги засенил, защото на Тавор се разкрива тайнство, от векове скрито за родовете и се явява непресъхващата вечна слава. И чу се из облака глас: Този е Моят възлюбен Син, т.е. смирено пребиваващият между вас Човек, лицето на Когото от векове просиява, е Моят Син, роден преди всички векове от Мене, в Мене и с Мене винаги пребиваващ, а не впоследствие получил битие. В Когото е Моето благоволение, защото с благоволението на Отец се въплъти Единородният Негов Син, благоволението на Отец в Единородния Син осъществи спасението на света, благоволението на Отец в Единородния Му Син съедини всичко. Него слушайте, защото приемащият Него, приема Мене, Който Го е пратил, и този, който не почита Единородния и възлюбен Мой Син, не почита Мен, Отец, Който Го е пратил. Него слушайте, защото Той има думи за вечен живот.
Слизайки от планината, те не казват на никого за видяното и чутото, както наредил Господ. Защо, с каква цел? Защото апостолите все още били несъвършени, не били в пълно общение със Светия Дух, и за да не се изпълнят с печал сърцата им или завистта да изпълни с ярост сърцето на предателя.
Завинаги запазете в паметта си казаното. Нека винаги да звучи за вас гласът на Отец: Това не е раб, не е посланик, не е ангел, а е Син Мой възлюбен, Него слушайте. Да вникнем в Неговите заповеди: възлюби Господа, Твоя Бог с цялото си сърце (Марк 12:30). Не убивай и не се гневи на своя брат. Примири се най-напред с брата си и тогава принеси своя дар. Не извършвай прелюбодеяние и не се занимавай с чуждата красота. Не отнемай чужда собственост, но давай да просещите от тебе и не избягвай молещия те. Обичайте враговете си, благославяйте проклинащите ви, правете добро на ненавиждащите ви и молете се за тези, които ви мислят зло и ви гонят; не съдете, за да не бъдете съдени. Прощавайте, и ще ви бъде простено, бъдете синове на Отца. Бъдете съвършени и милосърдни, подобно на слънцето, което свети на добри и на лоши, и на дъжда, който пада и за праведните и за неправедните. Да пазим тези заповеди, за да можем да се насладим на божествената красота на Господ Бог...
Св. Йоан Дамаскин († 780)
Превод Мария Иванова
Брой 14 за 2002
година
"Ние почитаме сътворените неща, посредством които и в което Господ е реализирал нашето спасение, Аз почитам и се прекланям пред Светия кръст и пред гроба Господен.
Почитам всички християнски храмове на Бога и всички места, в които Божието име е призовано. Почитам ги не заради тяхната собствена природа, а като съсъд на неговите действия, като нещо, което Господ избра за да осъществи нашето спасение".
"Когато видиш Безтелесния, въчеловечил се заради тебе, тогава ще изобразяваш Неговия човешки вид. Когато Невидимият, облякъл се в плът, стане видим, тогава изобрази подобието на Явилия се. ... Когато Той, бидейки Единосъщен образ на Отца, приеме образ на раб (Фил. 2:6-7), и така, ограничен в количество и качество, се облече в плътски образ, тогава, прочие, рисувай на дъски и излагай за съзерцаване..." (Слово I за светите икони).
Който ни упреква за поклонението и почитта пред изображенията на Спасителя и нашата Господарка, а също и на останалите светии и слуги Христови, да си отвори добре ушите и да чуе, че Бог сътвори човека изконно по Свой образ. Каква е причината ние самите да се покланяме един на друг, освен че сме сътворени по образ Божи. Според богогласния и вещ в божествените въпроси Василий "почитта към изображението се пренася върху първообраза". А именно първообразът е този, чийто лик се отпечатва като в огледало. Защо Мойсеевите хора почитат скинията, образ и наглед на небесните неща и въобще на всичко сътворено? Сам Господ учи Мойсей: "гледай да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината". А херувимите от злато в двата края на очистилището не бяха ли дело на човешки ръце? Или славният храм в Йерусалим? Не бе ли ръкотворен, плод на човешкото изкуство?
