Неделя на св. праотци
Неделя святых праотцев
Неделя между 11 и 17 декамври
|
Неделя на св. праотциНеделя святых праотцев Неделя между 11 и 17 декамври |
Верою праотцы оправдал еси,
от язык теми предобручивый Церковь:
хвалятся в славе святии,
яко от семене их есть Плод
благославен,
без семене Рождшая Тя.
Тех молитвами, Христе Боже, помилуй нас.
Рукописаннаго образа не почетше,
но Неописанным Существом защитившеся, треблаженнии,
в подвизе огня прославистеся,
среде же пламене нестерпимаго стояще, Бога призвасте:
ускори, о Щедрый, и потщися, яко Милостив, в помощь нашу,/
яко можеши
хотяй.
Лоно Авраамово. Фреска от нач. на XIV в. в Църквата Хора в Истанбул.
По-долу:
Виж също:
Праотци (от гр. προπάτωρ - "праотец") наричаме старозаветните предци на Иисус Христос по човечество, които почитаме като изпълнители на Божията воля в свещената история до новозаветната епоха, поради тяхното праобразно участие в историята на спасението, в движението на човечеството към Небесното царство.
Към праотците отнасяме преди всичко старозаветните патриарси - образи на благочестието и хранители на завета още преди Потопа дълголетниците Адам, Сиф, Енос, Каинан, Малелеил, Иаред, Енох, Мафусал, Ламех и Ной (Бит. 5:1-32).
В епохата след даруването на закона на Мойсей сред патриарсите били Авраам, Исаак, Иаков и Йосиф, с когото и завършва патриархалният период на библейската история.
Като праотци Църквата почита и праведните Богоотци, родители на св. Богородица Иоаким и Анна, и праведният Й годеник - Йосиф Обручник.
Почитането на старозаветните праотци е засвидетелствано в Християнската църква около втората половина на IV в., но то произхожда от практиката на юдеохристиянските общини от първите векове, най-вече на Йерусалимската църква. Особено празнуване на св. праотци Църквата е постановила в Неделя на св. отци преди Рождество Христово. (По някои свидетелства, в този ден се празнувала паметта само на Авраам, Исаак и Иаков).
Категории светци, които Църквата почита
Отцев начаток, Авраама, Исаака и Иакова почтим, яко из тех семене возсия Христос, воплощься из Девы яко всесилен.
Прописуяй будущая сошествию Христову Даниил, звери яко овцы показа всем яве: провиде бо будущее, яко пророк Божий.
Греховным не привлечени ядом, от пламене избавистеся дети. Злата бо чистейше суще мудрии, в пещи прелести не слияшася.
Стихири на св. отци
Явися мира концем праотцев память, света истинно исполнена, и зарями благодати сияющи, Христос бо Солнце светлое, свыше просияв издалеча, звезд собор ведет, с Ним возсиявший: и рождество Богочеловечное является внутрь Вифлеема быти. Вси убо верою Сего рождество, благочестно плещуще ликуим, хвалу предепразднственную.
Славою украшаются Божественнаго причастия, Адам радуяся днесь, яко основание и утверждение праотцев мудрых: совзыграет же Авель, и Енох веселится, и ликует Сиф, и Ное купно: с патриархи же поет Авраам всехвальный: и рождение без Отца ныне Мелхиседек видит свыше. Темже божественную память Христовых праотцев и мы совершающе молим, спастися душам нашим.
Облиста весело иже в пещи детей богомудрых собор, и Христово рождество проповедует на земли: яко бо честная роса низшед Господь, Рождшую спасает неопальну, соблюдает непорочну, и обогащает Божественными даровании. Темже и богоприятный радуется Даниил веселяся: камень бо из горы несечен провидя яве, со дерзновением молится ныне о душах наших.
Неделя святых праотцев: Вечерня. Утреня. Литургия
Ето, наближава големият празник
Рождество Христово. Преди да го отпразнуваме, преди да възпоменем явяването в света на Божия
Син - Господ Иисус Христос, Св.Църква мъдро ни припомня за онези древни праведници, които също са очаквали тази радост. И то с
голяма надежда и непоколебима вяра.
