|
|
Събор на седемдесетте апостолиThe Synaxis of the 70 Holy Apostles Честват се на 4 януари, заедно със преп. Теокист и преподобномъченик Онуфрий Габровски 1 Петр., 59 зач., 2:21-3:9 |
Апостоли свети,
молете милостивия Бог
за прегрешенията опрощение да даде на нашите души.
Да възхвалим божествено с песни, верни,
лика на седемдесете Христови ученици,
защото чрез тях навикнахме да почитаме
Неразделната Троица,
и те са светилници на Божествената вяра.
![]()
По-долу:
Виж също:
Освен дванадесетте апостоли Христос имал и други - седемдесет, които също изпращал на проповед. След възкресението Му ведно с дванадесетте апостоли и те се разпръснали по света да проповядват и са страдали за Христа.
Проповядвали не само със слово, но и с примера на добродетелния си живот, търпение, кротост, дела на християнска любов и вършили чудеса.
Събор на 70-те апостоли означава общо празнуване.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
"След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде, и рече им: жетвата голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци. Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща, и никого по пътя не поздравявайте. И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!
И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас; и в тая къща оставайте, яжте и пийте, каквото ви дадат; защото работникът заслужава своята заплата. Не прехождайте от къща в къща. И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат; изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие. В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете: и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие. . . Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил". (Лук. 10:1-16).
Св. евангелист Лука разказва, че Господ Иисус Христос освен дванадесетте Си ученици, които вървяли подир Него, избрал още седемдесет други, които разпратил по градове и села да проповядват словото Му. Той им дал сила да вършат чудеса като доказателство на проповядваната истина и поръчал да не се грижат за житейските си потребности, защото Бог няма да ги остави, а всичкото си внимание да съсредоточат в това - да призовават човеците към вечен живот. Когато тези седемдесет апостоли се върнали след първата обиколка на своето проповедничество, с радост те казали на своя Учител: "Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват!" Иисус им отговорил: "Не на това се радвайте, а радвайте се, че имената ви са написани на небесата!" (Лук. 10:17-20).
Подир възнесението на Господа светите апостоли били укрепени с благодатта на Св. Дух в деня Петдесетница и тръгнали усърдно да продължат делото, което Христос им завещал. Те обиколили градове и села на обширната Римска империя, като проповядвали навсякъде Словото Божие и кръщавали повярвалите. И разбира се, трябвало да претърпят много беди и гонения: евреи и езичници се въоръжили против тях, затваряли ги в тъмници, предавали ги на мъчения и мъченическа смърт, но те всичко понасяли с търпение и твърдост.
Св. апостол Павел пише от името на всички: "Ние гладуваме и жадуваме, ходим голи и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме, гонение - търпим, хулени - молим се" (1Кор. 4:11-13).
Ето такъв бил животът на светите апостоли, но осенени от Божията благодат, силата Господня видимо им помагала в техните дела. Изгонени от една страна, те отивали в друга, по който начин самото гонение способствувало да се разпространява Словото Божие. Така християнството бързо се разпространило и закрепвало. И проповедта на апостолите се състояла по израза на ап. Павел "не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила" (1Кор. 2:4). Те поучавали не само с думи, но и с примера на своя добродетелен живот, на своята кротост и търпение и особено на своята любов към Бога и човеците. Болшинството от светите апостоли умрели от мъченическа смърт, но извършили безсмъртното дело на Христовата проповед.
На 4 януари Православната църква чествува паметта на всички 70 апостоли заедно. Този празник се нарича "Събор на седемдесетте апостоли".
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
В Новозаветните книги имената на Светите седемдесет апостоли не са споменати. Църковният историк Евсевий Кесарийски (ок. 340 г.) пише в своята "Църковна история": "имената (на 12-те) апостоли са известни на всеки от Евангелията, но списък на 70-те Му ученика няма никъде".
Предполага се, че сред 70-те избрани от Спасителя апостоли са били Иосиф Варсава, наречен Иуст (Деян. 1:23), Иосия (или Иосиф) Варнава (Деян. 4:36, Кол. 4:10), евангелист Лука и Клеопа (Лук. 24:13), Сосфен (по мнение на Евсевий, в "Църковна история").
За пръв път изброяване на Седемдесетте апостоли се среща в списъка, приписван на св. Доротей, епископ Тирски (361 г.), но в него са включени и лица, чието съществуване буди съмнение, като напр. Кифа (име, дадено на ап. Петър, вж. Гал. 2:9), Кесар и други.
Списък на Седемдесетте апостоли е запазен и в други преписи, както и от автори от по-късно време. Един от последните поименни списъци е този на св. Димитрий, митрополит Ростовски (вж. Чети-Минеите за 4 януари).
За да покаже равночестието на всеки от Седемдесетте и за да предотврати разногласия в почитанието им, Православната ни църква е установила тяхното общо празнуване, но паметта на всеки от тях възпоменаваме и поотделно, в определени дни в годината. Сред тях са:
Виж също: