Св. апостол и евангелист МатейСвятой апостол и евангелист Матфей Чества се на 16 ноември (29 ноември стар стил) и на 30 юни (Събор на светите дванадесет апостоли) Разрешава се вино и елей |
Усердно от мытницы к звавшему Владыце Христу,
явльшуся на земли человеком за благость, тому последовав,
Апостол избранный явлися еси, и благовестник Евангелия вселенней
велегласен:
сего ради чтим честную память твою, Матфее богоглаголиве.
Моли Милостиваго Бога, да грехов оставление подаст душам нашым.
Усърдно от митницата при призоваващия Владика Христос,
явил се на земята за благост на човеците, като си Го последвал,
избран апостол и благовестник на Евангелието на вселената си се явил:
затова почитаме честната твоя памет, матее богоречиви:
моли милостивия Бог да даде опрощение на греховете на нашите души.
Мытарства иго отверг, правды игу припряглся еси,
и явился еси купец всеизряднейший,
богатство принес, юже с высоты премудрость:
отонудуже проповедал еси истины
слово, и унылых воздвигл еси душы,
написав час судный.
Отхвърлил игото на митарството, в игото на правдата си се впрегнал
и си се показал търговец всеизряден.
Принесъл си от висините богатството на премъдростте,
оттогава си проповядвал Словото на истината и унилите души си ободрил,
като си описал съдния час.
По-долу:
Виж също:
Св. апостол и евангелист Матей бил родом от Капернаум, наричали го още Левий. Той бил митар - събирач на данъци. На брега на Тивериадското езеро край Капернаум, дето се събирали данъците, Христос се спрял, призовал го да върви след Него и той Го последвал (Мат. 9:9).
След Възкресението осем-девет години той написал пръв Евангелие. Проповядвал в Мизия, Малта и Етиопия, дето за вярата в огън бил изгорен. Станали чудеса: пламъкът не го докоснал. Като издъхвал, мъчителите изповядвали силата Божия и станали християни.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Църквата знае ап. Матей като брат на св. апостол Яков - един от Дванадесетте апостоли, защото и двамата са назовани с фамилното име Алфеев: ап.ев. Матей като Левий Алфеев в Ев. Марк 2:14, а ап. Яков Младши като Левий Алфеев в Ев. Марк 2:14. Оттук допущението, че двамата апостоли са братя, но според съвременната библеистика то не е основателно.
В св. Евангелие (Мат. 9:9; Марк. 2:14) се разказва, че Иисус Христос, след като изцерил парализирания, отишъл към Тивериадското езеро, недалеч от Капернаум. Той се спрял на онова място, където събирали данъци. Като видял там митаря Матей, казал му: "Върви след мене!" Длъжността митар, или събирач на данъци, била в голямо презрение у юдеите, понеже митарят събирал данъци от божия народ за езическото римско правителство. Митарите, освен това, били твърде користолюбиви люде. Когато Йоан Кръстител проповядвал на човеците покаяние и митарите заедно с другите идвали при него да питат какво трябва да направят, за да получат царството небесно, Предтеча им казал: "Не взимайте повече от определеното!" (Лука 3:12-13).
Господ знаел душата на митаря Матей, презиран от юдеите. Той го намерил достоен да приеме истинското учение. И действително, Матей с радост чул думите на Спасителя, поканил Го у дома си, като поканил и някои свои познати. Господ милостиво беседвал с тях. Гордите фарисеи започнали да осъждат Спасителя и казали на учениците Му: "Защо вашият Учител яде и пие с грешници!" На това Спасителят казал: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Дойдох да повикам към покаяние не праведни, а грешници". (Мат. 9:9-13).
От това време Матей бил винаги с Христа в числото на Дванадесетте Негови ученици. Наричат го още Левий. Но той сам от смирение нарича себе си Матей-Митар, като че ли да напомня за своето предишно звание.
Матей написал своето Евангелие по просбата на апостолите осем години след възкресението на Спасителя. Той пръв описал събитията от земния живот на Господа. Неговото повествование се отличава с необикновена простота и е понятно за всекиго. То предава подробно възвишеното божествено учение на Христа за блаженствата, за молитвата и пр.
Обикновено на иконите, изобразяващи св. Матей, изобразяват до него, като тайнствен символ на евангелиста, ангелоподобен човек, изразявайки с това кротостта на неговия дух и чистотата на учението.
За живота на св. евангелист Матей са запазени малко сведения. Той бил брат на св. ап. Яков Алфеев и както други апостоли, проповядвал Христовото учение и ходил в много и далечни страни: Мидия, Персия, Партия и Индия. Преданието разказва, че той отишъл при един див народ с лоши нрави и обичаи. Там му се явил Господ, дал му жезъл и му заповядал да го забие в земята, като обещал, че тоя жезъл ще принесе плодове, а от корена му ще протече чуден извор. Действително, Матей, като събрал всички жители, посадил жезъла, който цъфнал и пред очите на изумения народ се покрил с чудни плодове. От корена му бликнал бистър извор. Всички се затичали към това дърво, пили вода от чудесно появилия се извор и, по внушение на апостола, приемали тук св. Кръщение, след което излизали от водата духовно обновени.
Св. евангелист Матей завършил живота си мъченически. Неговите страдания и смърт били ознаменувани с много чудеса. Когато искали да го вземат, за да го подложат на мъчение, лицето му поразило гонителите с чудесна светлина. Те ослепели, но той с молитва им възвърнал зрението. Пламъкът не се докоснал до него при мъченическия му подвиг. И когато накрай той предал Богу духа си, мъчителите с ужас и изумление изповядали Божията сила, изказали почит към светите му мощи и станали ревностни християни.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Свети апостол и евангелист Матей, син на Алфей, иначе наречен Левий (Марк. 2:14. Мат. 9:9. Лк. 5:27), живеел в галилейския град Капернаум. Той бил заможен човек и заемал длъжността митар. Съотечествениците му го презирали и странели от него, както и от всички, подобни на него. Макар и да бил грешник, Матей бил не по-лош, а дори много по-добър от превъзнасящите се със своята мнима външна праведност фарисеи. И ето, Господ спрял върху този презиран от всички митар Своя Божествен взор. Веднъж, по време на пребиваването Си в Капернаум, Господ излязъл от града и тръгнал към морето, съпровождан от народ. На брега Той видял седящия край митницата Матей и му казал:
- "Върви след Мене!"
Като чул тези думи на Господа не само с телесния си слух, но и със сърцето си, митарят веднага станал и последвал Христа. Матей не размислял и не се учудвал, че Великият Учител и чудотворец призовава него, презрения митар. Той с цялото си сърце почувствал думите Му и безпрекословно тръгнал след Христа. В радостта си той приготвил в своя дом голямо угощение и Господ не отказал поканата му и влязъл в дома му. В дома на Матей се събрали много съседи, приятели и познати - всички те били митари и грешници - и седнали на трапезата заедно с Иисус и учениците Му. Случило се там да присъстват и някои книжници и фарисеи. Като видели, че Господ не се гнуси от грешници и митри, а седи заедно с тях на трапезата, те роптаели и казвали па учениците Му:
- "Защо вашият Учител яде и пие с митари и грешници?" А Господ чул думите им и отговорил:
- "Здравите нямат нужда от лекар, а болните;" защото "не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние".
Оттогава Матей оставил занятието си, тръгнал след Христа и като негов верен ученик повече вече не Го оставил. Скоро той се удостоил да бъде причислен към лика на дванадесетте избрани апостоли (Мат. гл. 10; Марк. 3:13-19; Лук. 6:13-16). Заедно с другите ученици той съпровождал Господа при пътешествията в Галилея и Иудея, слушал божественото Му учение, виждал безбройните Му чудеса, ходел с проповед при загубените овци от дома Израилев, бил свидетел на кръстните страдания и изкупителната смърт на Спасителя и преславното Му възнесение на небето.
След Възнесението Господне и слизането на Светия Дух върху апостолите свети Матей отначало останал в Палестина и заедно с другите апостоли проповядвал Евангелието в Йерусалим и околностите му. Но ето, че дошло време Христовите апостоли да се разпръснат по различни страни и при различни народи, за да ги обърнат към Христовата вяра. Преди апостолът да напусне Йерусалим, иерусалимските християни го молели да им остави записани делата и учението на Иисус Христос. Другите апостоли, които по това време били в Йерусалим, дали съгласието си той да изпълни молбата им. И изпълнявайки общото желание, осем години след възнесението на Христа свети Матей написал Евангелието.