Всички онези старозаветни отци – патриарси, родоначалници, пророци, светии от Адам до праведния Иосиф – обручникът на Дева Мария, наречени Праотци, са се оправдали и спасили чрез вяра в идещия Спасител. Повечето от тях са живели в тежки времена, с нищо по-различни от нашите: във време на всеобщо нечестие и отчужденост от живия Бог, време на морална поквара, безбожие, ненавист към доброто и истината, време на сатанизъм, чрез идолопоклонство и суеверие.
От своите сънародници са били гонени и оскърбявани, затваряни в тъмници, преследвани и убивани. Немили-недраги са се скитали по пустини и планини, гладни, голи, боси. И въпреки трудностите, те са оставали твърди във вярата си в живия Бог. Очаквали са с надежда обещания Спасител, Който ще избави света от злото и греха. Ето защо за нас те са герои на вярата, които достойно св.ап. Павел е възпял в 11 гл. на Посланието си до евреите.
Вярата към Бога и Неговите обещания у тези праведници е била толкова силна, че е била двигател на целият им живот и основание на техните постъпки. Вярата в очаквания Спасител и идещото чрез Него спасение е подхранвала надеждата им в доброто бъдеще.
С вяра Авраам напусна бащината си земя и се засели в Ханаан. С вяра получи на старини обещания си син Исаак, когото бе готов да принесе в жертва по Божия повеля. С вяра някога Ной построи Ковчега и спаси семейството си от Потопа. С вяра, призован на Синай, Моисей оглави израилтяните и през много изпитания, с чудеса и знамения, ги освободи от робството и ги върна в родната земя. С вяра пророците изобличаваха нечестието и кривоверието на царете и народа, който забравяше своя Бог.
Заради чистата им вяра целият живот на Праотците бе пропит с искреност и святост. Винаги правдиви и ревниви във доброто, те се борили с греха и злото, не само в сърцето си, но и в обществото. Проявявали са дълбоко разкаяние не само за своите, но и за греховете на народа; плакали са и са се надявали на Божията милост.
Чрез св. Праотци, чрез даваните им обещания и откровения за идването на Иисуса Христа в света, Бог подготвяше всички народи да Го посрещнат, да повярват в Спасителя и да го обикнат като им Се разкрие в делото на нашето спасение. Само че мнозина видяха, чуха и не разбраха. Тайната на изкуплението и спасението, изпълнено с кръстната жертва на Христа - за тях тя остана тайна во веки.
Господ приготви празнична Вечеря. На нея покани първо Праотците, а после и нас - хората от бъдните поколения. Вечерята - това е Църквата. Празничният пир – това е общението ни с Господа, чрез вярата, чрез молитвата, чрез Тайнствата, особено с Причащението - св. Евхаристия. На тази празнична Вечеря Бог кани всички, но не всички се отзовават. Както е казано "Мнозина са звани, малцина избрани".
Бог кани всеки при Себе Си, да се примири с Него, да му прости греховете и да го помилва, да вземе участие във всеобщото тържество на светиите в Неговото Царство. На тази сърдечна покана, на която са се отзовали първо Праотците, мнозина от поканените не идват. Те или отлагат да приемат поканата, увлечени от суета и земни грижи, или я отхвърлят като ненужна, заслепени от греха.
В Христовата притча поканените се оправдали за отказа си с различни несериозни извинения. Днес мнозина постъпват по същия начин - късно било вече да вярват в Бога, не били научени да ходят на богослужение в храма, не се молят, не постят, не се причастяват, не се покайват за греховете си, не се изповядват; не спазват Божиите наредби и закон, не слушат съвеста си, не искат да чуят за духовното, нито да чуят за Христа. Ако пък чуят между другото, после бързо го забравят. Пленени от материалното, забравят за безсмъртната си душа и за нейното спасение.
Бог обаче не ни е забравил. Макар ние да отхвърляме небрежно поканата му, Той пак ни подсеща. Изпраща ни трудности и страдания, а хората се чудят от къде им е дошло. Чувстват се нещастни, а не проумяват от какво. Постоянно са ненаситни и недоволни, но не разбират защо. А всичко е толкоз просто.
Душата на човека се нуждае от Бога и когато не й Го даваме, тя линее и се измъчва, а ние страдаме ли, страдаме, и не съзираме
простичката истина, че без Господа сме за никъде.
Амин!
Свещеник Кирил Тошев
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