Божественото Писание порицава почитането на образи от метал и камък, а също жертвоприношенията на бесовете. Разбира се, и елините са принасяли жертви, и юдеите също, но елините - на демоните, а юдеите - на Бога. Затуй елинските жертвоприношения са отхвърлени и осъдени, докато жертвата на праведниците е угодна на Бога. Нали когато Ной съгради жертвеник, "помириса Господ приятно благоухание" и го одобри, че бе поднесено с добра воля и благоразположение към Него. а елинските скулптури, изобразяващи демони, са отхвърлени и забранени.
И без туй никой не би могъл да изработи подобие на невидимия, безтелесен, неописуем, неограничен във форма Бог. Така че, да се изобразява Божеството е върховно безумие и безчестие. Затова в Стария Завет не се срещат икони. Но с милосърдието Си Бог стана истински човек заради нашето спасение и то не както се яви подобно на човек пред Авраам или пред пророците, а като стана действително човек, живя на земята и се съедини с хората, твори чудеса, страда, бе разпнат, възкръсна, възнесе се, и все наистина, и все видно за всички; това бе записано за наш спомен и напътствие на онези, които тогава не са били, та да можем да повярваме и да постигнем Господнето блаженство, без да видим, а само като чуем; знайно е обаче, че не всички са грамотни и имат време да четат, туй отците са предвидили и са постановили да бъдат рисувани някои подвизи върху икони за напомняне. Несъмнено много често, дори да не мислим в момента за страданията Господни, щом видим изображението на разпятието и си припомним спасителния кръст, се прекланяме не пред материала, а пред Изобразения, както не се прекланяме пред материала на Евангелието или кръста, а пред показаното чрез тях. В противен случай каква би била разликата между кръст с Христово изображение и кръст без такова? Същото се отнася и до Божията Майка. Честта, която й оказваме, се въздава на Въплътения от нея. Не само Девата, а и доблестта на светите мъже ни подтиква да сме мъжествени и да се съизмерваме с тях, да подражаваме на добродетелността им в прослава на Бога. Вече изтъкнахме, че отношението към нашия общ Господ и почитта към изображението се пренася върху първообраза. Това предание е от незаписаните в Свещеното Писание, както и за покланянето на изток, покланянето пред кръста и тем подобни.
Разказват също как веднъж царуващият в Едеса Авгар извикал живописец да рисува Господа, но онзи не успял, че силно сияело Лицето Му, и тогава Сам Господ поставил върху Своя божествен и животворящ Лик кърпа и така отпечатал Своя образ, та го пратил на Авгар.
Самият Павел свидетелства колко много са разказали апостолите, без да записват. "Братя, стойте и дръжте преданията, които научихте били чрез наше слово, било чрез наше послание". И още: "похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал".
--------------------------------------------------------------------------------
Параклисът с гроба и пещерата на св. Йоан
Дамаскин в манастира "Св. Сава Освещени", Палестина.
--------------------------------------------------------------------------------
Прочее, трябва да се знае, че човек, бидейки двойствен съставен от душа и тяло, притежава и двойствени усещания и съответно техните добродетели; като пет са душевните и пет телесните. А душевните възприятия, които езическите философи ги наричат възможности, са следните: разум, мисъл, мнение, представа и усещане. Телесните пък са: зрение, обоняние, слух, вкус и осезание. Откъдето двойни са и техните добродетели, двойни и пороците. Така че е нужно всеки човек да знае ясно колко са душевните страсти и какви са телесните.
За душевните добродетели казваме, че съществуват четири най-извисени, които са следните: мъжество, разумност, благоразумие и справедливост, и от тях се пораждат душевни те добродетели: вяра, надежда, любов, молитва, смирение, кротост, дълготърпение, издържливост на злини, доброта, негневливост, божествено познание, безстрастие, простота, невъзмутимост, непритворство, несуетност, невисокомерност, независтливост, безхитрие, несребролюбие, състрадание, милосърдие, дарителство, безстрашие, безпечалие, разкаяние, достопочтеност, боязън, желание за бъдни добрини, стремеж към царството Божие, въжделение да бъдем осиновен и [от Бога].
Телесните добродетели са следните (или по-скоро средствата на добродетелите), получаващи се в знание и от Бога, водещи човека вън от всяко притворство и угодничество, в напредъка на смирението, и към безстрастие. И това са: въздържание, пост, жадуване, будуване, нощно стоене, непрестанно коленичене, немиене, еднодрешие, ядене на сухоежбина, оскъдно ядене, бързо ядене, пиене на вода, а не на вино, лежане на постеля на земята, бедност, безимотие, занемареност, некокетничене, несамолюбивост, уединение, спокойствие, седене вкъщи, оскъдност, самодостатъчност, мълчание, вършене на дело със собствените ръце и всякаква поносимост на зло, упражнение на тялото, всички от които са именно най-нужни и полезни, при положение, че тялото е здраво и когато е обезпокоявано от плътски страсти. А ако боледува и е оцеляло с Божия помощ от тях, не са толкова необходими, тъй като светото смирение и молитва изпълват всичко.
Длъжни сме прочее да кажем и за душевните, и за телесните страсти. А душевните страсти са тези: забрава, невежество, от тези именно страсти окото на душата, т. е. умът, помрачен, се управлява от всички страсти, каквито са тези: безбожие, неправилно мнение, т. е. всяка ерес, сквернословие, гняв, яд, злъчност, избухливост, човеконенавист, злопаметност, злословие, осъдителство, неразумно униние, страх, боязън, свадливост, ревност, завист, празнословие, възгордяване, притворство, лъжа, неверие, желание за повече, желание за материални придобивки, пристрастие, привързаност към земни неща, равнодушие, стиснатост, неблагодарност, мърморене, тщеславие, предубеденост, намусеност, самохвалство, властолюбие, старание да се харесаш на хората, измамничество, безсрамие, нечувствителност, ласкателство, престореност, присмехулство, двуедушие, свикване с греховете на страстната част [на душата] и непрекъснато занимаване с тях, блуждаене на мислите, любов към себе си родителка на всички злини; и коренът на всяко зло е сребролюбието, и злонравие и порочност.
А телесните страсти са: лакомия, ненаситност, разкош, пиене, скришно ядене, всякаква страст към удоволствия, блудство, прелюбодейство, необузданост, нравствена нечистотия, кръвосмешение, развращаване на деца, скотоложство, зли желания и всички противоестествени и срамотни страсти, кражба, обиране на светини, разбойничество, убийство, телесно отпускане и наслада от щенията на плътта (когато тялото е по-здраво), гадателства, магии, заклинания, птицегадателства, клюкарство, кокетничене, гласене с обеци, празни приказки, украшения, масаж на лицата, осъдително безделие, блуждаене на мислите, хазарт, пристрастеност и злоупотреба със светски удоволствия, живот заради тялото, който затлъстява ума и го прави земен и животински, и никога не позволява да се издигне към Бога и към усъвършенстване на добродетелите.
Корени на всички страсти и както някой би казал буйства са любов към удоволствието, любов към славата, любов към парите, от които се ражда всяко зло. Но не съгрешава човек в никакъв грях, ако преди това, както казва най-мъдрият между аскетите Марк, не са го надвили и подчинили тези могъщи гиганти; именно: забравяне, нехайство и невежество. Тях ги поражда удоволствие и отпускане, това да обичаш слава сред людете, подмазване. А първичен причинител на всички тези и в качеството на най-зла майка, както се каза вече, е самолюбието, или неразумна любов към тялото и силната възбуда, защото разпиляване и освобождаване на разума по шеги и срамнодумства са гостоприемници на много злини и падения, като волнодумството и смеха.
Освен всичко това,трябва да се разбира колко разнозначна и разновидна е страстната любов към удоволствия и че много удоволствия мамят душата, когато не е трезва по Бога, не се държи от страх Божи и от любов Христова, заета от труд върху добродетелите. Именно защото хиляди удоволствия се носят, като теглят очите на душата към себе си: тези са [удоволствия] на телата, на парите, на разкоша, на славата, на безгрижието, на гнева, на общественото положение, сребролюбието, излишеството. И в измамността изглеждат с вид бляскав и угоден; способни са да привлекат онези, които гледат с почит такива неща и не обичат особено добродетелта, и не издържат нейната твърдост. Всяка връзка с нещо земно и пристрастието към нещо от материалните неща предизвиква безполезно и [дори] вредно удоволствие и наслада на пристрастения. Страстното либидо на душата у него показва как заради това [той], потиснат поради лишаване от възжелаваното, се подхвърля на гняв, яд, тъга и злопаметност.
Но ако посредством пристрастието и що-годе утвърден навик, изглежда, че неусетно и нелечимо човек се носи чак до края на неразумното пристрастие, което подготвя хванатия чрез скритото в себе си удоволствие. Защото, както се каза по-рано, удоволствието, предизвикано от желание е разнообразно; и то не само с блудство и с друга телесна наслада се възпълва, но и с останалите страсти. Следователно да си мъдър не е само това да се въздържаш от блудство и подстомашни удоволствия, но и да бъдеш вън от останалите удоволствия. Поради тях обичащият парите, среброто и разкоша е неутолим. Също както онзи обича тялото, така този парите. Но този е по-ненаситен, доколкото няма такава сила от природата, която да го отблъсне.
Така че ние трябва ясно да разберем, че любовта към удоволствията не се заключава само в разпуснатост и наслада на телата, но и във всеки начин и дело по личен избор на душата заради пристрастие. Но за да се разбере по-ясно още за страстите според тримерието на душата, решихме следното вкратце да изложим.
За триделността на душата
Душата се разделя на три: разумна, чувствена и нагонова. От разумната греховете са следните: неверие, ерес, неблагоразумие, злословие, неблагодарност, и одобрение на телесните грехове, които се пораждат от страстния дял [на душата]. Лечението на тези злини е непоколебимата вяра в Бога, истинните и твърди и православни догмати на благочестието, непрестанна грижа за помислите на духа, чиста и непрестанна молитва, както и причастяване пред Бога.
За чувствената
На чувствения дял греховете са следните: малодушие, омраза, коравосърдечие, злопаметност, завист и убийство, непрекъсната грижа за такива неща. Лечението и терапията на тези е човеколюбие, любов и доброта.
За нагоновата
На нагоновия дял греховете са следните: чревоугодие, лакомия, обилно пиене на вино, блудство, прелюбодейство, нечистотия, необузданост, любов към парите, страст към празна слава, и към злато и богатство, и към плътски удоволствия. Тяхното лечение е: пост, въздържание, дълготърпение на злини, нестежание, раздаване на личните средства на бедните, стремеж към онези бъдещи безсмъртни блага, търсене на царството Божие и искрено желание за осиновяване от Бога.
Нужно е да напишем нещо и за преценката на помислите, родени от страст, чрез които се извършва всеки грях.
Осем са всички помисли, обхващащи злото: помисъл на чревоугодие, този на блудство, на сребролюбие, гняв, тъга, небрежност, тщеславие, високомерие.
Св. Йоан Дамаскин († 780)
Превод от старогръцки по изданието на Ж.П. Мин Светослав Риболов
Брой 4 за 2002 година
Според елините изгревът, залезът и доближаването на звездите до слънцето и луната ръководят човешките дела, а астрологията се занимава именно с това, но нашето мнение е, че ако по този начин могат да се предвидят валежите и безводието, студът и горещината, влагата и сушата, а също ветровете и пр., това в никакъв случай не важи и за делата ни. Господ ни създаде със свободна воля и ние сме господари на своите действия. И ако всичките ни постъпки са резултат от разположението на звездите, значи вършим всичко по необходимост, ала необходимото не е нито порочно, нито добродетелно; щом пък не притежаваме пороци или добродетели, то и не заслужаваме нито похвала, нито порицание, а Бог се оказва несправедлив, отреждайки на едни блага, а на други - беди. Ала Господ не би ръководил творенията Си, както и не би промишлявал за тях, ако всичко беше подвластно на необходимостта. И разум не би ни бил нужен, че който не решава делата си, няма какво да обмисля, а доколкото разумът ни е даден за размишляване, всичко разумно е дарено със свободна воля.
Подчертаваме отново, че те (звездите) не са причина за събитията - нито за раждането на роденото, нито за смъртта на умрялото,
а могат да предскажат най-вече дъждовете и промените в атмосферата. А колкото до твърденията, че могат да бъдат ако не причина, то
поне предзнаменование за войни, защото слънцето, луната и звездите по различни начини въздействат върху въздуха и предизвикват
всевъзможни връзки, състояния и отношения (между хората), то дори тези състояния са в наша власт и се подчиняват на разума, който
ги управлява и променя.
Появяват се и комети - знамения за смъртта на царете, но те не са съществуващи отвека звезди, а се
раждат и загиват по Божия заповед подобно на звездата, появила се пред влъхвите в момента на човеколюбивото и спасително за нас
Христово въплъщение, която също не се числи сред сътворените в начало. Това ясно се разбира от свидетелствата, че тя се движела ту
от изток на запад, ту от север на юг, ту се появявала, ту изчезвала. Нещо съвсем непривично за посоката и природата на звездите.
Из "Точно изложение на православната вяра"
Свт. Иоанн Дамаскин
На вопрос сарацина: "Кого ты считаешь виновником добра и зла?", — христианин отвечает: "Мы говорим, что только Бог и никто другой есть виновник всяческих благ, но не зла". На это сарацин говорит: "Кого ты называешь виновником зла?"
X. Разумеется, того, кто по своей воле диавол, и нас, людей.
С. Из-за чего?
X. Из-за свободной воли.
С. Так что, ты свободен, и что хочешь, можешь делать и делаешь?
X. Я сотворен Богом свободным лишь для двух вещей.
С. Для каких?
X. Для злодеяния и для благодеяния, что есть добро и зло. Поэтому, делая зло, я несу наказание от закона Божия, а творя благо, не страшусь закона, но и почтен и помилован Богом. Подобно и диавола Бог сотворил свободным еще прежде людей, и он согрешил, и Бог изверг его из его чина. Но ты, быть может, возразишь мне: "То, что ты называешь добром и злом, — что это? Вот, солнце, и луна, и звезды хороши - сотвори что-нибудь из этого". Но не из-за этого ли я еще прежде говорю тебе: я творю добро и зло сообразно человеку: добро, как, например, прославление Бога, молитва, милостыня и подобное им, а зло - блуд, воровство и подобное; если же, как ты говоришь, добро и зло от Бога, то Бог у тебя окажется неправедным, что не так. Ведь раз Бог повелел, как ты говоришь, блуднику блудить, вору красть, мужеубийце убивать; то они достойны чести — ибо сотворили волю Божию. Окажутся и законодатели твои лжецами, и книги подложными, потому что предписывают сечь блудника и вора, сотворивших волю Божию, и казнить мужеубийцу, которого следовало бы чтить, потому что он сотворил волю Божию.
Сарацин же говорит: "Кто вылепляет младенцев в женских утробах?" - Ибо сарацины ставят перед нами эту задачу как труднейшую, желая доказать, что Бог виновник зла.
Ведь если я в ответ говорю, что Бог вылепляет младенцев в утробах женщин, то сарацин скажет: "Вот, Бог пособник блуднику и прелюбодею". На это христианин отвечает: "Мы никоим образом не находим, чтобы Писание говорило, что Бог вылепляет или создает что-либо после первой недели миротворения. Если жеты в этом сомневаешься, покажи сам какое бы то ни было создание или произведение, сотворенное Богом после первой седмицы. Но ты никоим образом не сможешь показать его, ибо все видимые создания возникли в первую седмицу. Ведь Бог в первую неделю сотворил человека и повелел ему рождать и рождаться, сказав: плодитесь и размно жайтесъ, и наполняйте землю (Быт. 1:28). И поскольку человек был одушевлен, имея одушевленное семя, в собственной его жене взошел посев. Так что человек рождает человека, как говорит божественное Писание: Адам родил Сифа, и Сиф родил Еноса, и Енос родил Каина, и Каин родил Малелеила, а Малелеил родил Иареда, и Иаред родил Еноха (Быт. 5:3-18). И не сказано: Бог создал Сифа, или Еноса, или кого другого, и отсюда мы знаем, что один-единственный Адам создан Богом, а потомки его рождаются и рождают до сего времени. И так благодатью Божией стоит мир, потому что и всякая трава и растение с тех пор повелением Божием рождает и рождается - ибо сказал Бог: Да произрастит земля зелень травы (Быт. 1:11), и повелением Его произросло всякое древо, и всякий род травы и растений, имея в себе семенную силу. Семя же всякого растения и травы одушевлено, и снова попадая на землю, само собой или высеваемое другим, оно всходит, не создаваемое кем-либо, но повинуясь первому повелению Божию. Вот и я, как прежде сказал, будучи свободен лишь в уже упомянутых вещах, куда бы ни сеял, пользуясь своей властью, в своей ли жене, или в чужой, семя всходит и становится послушным первому повелению Божию, а не так, что Он каждый день создает и делает, потому что в первую седмицу сотворил Бог небо и землю, и весь мир в шесть дней, и в седьмой день почил от всех дел Своих (Быт. 2:1 ел.), как и Писание мне свидетельствует".
Сарацин же: а как же Бог говорит Иеремии: прежде нежели Я образовал тебя во чреве, Я познал тебя, и из утробы освятил тебя(Иер. 1:5)?
Христианин: Бог образовал одушевленную и семенную силу всякого мужа от Адама и далее. Ибо Адам, имея во чреве Сифа, родил его, как я уже говорил, а Сиф Еноса, и всякий человек, прежде имея сына во чреве своем, [рождает его], и сын родил и рождает до сего времени. А "из утробы освятил тебя" понимай как [утробу], истинно рождающую чад Божиих, по свидетельству святого Евангелия: а тем, которые приняли Его верующим во имя Его дал власть быть чадами Божиими, которые ни от крови, ни от хотения плоти, ни от хотения мужа, но от Бога родились (Ин. 1:12-13) через крещение.
(2) Противник же: а до Христа было крещение? Ведь Иере-мия рождается прежде Христа.
X.: Было, по свидетельству святого апостола, говорящего, что одни крестились в облако, другие в море (1 Кор. 10:1). И Господь говорит в Евангелиях: если кто не родится от воды и Пуха, не может войти в Царствие Небесное (Ин. 3:5). Так что Авраам, и Исаак, и Иаков, и остальные святые прежде Христа, входя в Царствие Небесное, прежде крестились, потому что согласно свидетельству Христа, если бы не крестились, не спаслись бы. Свидетельствует же и Дух Святой, говоря: Отчуждены грешники от утробы (Пс. 57:4), то есть от крещения. Поэтому исповедуем, что все спасшиеся и спасаемые крещением спасены и спасаются по благодати Божией.
(3) С.: Того, кто творит волю Самого Бога, ты называешь добрым или злым?
Разгадав же хитрость его, христианин говорит: "Знаю, что ты хочешь сказать".
С.: Так расскажи мне.
X.: Ты хочешь спросить, волею Христос пострадал, или неволею? Чтобы, если я отвечу: "волею пострадал", сказать мне: "иди теперь, поклонись иудеям, потому что они исполнили волю Бога твоего".
С.: Именно это я и хотел тебе сказать - если у тебя есть доводы, ответь мне.
X.: То, что ты называешь волей, я именую терпением и великодушием.
С.: Как ты это можешь доказать?
X.: Делом, потому что если мы с тобой сидим или стоим, может ли кто-нибудь из нас вне власти и владычества Божия встать и двинуться?
С.: Нет.
X.: Когда Бог говорит: "не укради, не блуди, не убий", хочет ли Он, чтобы мы крали, блудили, убивали?
С.: Нет, ведь если бы хотел, Он не сказал бы: "не укради, не блуди, не убий".
X.: Слава Богу, что ты признал то, что я хочу сказать. Вот ты согласился со мной, что никто из нас без Бога не может встать или двинуться, и что Бог не хочет, чтобы мы крали или блудили. Если сейчас я встану, пойду и украду, или буду блудить, скажешь ли ты, что это воля Божия или попущение, терпение и великодушие?
(4) Сообразив и удивившись, сарацин сказал: "Действительно, это так".
X.: Пойми и то, что, хотя Бог и может поразить, Он воздержался на время, то есть выказал великодушие о грехе. Но, если я не покаюсь, Он, когда захочет, воздаст мне, как поступил Он и с иудеями. Ибо по прошествии немногих лет Он воздвиг против них Тита и Веспасиана и эллинов, и ниспроверг надменность их.
(5) Если спросит тебя сарацин и скажет: "Кем ты считаешь Христа?", отвечай ему: "Словом Божиим, и думаю, что ни в чем здесь не погрешаю, потому что Он и Словом именуется в Писании, и Премудростью, и Мышцею, и Силой Божией, и много такого другого - ибо Он многоименен. Спроси его и ты в свою очередь:
"Как называется Христос в твоем писании?". И может быть, он захочет спросить у тебя что-нибудь еще, желая ускользнуть от тебя, - не отвечай ему, пока он не разрешит твоего вопроса. И ему обязательно придется ответить тебе: "В моем писании Христос называется Духом и Словом Божиим". И тогда ты снова спроси его:
"Дух и Слово Божие писание твое считает несотворенными или тварными?" И если скажет, что несотворенными, скажи ему: "Вот ты соглашаешься со мной — ведь не сотворенное кем-либо, но творящее и есть Бог". Если же он вообще отважится сказать, что они сотворены, скажи ему: "Но кто создал Дух и Слово Божие?" И если он в затруднении ответит, что Бог создал их, скажи ему: "Ты только что говорил, что они несотворенны, а теперь утверждаешь, что их создал Бог. Вот, если бы я тебе так говорил, ты сказал бы мне, что "ты сам опроверг свидетельство свое, и я больше не верю тебе, что бы ты ни сказал". Однако я спрошу у тебя еще вот что:
"Прежде чем Бог сотворил Дух и Слово, Он не имел ни Духа, ни Слова?" И он побежит от тебя, не имея, что отвечать тебе, — ведь такие люди для сарацинов еретики, весьма мерзкие и отвратительные, - и если ты захочешь разгласить о нем остальным сарацинам, он будет тебя очень бояться.
(6) А если спросит тебя сарацин, говоря: "Словеса Божий тварны или несотворенны?" Ведь они выставляют нам этот вопрос как труднейший, желая доказать, что Слово Божие тварно, что не так. Ведь если ты скажешь: "Они тварны", он ответит, что "вот, ты называешь тварным Слово Божие". Если же скажешь: "Они несотворенны", он ответит, что "вот, все существующие словеса Божий несотворенны, но не суть боги. Вот ты и признал, что Христос, будучи Словом Божиим, не есть Бог". Поэтому в ответ не говори ему, ни что они тварны, ни что несотворенны, но отвечай ему так: "Я исповедую несотворенным только одно воипостасное Слово Божие, как и ты это признал, а все мое Писание называю не словесами, но глаголами Божиими". И если скажет сарацин: "А как же Давид говорит, что слова Господни — слова чистые (Пс. 11:7), но не "глаголы Господни - глаголы чистые?", скажи ему, что пророк говорил в переносном, а не в собственном смысле.
И если скажет тебе: "Что есть переносный и собственный смысл?", отвечай ему, что собственный смысл есть твердое указание вещи, а переносный — нетвердое. И если скажет тебе сарацин:
"Допустимо ли, чтобы пророк давал нетвердое указание?", скажи ему, что в обычае у пророков олицетворять неодушевленные вещи, и они наделяют их глазами и устами, как, например, море увидело и побежало (Пс. 113:3). Ведь ясно, что море не имеет глаз - ибо оно не одушевленное. И вновь тот же пророк обращается к нему как к одушевленному: Что с тобою, море, что ты побежало? (Пс. 113:5) и так далее. "И меч мой насытится плотью", - говорит Писание, ведь "насыщение" говорит об устах едящего и поглощающего, а меч рассекает, но не поглощает. Так в переносном смысле он и назвал словами глаголы, которые собственно не суть слова, но глаголы.