Когато напуснал Йерусалим, свети апостол Матей проповядвал Евангелието в много страни. Благовестейки Христа, той преминал Македония, Сирия, Персия, Партия и Мидия, обиколил цяла Етиопия, която му се паднала по жребий, и я просветил със светлината на евангелския разум. Накрая, наставям от Светия Дух, дошъл в земята на канибалите при един чернокож и звероподобен народ. Той влязъл в град Мирмени, където обърнал неколцина към Господа, поставил за епископ своя спътник Платон и създал малка църква. А сам се изкачил на близката планина и пребивавал там в пост, като усърдно се молел на Бога за обръщането на този неверен народ. Господ му се явил в образа на прекрасен юноша с жезъл в дясната си ръка и го приветствал. Той протегнал ръка, подал жезъла на светия и му заповядал да слезе от планината и да го забие пред вратите на устроената от него църква.
- От този жезъл - казал Господ - с Моята сила ще порасне високо дърво и то ще дава обилен плод, който с големината и сладостта си ще превъзхожда всички други плодове, а от корена му ще потече извор на чиста вода. Като се умият с водата, човекоядците ще придобият благообразие на лицето и всеки, който вкуси от плода, ще забрави зверските нрави и ще стане добър и кротък човек.
Свети Матей приел жезъла от Господните ръце, слязъл от планината и отишъл в града, за да изпълни заповяданото. Князът на този град па име Фулвиан имал жена и син, обзети от бесове. Те срещнали апостола по пътя и викнали против него със страшни гласове:
- Кой те изпраща тук с този жезъл за наша погибел?
Апостолът запретил на нечистите духове и ги прогонил, а изцелените му се поклонили и кротко го последвали. Епископ Платон научил за идването му и го посрещнал заедно с клира, а свети Матей отишъл в църквата и направил така, както му било заповядано: той забил пред вратите й жезъла, който в същия час пред очите на всички се превърнал в голямо дърво, на клоните му се появили прекрасни големи и сладки плодове и от корена му бликнал извор.
Присъстващите били поразени от изумление. Целият град се стекъл да види чудото и всички вкусвали от плодовете на дървото и пиели от чистата вода. А свети апостол Матей, застанал на високо място, проповядвал на събралите се хора Божието слово на техния език. Те веднага повярвали в Господа и апостолът ги кръстил в чудотворния извор. И съгласно словото Господне кръстилите се човекоядци излизали от водата с благолепни лица и бяла кожа, придобивали не само телесна, но и душевна белота и красота, отхвърляйки ветхия и обличайки се в новия човек - Христа.
Като научил за станалото, князът отначало се зарадвал за изцелението на жена си и сина си, но после по бесовско внушение се разгневил на апостола, задето всички се стичат при него и оставят боговете си, и решил да го погуби. В същата нощ Спасителят се явил на апостола, заповядал му да бъде мъжествен и обещал да бъде с него в настъпващата скръб.
На сутринта, когато светият апостол заедно с вярващите възпявал хвала на Бога в църквата, князът пратил четирима воини да го хванат. Но когато отишли в Господния храм. веднага ги обгърнала тъмнина и те едва успели да се върнат назад. Когато ги запитали защо не са довели Матей, те отговорили: "Ние го чухме да говори, но не можахме да го видим и да го хванем".
Фулвиан се разгневил още повече. Той пратил още воини с оръжие и им заповядал със сила да доведат апостола, а ако някой започне да се противи и да го защитава, да бъде убит. Но и тези воини се завърнали с празни ръце, защото, когато наближили храма, небесна светлина озарила апостола и тъй като не били в състояние да го гледат, те изпаднали в голям страх, хвърлили оръжието си, побягнали назад и разказали за станалото на княза, Фулвиан страшно се разярил и тръгнал с всички свои слуги сам да хване апостола. Но едва успял да се приближи към него, когато внезапно ослепял и започнал да моли за водач. Тогава взел да умолява апостола да му прости съгрешението и да просвети ослепелите му очи. Свети Матей осенил с кръстно знамение очите на княза и му дарувал прозрение, Фулвиан прогледнал, но само с телесните очи, защото злобата го ослепила толкова, че приписал това велико чудо не на Божият сила, а на вълшебство. Той взел апостола за ръка и го отвел и двореца си, като се преструвал, че иска да му окаже почести, а в сърцето си лукаво замислял да хвърли Господния апостол в огъня като влъхва. Но предузнал неговите лукавите замисли и тайните движения на сърцето му, апостолът го изобличил и казал:
- Лъстиви мъчителю! Скоро ли ще извършиш замисленото? Направи това, което сатаната е вложил в сърцето ти, а аз, както виждаш, съм готов да претърпя всичко за моя Бог.