(7) И если скажет тебе сарацин: "Как сошел Бог во чрево женщины?", говори ему: "Воспользуемся твоим писанием и Писанием моим; твое писание говорит, что Бог прежде очистил Деву Марию более всякой плоти женской, и сошел Дух Божий и Слово в Нее, а мое Евангелие гласит: Дух Святой найдет на Тебя, и сила Всевышнего осенит Тебя (Лк. 1:35). Вот один глас обоих речений, и один смысл. Знай же и то, что о нисхождении и восхождении Божием Писание говорит в переносном, а не в собственном смысле, применительно к нашим свойствам, - ведь нисхождение и восхождение у философов в собственном смысле сказываются о телах, а Бог все содержит и никаким пространством не содержится. Ибо сказано у одного из пророков: Кто измерил воды морские дланью своею и пядью небеса, и всю землю горстью? (Ис. 40:12). И вообще, все воды под рукою Божией, и все небо пядь, и вся земля горсть. Как может Он Сам снизойти и взойти в Своей собственной руке, содержащей все?"
(8) Если спросит тебя сарацин, говоря: "А если Христос был Бог, как Он пил, и ел, и спал и так далее?", скажи ему, что предвечное Слово Божие, создавший все, как свидетельствует мое Писание и твое писание, Сам создал из плоти Святой Девы Марии совершенного человека, одушевленного и одаренного умом, и тот пил, и ел, и спал, а Слово Божие не ел, не пил и не спал, и не был распят, и не умер, но святая Плоть, которую Он принял от Святой Девы, она была распята. Знай же, что Христос считается двойственным по природе, но единым по ипостаси. Ибо одно предвечное Слово Божие и после принятия плоти ипостасно, то есть личностно, но не по природе — ибо не прибавилось к Троице четвертое лицо после неизреченного соединения с плотью.
(9) Если спросит тебя сарацин: "Та, которую вы зовете Богородицей, умерла или жива?", говори ему: "Не умерла", полагаясь на доказательство из Писания. Ибо говорит об этом Писание:
"Пришла и к Ней естественная смерть человеческая, но не заключив и не покорив, как нас, - нет, - но как если сказать: первый человек уснул и лишился ребра".
(10) Если сарацин скажет тебе: "Вот я получил удар в некоем месте моей плоти, и плоть от удара произвела синяк, и в синяке завелся червь. Так кто создал его?" — скажи ему, как,мы уже говорили, что после первой седмицы миротворения мы не находим, чтобы Бог создал или создавал что бы то ни было, но повелением Божиим, которое Он дал в первую седмицу, происходит происходящее. Ибо после грехопадения осуждена земля произращать тернии и волчцы. И поныне, не засеваемая, она произращает тернии и волчцы. И плоть наша, тогда же осужденная, до сего дня производит вшей и червей.
(11) Дальше спрашивает сарацин христианина: "Кто у тебя больше, освящающий или освящаемый?" Христианин же, разгадав каверзный его вопрос, говорит: "Я знаю, что ты хочешь сказать". И сарацин: "А если знаешь, расскажи мне". Христианин говорит, что "если я скажу, что освящающий больше освящаемого, ты мне ответишь: иди, поклоняйся Иоанну Крестителю как крестившему и освятившему твоего Христа". Сарацин же говорит: "Именно это я и хотел тебе сказать". Христианин спрашивает сарацина иносказательно: "Если ты пойдешь со своим рабом в баню и он будет мыть тебя и чистить, кого ты назовешь большим, того жалкого и купленного раба, или себя, кого он моет как своего господина?". "Ты имеешь в виду, что я, купивший его, больше, чем он, купленный мною", — сказал христианину сарацин. Христианин же ответил:
"Благодарение Богу. Так же понимай, что и Иоанн как раб и слуга прислуживал Христу в Иордане, крестившись в котором, Спаситель мой сокрушил главы гнездившихся там злых бесов".
Сарацин же, весьма удивившись, и недоумевая, и не имея что ответить христианину, удалился, больше уже не вызывая его на спор.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