Тогава князът заповядал на воините си да хванат свети Матей, да го хвърлят на земята по гръб, а ръцете и нозете му здраво да приковат с гвоздеи. Когато направили това, слугите по заповед на мъчителя събрали много съчки и клони, донесли смола и сяра, сложили ги върху свети Матей и ги запалили. Издигнал се голям пламък и всички си мислели, че Христовият апостол вече е изгорял, но внезапно огънят угаснал и свети Матей се оказал жив, невредим и прославящ Бога. Хората изпаднали в ужас от такова дивно чудо и въздали хвала на Бога на апостола. Но Фулвиан още повече се разярил. Като не желаел да съзре Божията сила, която опазила жив и невредим от огъня Христовия проповедник, той беззаконно обвинявал праведника и го наричал влъхва.
- Матей - твърдял той - угаси огъня и остана жив в него с вълшебство.
После заповядал да донесат още повече дърва и съчки, да ги сложат върху светия апостол, а отгоре да ги полеят със смола. Освен това наредил да донесат неговите дванадесет златни идола и да ги поставят в кръг около огъня, като ги призовавал на помощ, та тяхната сила да попречи на апостола да се избави от пламъка и да се превърне в пепел. А в огъня светият апостол се молел на Господ на силите да покаже непобедимата Си сила, да яви безсилието на езическите богове и да иосрами онези, които им се надяват.
И внезапно огненият пламък с ужасен гръм се устремил върху златните идоли и те се разтопили от огъня като восък. Много от присъстващите неверни били изгорени, а от разтопените идоли изригнал пламък, който в образа на змей се устремил към Фулвиан, така че той не могъл да избяга и да се избави от опасността, докато не призовал смирено апостола да го избави от гибелта. А той запретил на огъня и пламъкът веднага угаснал и подобието на огнен змей изчезнало. Фулвиан искал с почести да извади светия от огъня, но той се помолил и предал святата си душа в ръцете на Бога. Тогава князът заповядал да донесат златен одър и да положат на него честното тяло, неповредено от огъня, да го облекат в скъпоценни одежди, и като го вдигнал заедно с велможите си, го внесъл в своя дворец. Но той още нямал съвършена вяра и заповядал да направят железен ковчег, да го запечатат с олово от всички страни и да го хвърлят в морето. При това казал на велможите си:
- Ако Този, Който запази Матей невредим в огъня, го опази да не потъне във водата, значи наистина Той е Единият Бог и на Него ще се покланяме, като оставим всички наши богове, които не можаха да избавят себе си от гибел в огъня.
След като железният ковчег с честните мощи бил хвърлен в морето, през нощта светият се явил на епископ Платон и му казал:
- Иди утре на морския бряг, на изток от княжеския дворец, и там вземи мощите ми, изнесени на сушата.
На сутринта епископът, съпроводен от много вярващи, се отправил на посоченото място и намерил железния ковчег с мощите на свети апостол Матей, както му било известено вън видението.
Като научил за това, дошъл князът със своите велможи и този път напълно повярвал в нашия Господ Иисус Христос, високо изповядал, че Той е Единият Истински Бог, който е за пазил невредим Своя раб Матей, както приживе в огъня, така и след смъртта във водата. И като паднал пред ковчега с мо щите на апостола, помолил светеца да му прости прегрешения та пред него и от все сърце пожелал да се кръсти. Като видял вярата и усърдието на Фулвиан, епископ Платон го огласил, научил го на истинската света вяра и го кръстил. И когато положил ръката си на главата му и искал да му даде име, свише се чул глас да казва:
- Наречи го не Фулвиан, а Матей.
Приел в кръщението името на апостола, князът се стараел да бъде подражател и на неговия живот. Скоро той предал на друг княжеската власт, отказал се напълно от суетата на света, отдал се на молитва в Божията църква и бил удостоен от епископ Платон с презвитерски сан. А когато след три години епископът починал, на оставилия княжеската власт презвитер Матей във видение се явил апостол Матей и го увещавал да приеме епископския престол на блажения Платон. Презвитерът приел епископството и добре се потрудил за Христовото благовестие. Той отвърнал мнозина от идолопоклонството и ги довел при Бога, а после сам преминал при Него след дълъг и богоугоден живот. И заедно със свети евангелист Матей пред стои пред Божия престол и моли Господа и ние да бъдем наследници на вечното Божие Царство. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски
Виж също: